Решение № 7990 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10344/2015 г.

Решение № 7990 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10344/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Г. - Кмет на община Н. З. против решение № 118 от 30.06.2015 г., постановено по адм. дело № 132/2015 г. на Административен съд - С. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - К. П. К., в представен от процесуалния му представител писмен отговор, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС) - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е решение № 118 от 30.06.2015 г., постановено по адм. дело № 132/2015 г. на Административен съд - С., с което е обявена за нищожна Заповед № РД-24-380/08.05.2015 г. на Кмета на община Н. З. издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение на държавния служител К. П. К. За да постанови решението си, съдът е установил, че заповед № РД-24-380/08.05.2015 г. е издадена след като с влязъл в сила съдебен акт е отменена, като незаконосъобразна, предходна заповед на Кмета на О. Н. З., с която служебното правоотношение на К. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл поради обективна невъзможност държавният служител за изпълнява служебните си задължения. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че влязлото в сила на 07.05.2015 г. съдебно решение е абсолютно задължително за съобразяване и изпълнение не само от страните по спора /арг. чл. 177, ал. 1 от АПК/, но и по отношение на всички. С оглед постановената от ВАС отмяна на заповедта, за Кмета на О. Н. З. е възникнало задължение да възстанови реално /фактически/ К. на заеманата преди уволнението му длъжност. Неизпълнението на това му задължение, произтичащо от влязлото в сила съдебно решение, има за правни последици налагане на административно наказание глоба от 200 до 2000 лева за длъжностното лице, на основание чл. 304 АПК, и до прогласяване на нищожност на процесния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Подробно са обсъдени всички събрани по делото доказателства и съображенията на страните. Противно на твърденията в касационната жалба, при постановяване на решението, съдът е анализирал задълбочено всички доказателства. Твърдението на касационния жалбоподател, че в конкретния случай не е налице неизпълнение на съдебното решение, тъй като не е необходимо издаването на нарочен акт, с който държавният служител да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност не кореспондира с разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл и константната практика на Върховния административен съд. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на акта за отмяна. При това нормативно предписание, възстановяването на заеманата преди уволнението държавна служба е законоустановената конститутивна правна последица от отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и произтича от сложен фактически състав, включващ кумулативното наличие на следните елементи: 1). Отмяна на акта по чл. 108, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение; 2). Явяване на държавния служител в съответната администрация за изпълнение на произтичащите от длъжността задължения в 14-дневен срок от влизане в сила на административния акт или съдебното решение. Самото неявяване на държавния служител в преклузивния срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСл е въздигнато от законодателя като общо основание за прекратяване на служебното правоотношение - Арг.: чл. 103, ал. 1, т. 2 с. з. При явяването му на работа в законоустановения срок обаче органът по назначаване е длъжен да издаде административен акт, с който да го възстанови на държавна служба или да направи отказ за възстановяване и е в тежест на административния орган е да докаже това, а именно, че К. е бил възстановен реално /фактически/ на заеманата, преди уволнението, длъжност. Предвид изложеното, обжалваното решение на първоинстанционния съд, като обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,