Решение № 7589 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3563/2024 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на ТП на НОИ Пловдив против решение 2270 / 11.03.2024 г. по адм. дело 1206 / 2023 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Ответникът по жалбата, ЕООД Интранс БГ,ЕИК: 201775280 в писмен отговор чрз представил по пълномощие счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество след служебна проверка на решението за допустимост е основателна,макар и не по изложените в нея съображения. С решение 2270 / 11.03.2024 г. по адм. дело 1206 / 2023 г. на Административен съд Пловдив е отменил решение 2153-15-112 / 24.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-15-01325690/20.03.2023г,издаден от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив. Присъдил е разноски. За за отмени административния акт,първостепенният съд е приел,че е нарушено изискването на чл.36 от АПК и органът е издал своето решение без да изясни дали управителят на дружеството А.Михайлова действително е осъществявала дейност като самоосигуряващо се лице или не.Самите задължителни предписания, дадени до дружеството ответник по касация се състоят в коригиране на подадените данни в декларация обр. 1 Данни за осигуреното лице като за периода 27.04.2022-31.01.2023г в т.16.1 от посочената декларация да се впише за самоосигуряващото се лице Михайлова- отработени законоустановени работни дни за съответния месец и осигурителен доход в размер на 710 лв и вид на осигуряването- общо заболяване и майчинство. Мотиви за издадените предписания са,че в посочения период ЕООД Интранс БГ е развивало търговска дейност, видно от направените справки в съответните регистри,а същевременно за осигурителя няма вписан друг управител ,освен А. Михайлова в Търговския регистър. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. В контролните производства на НОИ до този момент съдебната практика приема, че отношенията между осигурител и НОИ и осигурен и НОИ са различни и самостоятелни, и поради това, когато се проверява осигурителят, осигурените лица не могат да участват в административното и съдебно производство, тъй като нямат самостоятелни права, които могат да защитят. Позитивното ни право отчита правното положение, в което между осигурител и НОИ се провежда контролно производство с участието само на осигурителя, като той може и да не обжалва предписанията, с което се освобождава от заплащане на здравни и осигурителни вноски спрямо наетото по трудово правоотношение лице. Ако е недобросъвестен, като не документира търговската си дейност, не декларира доходи и не заплаща данъци, той няма и интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания, нито да оспори същите, още повече, че те би трябвало да трупат осигурителен стаж, дори когато осигурителят им не е изпълнил задължението си за внасяне на дължимите осигурителни вноски. Или, осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но не участват като страна в това административно производство. В конкретния случай осигуреното самоосигуряващо се лице се ползва от дадените задължителни предписания, доколкото същите се отразяват благоприятно върху правата й на осигурено лице за в бъдеще. От друга страна, ако в друго производство се установи упражняване на трудова дейност от осигурените ще са налице влезли в сила актове, включително и съдебни, с които спрямо осигурените лица те са осъществявали трудова дейност и имат осигурителни права, но няма кой да заплати осигурителните вноски за тях, тъй като по отношение на осигурителя е прието, че той не извършва дейност, поради което не дължи осигурителни вноски и респективно данъци. Такъв правен резултат може да бъде избегнат когато в контролното производство НОИ установи всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, всички лица са страни в административното и съдебно производство, като постановените административни и съдебни актове са с еднакво действие по отношение на страните. На посоченото основание - лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител, последният адресат на задължителните предписания, следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания. Съгласно чл. 153, ал.1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Процесуално задължение за решаващия съд е да конституира страните служебно (чл.154, ал.1 АПК и чл. 162, ал.2 АПК). Неконституирането на надлежни страни по спора обуславя недопустимост на съдебното решение поради отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване на правото на съдебно оспорване. След като издадения акт е благоприятен за физическото лице А. Михайлова участието й е задължително по аргумент на чл. 162, ал.2 АПК във връзка с чл. 154, ал.1 АПК. От друга страна задължението за съда по реда на чл.162 ал.1 от АПК не е дерогирано и при наличие на допуснато от административния орган процесуално нарушение, което е лишило от възможност засегната от акта заинтересована страна от участие в производството, то когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът следва да им изпрати съобщение и да продължи съдебното производство по жалбата, като осигури на тези лица възможност да защитят интересите си. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение