Решение № 239 от 16.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 418/2010 г.

Решение № 239 от 16.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 418/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. от [населено място], област Р. и И. А. Н. от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Т. В. срещу решение № 136 от 15.01.2010 г. по в. т. дело № 498/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 17 от 11.05.2009 г. по т. дело № 71/2008 г. на Русенски окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт е обявено за недействително по отношение на масата на несъстоятелността в производството по несъстоятелност по т. дело № 68/2006 г. на Русенски окръжен съд за И. А. Н. като едноличен търговец с фирма "Н. - И. А. ", [населено място] прекратяването на съпружеската имуществена общност със споразумение, одобрено от Кубратски районен съд с решение № 36 от 6.07.2001 г. по бр. дело № 43/2001 г. по отношение на къща, едноетажна масивна със застроена площ 60 кв. м., построена в дворно място от 578 кв. м., представляващо парцел ХIХ-353, урегулирано, идентичен с парцел II-353 в квартал 36 по плана на [населено място], област Р., придобито по договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя, заедно с подобренията, който имот остава изключителна собственост на Н. С. Н. като придобит с лични средства с извънбрачен произход, и ответниците са осъдени да заплатят по сметка на Русенски окръжен съд държавна такса в размер 50 лв. и на Н. Н. Н. в качеството й на синдик в производството по несъстоятелност на [фирма] сумата 500 лв. - разноски по делото. Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че при разглеждане на делото въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че е конституирал нова страна в процеса, но не е повторил процесуалните действия, извършени от първата инстанция без участие на новоконституираната страна. Релевират доводи, че неправилно въззивната инстанция не е уважила искането на ответниците за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение по гр. дело № 5756/2009 г. на Русенски районен съд. Касаторите молят решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Великотърновски апелативен съд от друг състав, евентуално на Русенски окръжен съд. Претендират присъждане на направените разноски. Синдикът на [фирма], [населено място] Н. Н. чрез процесуалния си представител адв. В. Я. оспорва касационната жалба и прави възражение, че на новоконституираната във въззивното производство страна [фирма] е назначен особен представител, както и че жалбоподателят е имал възможност на основание чл. 266, ал. 2, т. 3 ГПК да иска събирането на нови доказателства, но не се е възползвал. Поддържа становище, че отказът на съда да спре производството е законосъобразен, тъй като правата на ищците и ответниците могат да бъдат защитени в процеса по конститутивния иск по чл. 615 ТЗ, поради което установяването на продажната цена на сделката между ответниците чрез установителен иск в друг исков процес е безпредметно и лишено от правен интерес. [фирма] в несъстоятелност, представляван от особения представител адв. Т. М., не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 510/3.08.2010 г. по т. дело № 418/2010 г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос "при конституиране на нова страна - необходим другар във въззивното производство, въззивният съд следва ли да преповтори извършените от първата инстанция процесуални действия". Въззивният съд е конституирал като ответник по предявения от синдика иск [фирма] в несъстоятелност и поради наличието на противоречиви интереси му е назначил особен представител - адв. Т. М.. В първоинстанционното производство са приети писмени доказателства и са разпитани свидетели. Посочените съдопроизводствени действия не са повторени от въззивната инстанция. Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. по дело № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, необходимият другар следва да се конституира пред въззивния съд като спрямо него и лишената от участие поради непризоваването й страна следва да се повторят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без тяхното участие и след това да се разгледат оплакванията в жалбата. Законосъобразно и в съответствие с посоченото Тълкувателно решение въззивният съд е конституирал [фирма] в несъстоятелност като ответник по делото и му е назначил особен представител, но като не е повторил извършените в първоинстанционното производство действия, решаващият съдебен състав е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение решаващият съдебен състав е приел, че с решение № 36/6.07.2001 г. по бр. дело № 43/2001 г. на Кубратски районен съд, с което е одобрено на основание чл. 100 СК (отм.) споразумението за прекратяване на брака между съпрузите И. Н. и Н. Н., е осъществено прекратяване на имуществената общност между тях, като са уредени всички имуществени отношения. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл. 615 ТЗ, развитите от него основания за уважаването му, както и изложените съображения относно неоснователността на възражението за сила на пресъдено нещо на решението по гр. дело № 2306/2002 г. на Русенски окръжен съд и правоизключващото възражение по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) и е препратил към тях. Прието е, че не е налице сила на пресъдено нещо, тъй като няма пълно обективно и субективно тъждество между влязлото в сила решение по горепосоченото дело и настоящия спор - страните не са идентични и по отношение на кредитора З. "Надежда" се простира силата на пресъдено нещо, че длъжникът И. А. не притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Във връзка с възражението за пълно преобразуване /трансформация/ на лично имущество на Н. Н. в придобития по време на брака с И. Н. недвижим имот по чл. 21, ал. 1 СК (отм.), след обсъждане на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и показанията на разпитаните от Русенски окръжен съд свидетели, е направен извод, че същото не е доказано. С определение от 18.11.2009 г. Великотърновски апелативен съд е оставил без уважение искането на Н. Н. и И. Н. за спиране на производството поради липса на основания, тъй като решението по предявения от двамата срещу Н. Н. Н. - синдик и представител на [фирма] /в несъстоятелност/, С. Т. С., К. Д. С., В. И. Ф. и В. Р. Ф. иск за установяване действителната продажна цена по сделката за покупко-продажба, сключена с нотариален акт № 73, том ХV, дело № 4863/1995 г. на нотариус при Русенски районен съд, няма да е от значение за правилното решаване на спора. Във въззивното решение са изложени съображения, че в нарушение на презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи за придобитите имущества по време на брака по чл. 19, ал. 3 СК (отм.), без да е установен в производство по реда на чл. 21, ал. 1 СК (отм.) изключителен принос само на единия съпруг, е прието, че процесният имот в [населено място], придобит по време на брака на името на съпруга И. Н., е изключителна собственост на ответницата Н. Н.. За да уважи предявеният на основание чл. 615 ТЗ иск, въззивният съд е приел, че прекратяването на имуществената общност и определянето на по-голям дял за процесния имот е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] поради това, че е извършено на определената с влязло в сила решение начална дата на неплатежоспособност - 6.07.2001 г., което създава съмнение, че утвърденото от Кубратски районен съд споразумение е сключено с цел да намали имуществото на съпруга - длъжник, с което могат да се удовлетворят неговите кредитори. Основателен е доводът в касационната жалба за неправилност на решението поради неуважаване на искането на ответниците по иска - касатори в настоящото производство за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение по гр. дело № 5756/2009 г. на Русенски районен съд. Спорът по настоящото дело е образуван по повод подадена от синдика на [фирма] в несъстоятелност искова молба за обявяване за недействително по отношение на масата на несъстоятелността прекратяването на съпружеската имуществена общност със споразумение, одобрено от Кубратски районен съд с решение № 36 от 6.07.2001 г. по бр. дело № 43/2001 г., по отношение на къща, едноетажна масивна със застроена площ 60 кв. м., построена в дворно място от 578 кв. м., представляващо парцел ХIХ-353, урегулирано, идентичен с парцел II-353 в квартал 36 по плана на [населено място], област Р.. Релевираните от ответниците по иска Н. С. Н. и И. А. Н. възражения са за недопустимост, евентуално неоснователност на иска поради наличието на влязло в сила решение, с което е признато за установено, че процесният имот не е предмет на съпружеска имуществена общност, както и поради това, че имотът е придобит с лични средства на Н. Н. - с пари, подарени от родителите й лично на нея, които средства те са придобили от продажбата на собствен апартамент в [населено място] една година преди закупуването на процесния имот. Производството по гр. дело № 5756/2009 г. на Русенски районен съд е образувано по повод искова молба, подадена от Н. С. Н. и И. А. Н. против синдика на [фирма] Н. Н. Н., С. Т. С., К. Д. С., В. И. Ф. и В. Р. Ф., за признаване за установено, че действителната продажна цена по нотариален акт за покупко-продажба № 73, том ХV, дело № 4863/1995 г. на нотариус при Русенски районен съд е в размер на 640 000 неден. лв. Установяването на действителната цена на продадения от родителите на касаторката имот е във връзка с установяване на произхода на средствата, с които е купен процесния недвижим имот, и следователно е относимо към инвокираните от ответниците по иска възражения по чл. 21, ал. 1 СК (отм.). Прекратяването на съпружеската имуществена общност е последица от прекратяването на брака и настъпва автоматично, като бившите съпрузи получават равни дялове. Със споразумението по чл. 100 СК (отм.) бившите съпрузи уреждат основните последици от развода, като задължителни са две групи отношения - отношенията родители - деца и въпросите за ползване на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В споразумението могат да се включат и клаузи относно имуществените отношения между бившите съпрузи, като отстъпките в уреждането им могат да се изразят и в прехвърляне на собственост, както и да установят помежду си, че някои от придобитите по време на брака имоти представляват лична собственост само на единия съпруг. На съда по бракоразводното дело не е възложено да преценява дали споразумението отговаря на интересите на съпрузите, нито дали отговаря на действителното фактическо положение. При възникнал спор с трети лица, включително по иск с правно основание чл. 615 ТЗ съдът по несъстоятелността не е обвързан със споразумението, в което е прието, че имотите, придобити по време на брака, са изключителна лична собственост на съпругата, а при направено възражение от ответниците - бивши съпрузи за наличие на пълна трансформация, съдът въз основа на събраните доказателства следва да се произнесе по този въпрос, като изследва налице ли е хипотезата на чл. 21, ал. 1 СК (отм.). Ако по делото се установи, че имотът е придобит с лични средства на бившата съпруга, то имотът не е СИО и искът по чл. 615 ТЗ ще бъде неоснователен. Ако бившите съпрузи не докажат възражението си за пълна трансформация, то имотът е СИО и искът по чл. 615 ТЗ ще бъде основателен при наличие на останалите предпоставки. Поради това, че въпросът за пълната трансформация по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) следва да се реши в производството по иска с правно основание чл. 615 ТЗ и с оглед относимостта на предмета на спора по гр. дело № 5756/2009 г. на Русенски районен съд към произхода на средствата, с които е купен процесния недвижим имот, предвид релевираните в първоинстанционното производство възражения от ответниците по иска, решението по иска по гр. дело № 5756/2009 г. на Русенски районен съд ще има значение за правилното решаване на настоящия спор. Следователно, като е отказал да спре производството, Великотърновски апелативен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като се налага извършването на съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато на Великотърновски апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При повторното разглеждане на делото следва да се повторят извършените в първоинстанционното производство съдопроизводствени действия и да се спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр. дело № 5756/2009 г. на Русенски районен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение