Решение № 15068 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2013 г.

Решение № 15068 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и "ЧЕЗ Разпределение България" ЕАД против Решение № 7507 от 3.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1224/2013 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което по жалба на "Ризева 2008" ЕООД, с. Блато, Община Бобовдол е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел III, т. 9 и т. 11. Първата жалба се мотивира с отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и противоречие с материалния закон, а освен тях във втората се твърди наличие на касационния порок - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторите претендират отмяна на атакуваното решение. Ответникът по касационните жалби - "Ризева 2008" ЕООД, чрез процесуален пълномощник, оспорва същите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, като взе предвид релевираните касационни основания и извърши дължимата преценка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество същите са основателни поради недопустимост на обжалваното съдебно решение при наличие на настъпило в хода на съдебното производство спрямо оспорването - основание по чл. 159, т. 6 от АПК. Този извод следва от извършената от настоящия състав служебна проверка в деловодната система на съда, при която се установи, че с Решение № 14046/28.10.2013 г. по адм. дело № 9792/2013 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила Решение № 7158/27.05.2013 г. по адм. дело № 1237/2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на Кирил Пенков, действащ като ЕТ "Елис - Кирил Пенков", гр. Лом е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел III, т. 9. С Решение № 14903/12.11.2013 г., постановено по адм. дело № 10939/2013 г. на петчелен състав на ВАС е оставено в сила Решение № 7497/3.06.2013 г., постановено по адм. дело № 12460/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-33 от 14. 09. 2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про-Мрежи" АД "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по Раздел III, т. 11 по жалба на "Ей Би Си Енерджи Плант 1" ООД, гр. София. С постановяването на визираните съдебни актове, спорът относно законосъобразността на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в обжалваният му идентичен раздел III, т. 9 и т. 11 е разрешен със сила на пресъдено нещо, която съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК има действие по отношение на всички. Аргумент в тази насока е и новелата на чл. 297 от ГПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно и двете съдебни решения са задължителни и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на идентични точки от същия административен акт. Формираната сила на присъдено нещо на посочените съдебни решения е абсолютна отрицателна процесуална пречка за надлежното упражняване както на правото на оспорване, така и на правото на касационна жалба, поради което обжалваното съдебно решение на тричленния състав, с което спорът е разрешен по същество, се явява недопустимо. Спрямо него е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което настоящият състав следи служебно, а констатирането му налага обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,