Решение № 1957 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4928/2016 г.

Решение № 1957 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4928/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 734 от 9.02.2016 г. по адм. дело № 4719/2014 г. на Административен съд - С. град. С него е обявена нищожността на уведомително писмо изх. № 01-6300/1851 от 13.11.2013 г. и преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на съда. От обстоятелствената част на касационната жалба могат да се изведат доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Сдружение с нестопанска цел за осъщестяване на обществено полезна дейност "Еко животновъдство", с. Ц., община Ц., област Р. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че към момента на издаване на оспореното уведомително писмо, изпълнителният директор не е имал право да делегира правомощията си на заместниците му. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от сдружението против уведомително писмо изх. № 01-6300/1851 от 13.11.2013 г., издадено от заместник-изпълнителния директор. С него е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони за кампания 2012 г. Съдът е разгледал спора по същество. За целта освен приложената административната преписка, е събрал доказателства от ответната страна за наличието на материална компетентност на издателя на уведомителното писмо. За изясняване възраженията на жалбоподателя е назначил, изслушал и приел съдебно-техническа експертиза. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, е изследвал спазването на законовите изисквания за законосъобразност на уведомителното писмо. На първо място е анализирал валидността на административния акт. Обсъдил е представената заповед от 12.11.2013 г., с която изпълнителният директор на ДФЗ е предоставил правомощие на заместника си да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 214. Приел е, че тя е издадена преди приемането на нова ал. 3 на чл. 20а ЗПЗП - ДВ, бр. 12/2015 г., изрично уреждаща на законово ниво правото му да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Направил е правен извод, че след като към 2013 г., изпълнителният директор не е разполагал със законово уредено право да делегира част от вменените му функции на свои заместници, заповедта за делегиране на правомощия не е породила правни последици. Поради това уведомителното писмо е издадено от длъжностно лице без компетентност и е нищожно. За да обяви нищожността му, първоинстанционният съд се е позовал и на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на Общото събрание на съдиите при Върховния административен съд. Така постановеното решение е правилно. Макар през годините практиката на Върховния административен съд - трето и четвърто отделение по основния за спора въпрос да е противоречива, от 2015 г. и 2016 г. съдебните състави и от двете отделения приемат, че актовете на заместник-изпълнителния директор преди допълнението на чл. 20а ЗПЗП от 2015 г. са издадени от административен орган без материална компетентност и са нищожни. В този смисъл са: решение № 1100 от 30.01.2015 г. по адм. дело № 13163/2013 г.; решение № 6884 от 10.06.2015 г. по адм. дело № 4668/2015 г.; решение № 7266 от 15.06.2016 г. по адм. дело № 429/2016 г.; решение № 7268 от 15.06.2016 г. по адм. дело № 429/2016 г.; решение № 1750 от 10.02.2017 г. по адм. дело № 4992/2016 г. и други на ВАС, четвърто отделение. Във всички тях безпротиворечиво е прието, че преди 2015 г. делегация на правомощия от страна на изпълнителния директор на ДФЗ по отношение на негови подчинени не е възможна, независимо от наличие на решение на управителния съвет на фонда. При същите установявания и законодателното решение преди допълнението на ЗПЗП от 2015 г., административният съд правилно е приложил закона в съответствие с приложените по делото доказателства. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, ДФЗ ще следва да заплати на сдружението сумата от 2000 лева. В случая съдът не е оправомощен да преценява съответствието й с фактическата и правна сложност на спора, тъй като касационният жалбоподател не е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение