Решение № 11418 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6464/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х., гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат Георгиева, срещу решение 5260/21.05.2025 г., по адм. дело 981 по описа за 2025 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2533/14.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на съдебното решение, свързани с необсъждане на и анализиране на всички факти, довело до немотивираност на акта. Жалбоподателят считал, че причините му за напускане на страната по произход били свързани с обоснован страх от преследване, репресия, дори заплаха за живота му поради военните сражения в страната. Не бил съобразен принципа забрана за връщане. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя актуални справки относно отбиване на военна служба в Сирия, лица, подлежащи на редовна военна служба, освобождаване и срок на службата и за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 21.07.2025 г. и 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството първоинстанционния съд е образувано по жалба на Х. А. Х., гражданин на Сирия, срещу Решение 2533 от 14.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът е оставил жалбата без уважение. За да се произнесе е приел за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба на Х. от 02.10.2025г. препотвърдена със заявление от 10.10.2024г. за предоставяне на закрила. Въз основа на декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ от 10.10.2024г., лицето е регистрирано с имената Х. А. Х., гражданин на Сирия, роден на [дата]., в Сирия, [населено място], обл.Халеб. От проведено на 03.02.2025г. с кандидата интервю е прието, че лицето е напуснал Сирия на 15.09.2025г. и нелегално преминал в Турция. На територията на България влязъл незаконно около 25.09.2025г. При интервюто заявил, че не е бил арестуван, осъждан, не участвал във въоръжена групировка, не било оказвано насилие върху него и не бил заплашван. Като причина за напускане на страната си по произход е посочил липсата на работа, войната и липсата на човещина. Към момента се водели боеве между свободната армия и кюрдите. С Решение 2533 от 14.03.2025г. Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.. След преценка на събраните в хода на производството доказателства, съдът е приел, че жалбата е допустима, но неоснователна. В хода на производството били спазени процесуалните правила, като били съобразен и приложимия материален закон. Обоснована била оценката на административния орган, че липсват основанията, визирани в чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут, тъй като жалбоподателят не е посочил конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Взети са предвид данни от официални източници за положението в Сирия, включително и след падането на правителството на Б. А.. Обоснован бил обективираният в оспореното пред съда решение извод, че за търсещия закрила не съществувала реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ, поради което искането за закрила и в тази му част било неоснователно. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представената пред касационната инстанция последни справки относно Сирия с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-528/30.09.2025г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от описаната по-горе актуална справка от 19.05.2025 г., след свалянето от власт на президента Б. ал А. на 08.12.2024 г., над 480000 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от декември 2024 г. насам в провинция Халеб са се завърнали по домовете си над 103000 лица. Представените справки са изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход" /2023г. / и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване за липса на преценка относно приложимостта в случая на принципа забрана за връщане. Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл.4 ал.3/. Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. И към настоящия момент липсват данни, че след завръщане на жалбоподателя в страната по произход, е налице обоснована опасност от застрашаване на неговите живот и здраве или опасност от изтезания или нечовешко отношение, поради което не може да се приеме, че с оспорения административен акт е нарушен принципът "non-refoulement" (забрана за връщане). По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,