Решение № 7029 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11685/2019 г.

Решение № 7029 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11685/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Д. и Я. Д. чрез техния пълномощник срещу решение № 3786/04.06.2019 г. по адм. д. № 7413/2018 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на ДНСК-С. чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от праводателя на касаторите срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-58/25.05.2018 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е оставен в сила отказ на главния архитект на район "С."-Столична община за узаконяване на обект, именуван "Преустройство на тавански помещения в ателие", находящ се в [населено място], [адрес]. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, спазени са изискванията за форма и съдържание на административния акт. В хода на административното производство не са допуснати съществени процедурни нарушения. По делото е установено, че липсва решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, както и договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост по отношение на преддверие към тавани, таванска тоалетна и тавански коридор, поради което административният акт е в съответствие с материалния закон. Настоящата инстанция намира, че решаващият съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че наследодателят на касаторите е извършил преустройство на шест броя тавански помещения, като ги е преустроил чрез приобщаване към обекта- предверие към тавани, таванска тоалетна и тавански коридор, представляващи общи части в етажна собственост. Съдът не е приел мотивите на административния орган, че е налице надстрояване на жилищната сграда, тъй като след преустройството с промяна на предназначението кота "корниз" и кота "било" остават непроменени. Спрямо установените факти първоинстанционния съд правилно е приложил материалния закон, позовавайки се на разпоредбите на чл. 185, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. В този аспект настоящата инстанция намира направеното в касационната жалба възражение за неприложимост на разпоредбата на чл. 185, ал. 3 ЗУТ като действаща след 2003 г. за неоснователно. От доказателствата по делото се установява, че първоначалното заявление с искане за узаконяване на процесния строеж, именуван "преустройство на тавански помещения в ателие" е с вх. № АГ9400-166/04.06.2013 г. и към тази дата нормата на чл. 185, ал. 3 ЗУТ е действаща. Друг по-ранен момент не е релевантен, тъй като по принцип се прилага материалният закон, действащ към момента на издаването на един административен акт, който в случая е и по-късно от момента на подаване на първоначалното заявление. Нормите на чл. 185, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ изискват при преустройства на собствени обекти да има решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. Според разпоредбата на чл. 185, ал. 3 когато с проекта за преустройство се предвижда присъединяване на обща част в сграда - етажна собственост, към самостоятелен обект в етажната собственост или създаване на самостоятелен обект от обща част на сграда - етажна собственост, се сключва договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост. В настоящия случай се приобщават общи части от сградата-етажна собственост и липсва договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици. Но дори в евентуалната хипотеза да е не приложима нормата на чл. 185, ал. 3 ЗУТ, не са налице изискванията и на нормата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, действаща и към 2001 г., който момент се твърди като релевантен в касационната жалба. В конкретния казус не е налице изрично писмено съгласие на непосредствените съседи на обекта, нито е налице нотариална заверка на подписите, изразяваща съгласието на всички собственици в случаите, когато се завземат общи части. На първо място протоколът от общо събрание на собствениците от 04.12.2001 г., за който се твърди, че се дава съгласие от собствениците за промяна предназначението на таванските помещения, собственост на Р. Д. и за ползване на таванската тоалетна, общ коридор и общо предверие на таванските части, не е представен по делото. На второ място, протоколът от 25.07.2000 г. само разпределя правото на ползване на таванските помещения между собствениците, живущи във вх. "..." и вх. "...", но не представлява изискуем документ по смисъла на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Представеният протокол от 23.06.2010 г. на общото събрание на живущите във вх. "..." също не удостоверява спазени изисквания на цитираната норма, тъй като този протокол касае други решения на общото събрание, несвързани с преустройството на таванските помещения. Предви изложеното решаващият съд адекватно е приел, че следва да са налице изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ и липсата им сочи на съставомерност на постановения и потвърден с обжалваната заповед отказ за узаконяване на строеж "преустройство на тавански помещения в ателие". Това са изводите на главния архитект за постановения отказ, възприети и в мотивите на обжалваната заповед. В тази насока неоснователни са възраженията в касационната жалба за липса на мотиви в оспорения административен акт. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и решението като материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,