Решение № 63 от 10.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 87/2009 г.

Решение № 63 от 10.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 87/2009 г., II о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.), във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на "М." АД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор А., срещу решение № 317 от 11.01.2008 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, IV - "г" състав по гр. д. № 2021/2006 г., в частта, с която след отмяна на решението на Софийски районен съд, 61 състав от 13.01.2006 г. по гр. д. № 7983/2004 г., предявеният от "М." О., гр. М. иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ е уважен и за разликата над 1 339.02 лв. до предявения размер от 6 763.92 лв., или за още 5 424.90 лева, както и в частта, с която е оставено в сила осъдителното първоинстанционно решение за сумата 1 339.02 лв. Касационната жалба е постъпила преди влизане в сила на новия ГПК, поради което производството пред настоящата съдебна инстанция се разглежда по реда на Глава деветнадесета "а" от ГПК (отм.). В касационната жалба се поддържат основанията за неправилност на решението на основанията по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Правят се доводи за извършена от въззивния съд едностранна преценка на събрани по делото доказателства и за нарушение на материалния закон, довели до необоснованост на решението, с искане за отмяна на решението. Ответникът по касация "М." О., гр. М., чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна, по съображения в писмен отговор. Подадената от това дружество касационна жалба, наименована "насрещна", е върната поради процесуалната й недопустимост, с влязло в сила определение № 18 от 4.02.2009 г., постановено от настоящия съдебен състав. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени правилността на решението, с оглед инвокираните касационни основания и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното осъдително решение за уважаване на иска за заплащане стойността на различни видове стоманени въжета по представени с исковата молба четири броя фактури, въззивният съд е счел, че ищецът е изпълнил задълженията си по доставяне на част от стоките, поети с договор за търговска продажба, обективиран в договор за възлагане на обществена поръчка от 10.08.2001 г. сключен за общо количество от 13 050 кг. стоманени въжета, на обща стойност 27 815 лв., но ответникът (сега касатор) не е заплатил получените стоки. Решаващият съд е преценил конкретните действия по приемане на стоките, с оглед разпоредбата на чл. 301 ТЗ, както и предвид надлежното осчетоводяване на фактурите, включването им в регистъра за покупки на "М." ЕАД и ползването на данъчен кредит с размера на ДДС за сделките. В мотивната част на решението, след задълбочена преценка на релевантните факти и доказателства, са отхвърлени като неоснователни възраженията на ответника, относими към валидността на договорните отношения между страните след 10.08.2002 г. и към начина на заявяване и получаване на стоките. Въззивното решение е процесуално допустимо и правилно. При осъществяване на решаващата правораздавателна дейност въззивният съдебен състав е извършил цялостна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, при стриктно спазване разпоредбата чл. 188, ал. 1, във вр. с чл. 211 ГПК (отм.) Напълно обоснован е изводът, че между търговските дружества, страни в процеса, са съществували търговски отношения по договор за покупко-продажба на различни видове стоманени въжета, като по двустранно подписаните фактури №№ 605/23.07.202 г.; 622/26.08.2002 г., 623/27.08.2002 г. и 648/04.10.2002 г., надлежно осчетоводени и включени съответно в дневниците за продажбите и в дневниците за покупките на страните по договора, ищцовото дружество е доставило на ответника (касатор) общо 8 860 кг стоманени въжета, за които купувачът не е заплатил дължимата цена в общ размер от 6763.92 лева Т. извод е основан на събраните в инстанционното производство писмени доказателства и неоспорената икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Е. С. В производството пред първата и въззивна инстанции касаторът не е оборил доказателствената сила на посочените фактури. Доказателственото значение на направеното от В. М. удостоверително изявление по приемане на доставените стоки, правилно е зачетено от СГС, а липсата на данни за надлежното му упълномощаване да действа от името на търговеца при получаване на стоката е без съществено значение за изхода на спора, с оглед презумпцията по чл. 301 ТЗ. По делото не са ангажирани доказателства за противопоставяне на извършени без представителна власт действия от името на търговеца, веднага след узнаването им, което в случая е станало с получаването на издадените данъчни фактури и надлежното им отразяване в счетоводните и търговски книги на касатора. По изложените съображения и с оглед обхвата на касационен контрол, очертан от жалбата, не са налице основания за касиране на обжалваното въззивно решение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение