Решение № 10434 от 31.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4266/2009 г.
ВАСVI отделение31.08.2009 г.докладчик Милка Панчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 133 от 29.01.2009 г., постановено по адм. д. № 968/2006 г. по описа на Окръжен съд гр. Велико Търново. Осъжда РЗОК гр. Велико Търново да заплати на "Амбулатория за първична медицинска помощ - групова практика Здраве 2000" ООД гр. Павликени сумата 250 лв. (двеста и петдесет лева) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10434 от 31.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4266/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 133 от 29.01.2009 г., постановено по адм. д. № 968/2006 г. Окръжен съд гр. Велико Търново е отменил писмена покана с изх. № 29-05-2067/06.12.2005 г. на директора на РЗОК - В. Търново за възстановяване на сумата от 235, 00 лв. главница, получена без правно основание, съгласно чл. 277, ал. 1 във връзка с чл. 4 от НРД 2005 г. до "Амбулатория за първична медицинска помощ - групова практика Здраве 2000" ООД гр. Павликени, представлявано от д-р Ирена Тодорова Георгиева, общопрактикуващ лекар при "Амбулатория за първична медицинска помощ - групова практика Здраве 2000" ООД гр. Павликени, като незаконосъобразна. Осъдил е РЗОК - В. Търново да заплати на "Амбулатория за първична медицинска помощ - групова практика Здраве 2000" ООД гр. Павликени разноски по делото в размер на 495 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РЗОК - Павликени с оплакване за недопустимост - жалбата е депозирана от лице, по отношение на което не е налице правен интерес от оспорване на издадената писмена покана. Алтернативно се развива съображение за неправилност на решението, налице е неоснователно обогатяване от страна на "АПМП-Здраве 2000" гр. Павликени, тъй като на същото е платена сума от РЗОК гр. В. Търново при липса на основание за това. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът по касационната жалба "Амбулатория за първична медицинска помощ - групова практика Здраве 2000" ООД гр. Павликени се представлява от пълномощник адв. Димова, която оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, представя писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за частично основателна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а по същество счита следното: Постановеното по делото решение на ОС-В. Търново не е недопустимо. Първоинстанционната жалба е подадена от д-р Ирена Георгиева, но е посочено и другото й качество - общопрактикуващ лекар при "Амбулатория за първична медицинска помощ - групова практика Здраве 2000" ООД гр. Павликени. Заради неточно конституиране на страните по спора, с решение № 12269/07.02.2006 г. по адм. д. № 8964/2006 г. тричленен състав на ВАС е обезсилил решението по делото от 09.06.2006 г. и е върнал същото за ново разглеждане. При провеждане на процеса от новия състав на съда като страна по делото надлежно е участвала "Амбулатория за първична медицинска помощ - групова практика Здраве 2000" ООД гр. Павликени, представлявана от д-р Ирена Георгиева. Решението по съществото на спора е допустимо, постановено с участие на активно и пасивно легитимираните страни. Неоснователно е касационното възражение и за неправилност на съдебното решение. Първоинстанционният съд е изяснил изцяло фактическата обстановка по спора и в мотивите на решението и обсъдил всички приети доказателства по спора в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност. В основата на спора са познания от специализиран медицински характер, каквито съдът не притежава, поради което по делото е била назначена съдебно-медицинска експертиза, депозирала основно и допълнително заключение, а страните са имали възможност за поставяне на въпроси към вещото лице и в съдебно заседание. Процесуалният представител на административния орган е оспорил заключението на експерта, но без да поиска тройна такава и без да сочи конкретни доказателства, оборващи констатациите на експерта. При това обстоятелство, съдът е изградил тезата си по медицинските въпроси, възприемайки становището на вещото лице, че не е налице твърдяното нарушение при диспансеризацията на лица, страдащи от хипертонична болест на сърцето с МКБ код I 11 и есенциална хипертония с МКБ код I 10 на НРД 2005 г. и Приложение № 8. Освен това, лицата със заболявания класифицирани в един клас, но с различни заболявания по МКБ 10, обхващащи групи от отделни, но близки болестни заболявания следва да се диспансеризират по Приложение № 9. Съдът е възприел тези констатации, като е изложил и правни доводи относно връчването и действието на приложените по делото "Съвместни указания на БЛС и НЗОК по прилагане на НРД 2005 г. № 16-17/11.02.2005 г. относно задължението на изпълнителите на медицинска помощ ежемесечно да представят в РЗОК регистър на диспансеризираните при ОПЛ лица. Поради късното запознаване на изпълнителя на медицинска помощ с тези указания, съдът е приел, че към датата на диспансеризиране на лицата по финансовия протокол, жалбоподателят е действал съобразно изискванията, които са били в сила по това време. Освен това, вещото лице изрично е отразило в допълнителното си заключение довода, че за спорния период 04.01.2005 - 30.04.2005 г. липсват медицински основания за снемане на пациентите, посочени в приложение № 1 към финансов протокол № ПМ 103/22.11.2005 г. от регистър "Диспансеризирани ЗЗОЛ" на д-р Ирена Тодорова Георгиева. Настоящата инстанция счита, че при така установената фактическа и правна обстановка по спора, правилно ОС-В. Търново е отменил оспорената писмена показана като незаконосъобразна, медицинското заведение не е получило сумата от 235 лв. без основание и не дължи връщането й. Касационната жалба е неоснователна, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 250 лв. за адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,