Решение № 7911 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13188/2019 г.

Решение № 7911 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13188/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Димитров от [населено място] чрез адв. Й. Алексиев срещу Решение № 1723 от 27.09.2019 г., постановено по адм. д. № 1486/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен изцяло предявеният от касатора иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване по нахд № 562/2018 г. на Районен съд Варна на Наказателно постановление № 9806/04 от 27.08.2004 г., издадено от Началник група към сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски и за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител, но депозира писмена молба, в която развива съображения за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба касационни основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му на материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд - Варна е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Д. Димитров от [населено място] срещу Областна дирекция на МВР Варна за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване по нахд № 562/2018 г. на Районен съд Варна на Наказателно постановление № 9806/04 от 27.08.2004 г., издадено от Началник група към сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. АС-Варна е установил, че с Наказателно постановление № 9806/04 от 27.08.2004 г., издадено от Началник група към сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Варна на Димитров са наложени имуществени санкции – глоба в размер на 50 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата и глоба в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП. Касаторът е обжалвал в срок цитираното по-горе НП, по повод което е образувано нахд № 562/2018 г. по описа на РС- Варна, приключило с Решение № 550 от 30.03.2018 г., с което атакуваното НП е отменено поради констатираната от съда изтекла абсолютна давност от 4 години и половина за административно - наказателно преследване по отношение на нарушението, извършено на 14.08.2004 г. Видно от доказателствата по делото, съдът е установил, че в хода на административно-наказателното производство е представен Договор за правна защита и съдействие серия Б № 326765 от 13.03.2018 г., сключен между Д. Димитров и адв. Й. Алексиев за претендираната сума от 300 лева адвокатски хонорар, за която в същия договор е отбелязано, че е платена в брой на 13.03.2018 г. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, допустим е като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендират вредите, но разгледан по същество, искът се явява неоснователен по следните съображения: Позовавайки се на мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съдът е посочил, че със същото от хипотезите, в които се ангажира отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се изключват случаите, в които нейните органи са действали законосъобразно, независимо, че актовете им са били отменени - т. 8, т. 9, т. 10, вкл. поради изтекла давност, амнистия, изпълнение на разпореждане на органи на следствието или прокуратурата и др. АС- Варна е заключил, че отменителното решение на районния съд не съдържа констатации за незаконосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, както с оглед на приложимите към него процесуални правила, така и с оглед действащите към издаването му материално-правни разпоредби, а същото е отменено единствено поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за административно-наказателно преследване. Според административния съд основание за отмяна на наказателното постановление не е неговата незаконосъобразност. Предвид горните обстоятелства според АС-Варна недоказано по делото остава наличието на първата и основна, изискуема по закон, предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразно НП на Началник група към сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Варна, поради което съдът е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица от отмененото НП по смисъла на чл. 4 от този закон. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Въпреки установеното от първоинстанционния съд наличие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, неправилен се явява решаващия извод на АС-Варна за липса на първата от кумулативно изискуемите по закон за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправна предпоставка. Видно от приобщеното нахд № 562/2018 г. по описа на Районен съд –Варна, жалбата срещу НП № 9806/04 от 27.08.2004 г. е подписана от адв. Алексиев като пълномощник на Димитров. В кориците по същото а. н. х. д. е приложен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 13.03.2018 г. с отбелязване върху договора за реално уговорена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв с отбелязване върху същия, че същата е заплатена в брой на 13.03.2018 г. Претендираната сума от 300 лева е реално заплатена на адв. Алексиев- обстоятелство, отчетено и от първоинстанционния съд, което прави исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказана по основание и размер. Предвид гореизложеното и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, настоящата касационна инстанция намира, че съдът в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по който ред се претендират платените суми за адвокатски възнаграждения в рамките на съдебното оспорване на НП по ЗАНН / преди изменението на ЗАНН – ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. /не разполага с правомощието да са произнася и да ревизира на какво основание е отменено наказателното постановление. След като е същото е отменено / вкл. и поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване/ и са налице доказателствата за заплатено адвокатско възнаграждение, разноските се присъждат, независимо от основанието за отмяната на НП. По изложените съображения, решението като неправилно следва да отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи исковата претенция и да осъди ОД на МВР – гр. Варна да заплати на Д. Димитров от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата от 300 лева главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба -30.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените от него в хода на двете съдебни инстанции разноски за адвокатски възнаграждения и платени държавни такси съобразно представените доказателства за извършването им и депозирания по делата списък за разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Д. Димитров от [населено място] сума в общ размер на 735 лева разноски по делото за двете съдебни инстанции, от които: 360 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лв ДТ за първоинстанционното исково производство и 360 лева за адвокатско възнаграждение плюс 5 лв ДТ за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение