Решение № 5622 от 9.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на А. Маринова, В. Димитрова, Г. Галева и И. Димитров,/ конституирани по реда на чл. 227 ГПК на място на починалата в първоинстанционното производство заинтересована страна И. Димитров /, срещу решение 6948/24.11.2021 г., постановено по адм. дело 11602/2020 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата В. Стоянова заявява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по оспорване на В. Стоянова заповед 18-10227-26.10.2020 г. на началника на СГКК София, с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено изменение в КККР, изразяващо се в нанасяне на източната граница на имот с идентификатор 00357.5361.171 по регулационната граница на УПИ VIII 171, кв.223 по действащия ПУП-ПР на кв. Ал. Войков, одобрен със заповед РД-50-09-234/12.06.1984г., при което се отнема площ от съседния имот с идентификатор 00357.5361.172, вписан в КР като собственост на В. Стоянова , която възразява изрично на изменението на КККР. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 54 ЗКИР, но не отговаря на материалноправните изисквания на тази норма във връзка § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, независимо, че титулите за собственост на страните в производството сочат на придобиване на имотите по регулационни граници и при различна квадратура. Установено е след подробен анализ на събраните в производството доказателства, че с изменението на КК се "застъпва" имота на надлежно вписаната в КР собственичка на съседния имот В. Стоянова, което сочи на спор за собственост и е пречка за одобряване на исканото изменение на КККР. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Заповедта е издадена на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, т. е. в хипотезата на непълнота или грешка. Съгласно дефиницията за "непълноти или грешки" в КК, залегнала в нормата на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, това основание за изменение на КК е налице в случай на установено несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая изменението е мотивирано от разминаване на имотната граница по КК с регулационната такава по действащия ПУП-ПР от 1984г., като административният орган е извършил преценка на придобивните основания на заявителя на изменението и вписания в КР собственик на съседния имот, което е извън правомощията му по ЗКИР. Предвид това се явява обоснован решаващият правен извод на административния съд, че процесната заповед е постановена в нарушение изискванията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който изключва възможността за изменение на КККР при установена "индиция за спор за собственост" между имота на заявителя и собственика на съседния, засегнат от изменението имот. В този случай, при изрично възражение от вписания в КР собственик на засегнатия от поисканото изменение имот с идентификатор 00357.5361.172, собственост на В. Стоянова, цитираната разпоредба визира като единствена последица постановяване на отказ за допускане на изменението на КККР. Нормата изрично сочи, че изменението е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след провеждане на исково производство за установяване на спорната граница. В тази връзка, доводите за приложена, респ. неприложена регулация, освен, че са ирелевантни в настоящето производство, сочат и на спор за собственост между страните. Това е достатъчно основание за постановяване на отказ за изменение на КК и КР по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, поради което процесната заповед, с която е одобрено исканото изменение правилно е отменена като незаконосъобразна. Неотносими в настоящето производство са обстоятелствата по отношение начина на заснемане на спорната граница в първоначалната КК, одобрена със заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК., тъй като тя съставлява влязъл в сила административен акт по чл. 49 ЗКИР, т. е. възможността за преценката за приложимия релевантен ред за заснемане на границата е преклудирана. Предвид изложеното и безспорно установеното по делото "застъпване" на части от имотите на заявителя на изменението на КК и жалбоподателката в първоинстанционното производство, изводът на административния съд за незаконосъобразност на процесната заповед се явява обоснован и законосъобразен. Обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение