Решение № 3140 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Поповски и Г. Поповски, двамата от гр. Варна, чрез пълномощник адв. Панов, против решение 420 от 02.04.2021г., постановено по адм. дело 2626/2020г. по описа на Административен съд Варна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касационни жалбоподатели срещу заповед 371/12.10.2020 г. на кмета на район "Приморски" община Варна, издадена на основание чл. 65, ал. 1 и 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 21а от Наредбата на ОбС Варна за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Варна (НРПУРОИ). В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните жалбоподатели намират за неправилни изводите на административния съд, че са били надлежно уведомени за започване на производството по чл. 65 ЗОС. Считат, че на практика са били лишени от възможността да участват в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Сочат, че с приемането на подробен устройствен план по чл. 16 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) общината е станала собственик само на част от поземления имот, но не и на строежите, изпълнени върху тази част, поради което е следвало да се проведе отчуждително производство по чл. 21, ал. 1 ЗОС. Излагат съображения, че незаконосъобразно общината е оправомощила частно лице да премахне строежите, тъй като целта на процесната заповед е изземване на общински имот, а не премахване на строежи. Формулирано е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменена заповед 371/12.10.2020 г. на кмета на район "Приморски" община Варна. Ответникът кметът на район "Приморски" община Варна, чрез пълномощник юрк. Ц. Цанков, с писмен отговор развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на В. Поповски и Г. Поповски срещу заповед 371/12.10.2020 г. на кмета на район "Приморски" община Варна, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, чл. 21а НРПУРОИ вр. чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ЗОС е наредено да се изземе от В. Поповски и Г. Поповски част от имот общинска собственост, представляващ идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.2526.9573 по КККР на гр. Варна, с НТП - за второстепенна улица, владени и държани от жалбоподателите чрез приобщаването им към площта на техния съсобствен имот ПИ 10135.2526.864, с помощта на ограда, строежи, обекти, градински елементи и растителност, находящи се в трасето на уличната регулация, и обслужващи поземлен имот 10135.2526.864, които заемат приблизителна площ от около 200 кв.м. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият състав е обосновал извод за материална законосъобразност на акта поради кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Изложил е мотиви, че се касае за имот общинска собственост, който се ползва от жалбоподателите без правно основание. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неуведомяването им по реда на чл. 26, ал. 1 АПК за започналото административно производство, като е посочено, че съобщенията и издаденият констативен акт са били обявени, както чрез залепянето им на имота, така и на таблото в районната администрация. Освен това съдът е отбелязал, че с издаването на процесната заповед не е преклудирана възможността за релевиране на възражения и за ангажиране на доказателства срещу направените в акта констатации. Съдът е счел за безспорно, че община Варна е собственик на ПИ 10135.2526.9573 по КККР на гр. Варна, в който попадат и разпоредените за изземване 200 кв.м, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА и чл. 8, ал. З от Закона за пътищата, като собствеността е придобита въз основа на влязъл сила ПУП-ПРЗ на [жк] гр. Варна, одобрен с Решение 2405-10 по протокол 24 от 23, 24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет Варна, обнародвано в ДВ бр. 65/20.08.2010 г., и издадена заповед 065/08.08.2014 г. на зам.-кмета на община Варна за придобиване по регулация на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ. Наред с това, решаващият състав е счел, че процесните идеални части от ПИ 10135.2526.9573 общинска собственост, се държат без правно основание от жалбоподателите, тъй като те не доказват противопоставими субективни права по делото не са ангажирани доказателства за сключен договор за наем или договор за учредяване на право на ползване, сключени след проведена процедура по реда на ЗОС. За неоснователно е прието и възражението за нищожност на обжалваната заповед, в частта ѝ по р. V, т. 2, б. "г", с която се "оправомощава" "Жидо транс 2015" ООД да извърши за своя сметка премахване на строежите и обектите, находящи се в иззетата част, като е отбелязано, че с продължаващото владеене без правно основание на частта от имота, попадаща в трасето на уличната регулация, се препятства реализирането на влезлия сила ПУП-ПРЗ, както и достъпът на автомобили. Така постановеното решение е правилно. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че са доказани материалноправните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 ЗОС. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба, заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В случая не е спорно, че процесната, разпоредена за изземване част, е публична общинска собственост, част от ПИ с идентификатор 10135.2526.9573, с НТП за второстепенна улица, видно от влeзлия в сила ПУП-ПРЗ на [жк] гр. Варна, одобрен с Решение 2405-10 по протокол 24 от 23, 24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет Варна. Следва да се отбележи, че настоящите касатори са подали искане пред Административен съд Варна за обявяване нищожността на това решение на Общински съвет Варна, в частта за имот І-864, кв. 31 по ПРЗ на [жк], идентичен с ПИ с идентификатор 10135.2526.864 по КК и КР на гр. Варна. С решение 10927 от 10.11.2023г. на ВАС по адм. дело 3705/2023г. е оставено в сила решение 146/08.02.2023 г. по адм. дело 666/2022 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлено искането за прогласяване нищожността на решението на общинския съвет за одобряване на ПУП-ПРЗ в посочения териториален обхват. В процесния случай е налице влязъл в сила ПУП-ПРЗ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като в тази процедура собствениците на поземлени имоти придобиват собствеността върху новообразуваните с плана УПИ, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части. Вещноправното действие на ПУП-ПРЗ, приет с Решение 2405-10 по протокол 24 от 23, 24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет Варна, е настъпило с влизането му в сила, като при урегулирането на ПИ 10135.2526.864 /собственост на жалбоподателите/ общината е придобила 476 кв.м, обособени в ПИ 10135.2526.9573 за второстепенна улица. Въз основа на посочените обстоятелства, изяснени чрез заключението на приетата по делото неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, обосновано съдът е приел, че разпоредената за изземване с обжалваната заповед площ попада в трасето на уличната регулация, част от ПИ 10135.2526.9573, отреден по действащия ПУП-ПРЗ на [жк] гр. Варна за изграждане на второстепенна улица. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, "публична общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон". В настоящия случай процесният имот е определен за публична общинска собственост ех lege. С оглед на което наличието на първата материалноправна предпоставка, с която законът свързва издаването на заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОС, се явява установена и доказана. Безспорно е наличието и на втората материалноправна предпоставка от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС, а именно, че В. Поповски и Г. Поповски упражняват фактическа власт върху част от общински недвижим имот без правно основание. В тази връзка е достатъчно да се отбележи, че разпоредената за изземване част от общинския имот е приобщена към собствения на жалбоподателите имот с помощта на ограда, градински елементи и растителност. Неоснователни са твърденията на касаторите, че са нарушени съществено правата им, тъй като не са участвали в административното производство по издаване на процесната заповед. Както правилно е установил първоинстанционният съд, съобщенията за инициираното производство и издаденият констативен акт са били обявени, както чрез залепянето им на имота, така и на таблото в районната администрация. От друга страна, съдебната практика и теорията са константни, че процесуалните нарушения в административното производство са съществени, само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. Дори да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 26 АПК, то правото на защита на лицата е гарантирано чрез предоставената им възможност да оспорят неблагоприятния за тях акт, от която възможност те са се възползвали в случая, като съобразяването с правилото на чл. 26 АПК не би довело до постановяване на административен акт с различно съдържание. Неоснователни са и възраженията на касаторите за нищожно оправомощаване на трето за административното производство лице за премахване на незаконните строежи в процесния имот. Обективираното в р. V от заповедта (относно начина на премахване на обектите, находящи се в изземвания имот, от "Жидо транс 2015" ООД) не представлява разпореждане за премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а ЗУТ, а определя начина, по който да се извърши принудителното изземване на имота след изтичане на указания срок за доброволно изпълнение. С оглед на това изложеният от процесуалния представител на касаторите в съдебно заседание довод за неспазване на императивни разпоредби на ЗУТ и ЗОС е неоснователен. При издаването на процесната заповед в тази ѝ част липсва посоченото в нормата на чл. 225а от ЗУТ съдържание за незаконен строеж, а сочи действията по изпълнение, във връзка с необходимостта от освобождаване на имот - публична общинска собственост, какъвто е посоченият в заповедта общински имот. Действията по изпълнение не са предмет на разглеждане в настоящото производство. По изложените съображения обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение