Решение № 1819 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1237/2014 г.
ВАСIII отделение18.02.2015 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ по жалба на Стела Асенова Атанасова от гр. София, в качеството й на наследница на Стефан Йорданов Иванов, решение № 811 на МС от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (Обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждената част от имот № 68134.1368.9, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. Илиенци, район "Надежда", ЕКАТТЕ 99121, Столична община, като: УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 986 лв. на 995 (деветстотин деветдесет и пет лева). Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1819 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1237/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Стела Асенова Атанасова от гр. София, в качеството й на наследница на Стефан Йорданов Иванов, срещу решение № 811 на МС от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (Обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждената част от имот № 68134.1368.9, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. Илиенци, район "Надежда", ЕКАТТЕ 99121, Столична община В жалбата се излагат доводи, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за имот № 68134.1368.9, с номер по КВС № 8009, с обща площ 2,327 дка, от които отчуждени 1,053 дка, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. Илиенци, ЕКАТТЕ 99121, Столична община, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът по жалбата - Министерски съвет, и заинтересованите страни - министър на регионалното развитие, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Изискването на закона е равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. е отчуждена част с площ 1,053 дка от имот № 68134.1368.9, с номер по КВС № 8009, с обща площ 2,327 дка, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. Илиенци, ЕКАТТЕ 99121, Столична община По искане на жалбоподателката съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза, с която е определена пазарната стойност на отчуждената част от имота на жалбоподателката. Съгласно този вариант на експертизата процесният имот е оценен като имот в урбанизирана територия и стойността на отчуждената част от процесния имот е 36 318 лв. В съдебно заседание на 24.09.2014 г. процесуалният представител на Министерски съвет е поискал допускане на допълнителна задача на вещото лице, което да изготви заключение като изчисли размера на паричното обезщетение по реда на Наредбата за определяне на цените на земеделските земи и съответно по двойна данъчна оценка за имота. От страна на процесуалният представител на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е поискано допускане на нова експертиза, която да се извърши от вещо лице геодезист, като същото следва да проследи регулационния статут на имота от 1989 г., заповед № РД-50-09-251/13.9.1989 г. на Столичен народен съвет и да изясни статута на имота. Съгласно представеното на 15.01.2015 г. заключение на вещото лице - геодезист, процесният имот е бил земеделска земя преди отреждането му за Северна скоростна тангента. Той попада в обхвата на регулационния план от 1989 г., но когато планът е създаден през 1989 г., имотът не е съществувал и не е бил реституиран. Имотът е реституиран като земеделска земя и до влизане в сила на подробния устройствен план през 2012 г. за северна скоростна тангента той е земеделска земя. На 27.01.2015 г. е представено и допълнителното заключение на вещото лице - оценител съгласно поставената задача от съдебното заседание на 24.09.2014 г. Според този вариант на заключението средната пазарна цена на отчуждената част от поземления имот съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е 995 лв. Съдът възприема заключението на вещото лице, което е компетентно и обективно. То е изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Оценката на отчуждения имот следва да се извърши в съответствие с разпоредбата на 32, ал. 2 ЗДС, съгласно която равностойното парично обезщетение се определя според предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект. На това основание размерът на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота следва да се увеличи в съответствие със заключението на вещото лице, а именно на 995 лв. С постъпили след приключването на съдебното заседание писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателката е направил искане за присъждане на разноски. Същото следва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл. 80 от ГПК във вр. чл. 144 АПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящият случай това е сторено на 30.01.2015 г., а съдебното заседание се е провело на 28.01.2015 г. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение