Решение № 12744 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8073/2015 г.

Решение № 12744 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8073/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Бургас при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 973/02.06.2015 г. по адм. дело № 303/2014 г. На Административен съд Бургас, в частта, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № № 02-00-1100727/15.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-405/05.12.2011 г. на директор на дирекция ОУИ /сега ОДОП/ Бургас, в частта, относно определените задължения по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на главницата над 749,95 лв. и лихва над 286,98 лв. и изцяло за данъчен период 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Христо Николов Димитров от гр. Бургас чрез пълномощника си адв. Антон Стоянов в писмен отговор обосновава неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е бил РА № 02-00-1100727 от 15.08.2011 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-405 от 05.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ НАП - Бургас, с който на Христо Николов Димитров от гр. Бургас са определени задължения по ЗДДФЛ: данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 29 094.45 лева и лихва в размер на 11 645.39 лева и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 17 156.70 лева и лихва в размер на 4 232.88 лева. За да постанови спорното решение в обжалваната му част административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма по чл. 120 ДОПК. Първоинстанционният съд е счел за неправилен извода на органа по приходите, който е приел, че данъчната основа на ревизирания субект за облагане с преки данъци следва да се определи по особения ред, тъй като липсват обстоятелства попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, посочена в ревизионния доклад. Счел е също така, че установеният от ревизията данък за довнасяне в размер на 29 097.45 лева за 2007 г. следва да бъде намален до размер 749.95 лева, предвид липсата на възлагане на ревизия по отношение на едноличния търговец и поради установеното несъответствие между приходите на лицето и направените разходи в размер на 7 499.49 лева, която сума се явява данъчна основа за облагане с данък за 2007 г. Относно 2008 г. първоинстанционният съд е приел, че счетоводния финансов резултат от дейността на ЕТ се явява приход от физическото лице и следва да участва в приходната част на паричния поток, поради което след съответните изчисления е стигнал до извода, че липсва данъчна основа за облагане за 2008 г. Решението е частично правилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба по отношение неправилните изводи на първоинстанционния съд за обхвата на ревизията през ревизираната 2007 г. Не може да бъде споделено становището, че направените констатации по отношение на едноличния търговец в издадения втори ревизионен акт са извън обхвата на възложената ревизия, която е само по отношение на физическото лице. Съдът погрешно е приел, че щом първоначално издаденият РА № 02-00-1000778/12.08.2010 г. е потвърден в частта му по ЗДДС и отменен и върнат за нова ревизия от директора на дирекция ОУИ /сега ОДОП/ Бургас в частта му относно задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., то настоящото второ производство е само по отношение на физическото лице Христо Димитров, а не и за дейността му като ЕТ. Доколкото ревизията е с обхват задължения на Христо Димитров по чл. 48 от ЗДДФЛ и в тази законова разпоредба се съдържат няколко алинеи, като ал. 2 на тази разпоредба касае годишната данъчна основа на лицата за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, правилно органите по приходите са изследвали и дейността на Христо Димитров в качеството му на ЕТ. В съдебното производство съгласно дадените указания в отменителното решение от ВАС първоинстанционният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза, но въпреки двукратно дадената възможност от съда, Христо Николов Димитров не е внесъл определения депозит за вещото лице, поради което съдът в съдебно заседание на 20.05.2015 г. я е заличил. Предвид разпределението на тежестта на доказване и последиците от недоказването на твърдените от жалбоподателят, благоприятни за него факти, обжалваният ревизионен акт следва да се счита в атакуваната част за обоснован и законосъобразен. При неизпълнение на вмененото в чл. 124, ал. 2 ДОПК задължение за опровергаване на констатациите на приходните органи, настоящата касационна инстанция счита за законосъобразно установеното от ревизията. Основателни са доводите на касатора относно неправилността на извода на първоинстанционният съд за липса на обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие между приходите на лицето и направените разходи в размер на 7 499.49 лева, която сума се явява данъчна основа за облагане с данък за 2007 г. Настоящата касационна инстанция споделя констатациите на приходните органи за наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК и е възприема съставения в ревизията паричен поток за ревизираната 2007 г., като жалбоподателят не е доказал произхода на средствата, определени като недостиг в ревизионния акт. Ревизията е изследвала възможните приходоизточници на ревизираното лице за получени доходи с оглед на ресурсите за извършените разходи и при съпоставянето на същите са били налице достатъчно данни за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Тъй като жалбоподателят не е внесъл определения от съда депозит за съдебно-счетоводната експертиза въпреки дадената му възможност това негово поведение е попречило на съда да изпълни докрай указанията в отменителното решение на първата касационна инстанция. Поведението на касатора не може да се вмени във вина на съда, тъй като той е следвало да прояви процесуална активност, за да установи липсата на горепосочените обстоятелства. По отношение ревизирания период 2008 г. неоснователен е доводът на касатора, че не следва печалбата от дейността на ЕТ да бъде включвана като приход за физическото лице. Указанията на ВАС в отменителното Решение № 1481 от 04.02.2014 г., постановено по адм. дело № 8504/2013 г. на ВАС са именно в този смисъл. След като се приема, че физическото лице и търговецът, независимо от качеството му, са един и същ субект, следва да се приеме и в настоящия случай, че приходите и разходите на РЛ се определят общо, независимо дали произтичат от нейни трудови доходи или от доходи, в качеството й на едноличен търговец, както правилно е приел и административният съд. В този смисъл е Решение № 16889 от 17.12.2013 г., постановено по адм. дело № 4614/2013 г., по описа на Върховния административен съд, осмо отделение и съдебна практика на състави на първо отделение. Правилни са изводите на съда по отношение за липсата на данъчна основа за облагане за 2008 г. и цялостната отмяна на ревизионният акт в тази му част. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение