Решение № 15698 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8665/2020 г.

Решение № 15698 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8665/2020 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу решение № 3700 от 9.07.2020 г. по адм. д. № 8096/2019 г. на Административен съд София- град, с което е отменена негова заповед № РД-01-515/24.06.2019 г., издадена основание чл. 56, т. 1 от Наредба № 38 от 16 април 2004 г. за условията и реда за провеждане на изпити на кандидати за придобиване правоспособност за управление на моторно превозно средство /МПС/ и реда за провеждане на проверочните изпити за анулиране на резултатите на К. Петкова от проведените теоретичен и практически изпити за придобиване правоспособност за управление на МПС от категория "В", съгласно протоколи № 5508/10.12.2018 г. и № 5750/27.12.2018 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" – София към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът е приел, че не е изпълнена хипотезата на чл. 56, т. 1 от Наредба № 38, тъй като е установено, че за допускане до изпит кандидатът е представил неистински документ. Съдът не е взел предвид, че допускането до изпит е моментът, в който въз основа на подадено заявление и изискуемите документи към него кандидатката е включена в списък за явяване на изпит от съответния учебен център - информация, която се подава по електронен път в ИА "АА". В хода на административното производство й е дадена възможност с указание да докаже автентичността на образователния документ, с който е записана на курс и допусната до изпит, което не е извършено, а вместо това е представен друг образователен документ, с който не е записана и допусната до изпит и правилно административният орган е преценил, че това ново обстоятелство не е относимо към оспорването на факта, че кандидатката е представила неистински документ с цел допускането й до изпит. Не е предмет на заповедта обстоятелството дали кандидатът е отговарял на изискванията за допускане до изпит, хипотезата на чл. 56, т. 3 от Наредбата е различна. Неправилно съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, след като кандидатът е представил на по-късен етап друг образователен документ за завършено средно образование, след установяне на обстоятелството, че за допускане до изпит е представен неистински документ. Неправилно съдът е приел, че е без правно значение дали дипломата за висше образование е издадена от посочения в нея издател и дали е неистински документ. Представянето в производството по издаване на заповед друг документ за средно образование не отменя обстоятелството, че кандидатът си е послужил с неистински документ при подаване на заявлението за допускане до изпит. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че касационната жалба е нередовна, не са посочени конкретните пороци на решението, пълномощното на юрисконсулта не е за обжалване на конкретното решение. Правилно съдът е обсъдил кореспонденцията между страните и всички доказателства по административната преписка. Установено е, че в електронната система на ОО "АА" -София е била налична дипломата на К. Петкова за завършено средно образование. Съдът е достигнал до извода, че при наличност в електронната система на ОО "АА" - София на данни за приложена диплома за средно образование дипломата за по- висок ценз за допускане до изпит не е необходима, задължително условие за допускане до изпит е кандидатът да е завършил основно образование. Административният орган не е установил по съответния законов ред фактическото основание за издаване на заповедта, съобразил е единствено писмото на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, няма доказателства за съзнателно използуване на неистински документ и влязла в сила присъда. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Неоснователни доводите в писмения отговор за недопустимост на жалбата. Касационният жалбоподател конкретно е мотивирал пороците на обжалваното решение, представеното пълномощно от юрисконсулта за процесуално представителство, след като е представено по настоящото дело, се счита, че е за настоящото дело. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че от съдържанието на писмо рег. № 16-00-29-1283/1/06.03.2019 г. на началник отдел при ОО "АА" – София до ответника се установява, че от справка в електронната система на отдела става ясно, че жалбоподателката е представила диплома за завършено средно образование с рег. № 024100/26.06.1989 г., издадена от 138 ЕСПУ "Юри Гагарин" при записване в учебния център "Автоскул" ЕООД и при преместване в друг учебен център "ВСД - Шанс- Л. Цветков" ЕООД е представила диплома за завършено висше образование с рег. № 06/8.05.1992 г. издадена от СУ "Св. Кл. Охридски". Тъй като при подаване на заявление вх. № 27091696/7.01.2019 г. за издаване на свидетелство за управление на МПС пред ОПП-СДВР жалбоподателката е представила диплома за висше образование с рег. № 117666/21.06.1992 г. издадена на нейно име от СУ "Св. Кл. Охридски" и от последния е предоставена информация за неистинност на документа, от СДВР е отправено предложение до ответника за извършване проверка по случая и евентуално за анулиране на изпитните резултати. От анализа на събраните по делото доказателства /описаната по-горе кореспонденция между страните/ съдът приел, че на ответника е било известно обстоятелството, че от жалбоподателката при подаване на заявление за започване на обучение и допускане до теоретичен изпит е била представена и в електронната система на ОО "АА" – София е била налична диплома за завършено средно образование рег. № 024100/26.06.1989 г., издадена от 138 ЕСПУ "Юри Гагарин". При тези данни, въпреки наличието на документ за притежавано средно образование / приложен по преписката пред ИИ "АА"/ и представената със заявлението по чл. 18 от Наредбата декларация /приложение 2а/, въз основа на която документация е видно, че Петкова е била допусната до теоретичен изпит административният орган не изяснил фактите. Съдът направил извод, че не е осъществен фактическия състав на чл. 56, т. 1 от Наредба № 38, посочен като основание за издаване на процесната заповед предвид представените от жалбоподателката пред административния орган няколко документа за притежавано образование /включително и такъв за притежавано средно образование, неоспорен от ответника/ и допускането й като отговаряща на условията на Наредбата до теоретичен и практически изпити. При данните за притежавана диплома за средно образование, представена от още с първото заявление за обучение и явяване на изпит, административния орган следвало да я съобрази и цени като годно, допустимо и достатъчно доказателство за изискуема образователна степен без да се ангажира да изследва останалите документи за наличие на по-висок образователен ценз, какъвто не е необходим /ирелевантен/ в случая. След като в заявлението си за допускане до изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС жалбоподателката е представила дипломата си за средно образование, с което доказва покриване на нормативните изисквания за образователна степен и като цяло за съответствие с изискванията за придобиване на правоспособност, представената впоследствие диплома за висше образование като неотносима, не може да обоснове анулиране на изпитните резултати и издаването на оспорената заповед. Приел, че по тези съображения без правно значение в случая е обстоятелството дали дипломата за по-високия образователен ценз е издадена от посоченото в нея като издател лице или не, респективно дали е неистински документ или документ с невярно съдържание. Решението е неправилно. Неправилно е прието от съда, че за допускането си до изпит К. Петкова е представила документа си за средно образование, което не се е твърдяло и в жалбата до съда. Видно от данните по преписката с писмо от 25.02.2019 г. началник ОПП- СДВР е уведомил изпълнителния директор на ИА "АА", че при подаване на заявление вх. № 27091696/7.01.2019 г. за издаване на свидетелство за управление на МПС, от лицето К. Петкова, [дата на раждане] е представило диплома за висше образование с per. № 117666/21.06.1992 г. г., издадена на нейно име от Софийски университет "Св. Климент Охридски" - град София. С писмо per. № 24-00- 4/22.01.2019 г. от Софийски университет "Св. Климент Охридски" - град София в ОПП - СДВР е получена информация, че дипломата представлява неистински документ с невярно съдържание. /Приложено е писмо на СУ, че диплома с посочения номер е издадена на друго лице. / В тази връзка е поискано да бъде извършена проверка дали г-жа Петкова е представила горецитираната диплома при явяване на изпит за придобиване на правоспособност за категория "В" с протокол № 5750/27.12.2018 г. на МТИТС. С писмо от 6.03.2019 г. началника на ОО "АА" - София до изпълнителния директор на ИА "АА" е посочено, че при направена справка в електронната система на ОО "АА" - София е видно, че лицето К. Петкова е представила диплома за завършено образование с peг. № 024100/26.06.1989 издадена от 138 ЕСПУ "Юрий Гагарин" при записване в учебния център "Автоскул" ЕООД и "Старт Драйв "ЕООД, при преместването си в друг учебен център "Джеси Консулт" ООД представя диплома за завършено образование с per. № 565/11.11.2011 г. издадена от ПМГ и при следващото преместване в учебен център "ВСД - Шанс- Л. Цветков" ЕООД представя диплома за завършено висше образование с per. № 06/8.05.1992 г. издадена от СУ "Св. Кл. Охридски" и при явяването си на теоретичен и практически изпит, с което е нарушила разпоредбата на чл. 56, т. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г. на МТС. Пред ОПП - СДВР е представила диплома за висше образование с per. № 117666/21.06.1992 г. издадено на нейно име от Софийски университет "Св. Климент Охридски". /Приложено е копие от справка от електронната система на ОО "АА" - София/ стр. 39, 40, 41 от делото от което видно, че при следващото преместване в учебен център "ВСД - Шанс- Л. Цветков" ЕООД представя диплома за завършено висше образование с peг. № 06/08.05.1992 г. издадена от СУ "Св. Кл. Охридски" и за явяването си на теоретичен и практически изпит. Справките на стр 40, 41 е за представени документи за образование при записване в предните учебни центрове, които са подчертани в справките. В справката на стр. 39 е подчертано, че в учебен център "ВСД - Шанс- Л. Цветков" ЕООД е представила диплома за висше образование и е видно, че след това се е явила на изпит. С оглед на това правилно е прието от административния орган, че за записването си в курс на обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" / по- точно при презаписването си в учебен център "ВСД - Шанс- Л. Цветков" ЕООД/ и за явяването си на теоретични и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, пред Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", К. Петкова е използвала диплома за завършено висше образование с номер 06/8.05.1992 г., издадена от Софийски университет "Св. Климент Охридски". Изводите на административния съд, че за допускането си до изпит К. Петкова е представила дипломата си за средно образование не отговарят на данните по преписката. Неправилно съдът е приел, че не е осъществен фактическия състав на чл. 56, т. 1 от Наредбата № 38/16.04.2004 г., посочен като основание за издаване на оспорената заповед. По силата на чл. 56, т. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че за допускане до изпит е представил неистински документ или документ с невярно съдържание. В нормата на чл. 18 от Наредбата са предвидени документите, които следва да се представят за допускане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС: 1. заявление за допускане до изпит (приложение № 2); 2. документ за платена такса за теоретичен изпит съгласно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и 3. декларация, че отговарят на изискванията за допускане до изпит (приложение № 2а). В случая е установено, че ответницата по касация при подаване на съответните документи за допускане и явяването й на теоретичен изпит е приложила заверен препис от диплома за висше образование, която е установено, че е неистински официален документ. Именно това е дало и повод на административния орган да издаде оспорената заповед, като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 56, т. 1 от Наредбата. Представянето на неистински документ или на такъв с невярно съдържание, води до анулиране на изпита за придобиване на правоспособност. В тази хипотеза е достатъчно само да се установи, че при подаване на заявлението за кандидатстване за явяване на изпит за правоспособност съответният кандидат е представил неистински документи или такъв с невярно съдържание. В конкретният случай е установено, че представената диплома за висше образование е с невярно съдържание и това е достатъчно основание на административния орган да издаде процесната заповед. Неоснователни са доводите, че използуването на документ с невярно съдържание следва да се установи в наказателно производство. В случая за целите на настоящото административно производство са достатъчни представените данни от издателя на дипломата, че диплома с посочения номер е издадена на друго лице, което не се е оспорило от лицето нито в административното производство по издаване на обжалваната пред съда заповед, нито в съдебното производство по обжалването й, което потвърждава изводът, че документът за висше образование е с невярно съдържание, представен при подаване на заявлението за явяване на изпит, т. е. е налице правното основание за издаване на оспорената пред съда заповед. Неправилен е извода на съда, че след като Петкова има завършено средно образование, което е достатъчно да покрие критериите за явяване на изпит за правоспособност, обстоятелството дали представеният документ за висше образование е с невярно съдържание е без правно значение за решаване на конкретния спор, тъй като този документ не касае задължителните условия за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно приложимата нормативна уредба. В конкретният случай издадената заповед касае хипотеза, при която се постановява анулиране при представяне на документ с невярно съдържание. В разпоредбата на чл. 56, т. 3 от Наредбата законодателят е посочил друго основание за анулиране на изпит за правоспособност, а именно, когато лицето не отговаря на изискванията за допускане на изпит, тоест, когато лицето не отговаря на условията на чл. 18 от Наредбата, както и тези на чл. 151 от ЗДвП. В случая, административният орган, за да издаде процесната заповед се е позовал на други фактически и правни основания, които не са свързани с липсата на предпоставки кандидата да отговаря на изискванията за допускане на изпит, а именно на т. 1, която е самостоятелно основание за издаване на заповед за анулиране на резултата от изпита, тъй като видно от доказателствата лицето не е представило друг документ за завършено образование при подаване на заявление за явяване на изпит за придобиване на правоспособност Петкова е представила диплома за завършено висше образование. Изложените от административния орган мотиви обосноват прилагането на разпоредбата на чл. 56, т. 1 от Наредбата. В тази връзка посочването, че лицето отговаря на изискванията за явяване на изпит за правоспособност е ирелевантна, тъй като анулирането е постановено на друго основание, а основанията посочени в нормата на чл. 56 от Наредбата не са в кумулативност, а в алтернативност. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени и да се постанови решение с което се отхвърля подадената жалба. На касационният жалбоподател следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение