Решение № 14195 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2207/2020 г.

Решение № 14195 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2207/2020 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД против решение № 7622 от 05.12.2019 г., постановено по адм. д. № 9580/2019 г. по описа на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспореното решение на КЕВР. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение на де остави в сила. Ответникът - М. Милков оспорва касационната жалба като неоснователна и също моли решението на АССГ да се остави в сила като правилно и обосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД срещу решение № Ж-376 от 17.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, поправено с решение №ж-470 от 16.08.2019 г. относно дата на издаването на оспорения акт- 17.07.2019 г. и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР направените по делото разноски. Съдът е приел, че обжалваното по съдебен ред решение № Ж- 376 от 17.07.2019 г., поправено решение №ж-470 от 16.08.2019 г. относно дата на издаването на оспорения акт- 17.07.2019 г., е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е приел за установени следните релевантни за спора факти, които настоящата инстанция следва да възприеме на осн. чл. 220 АПК. Видно от доказателствата, производството пред КЕВР е било образувано по жалба на М. Милков за забавена процедура за присъединяване и определена прекомерно висока цена от над 100 хил. лв. за обект със заявена мощност от 5 kW, находящ се в УПИ IV, кв. 1, местност Куку баир-разширение в землището на гр. Созопол, като обектът е с "начин на трайно ползване: за вилна сграда. " Същият се намира в "трайно предназначение на територията: урбанизирана. " Имотът е закупен от Созопол на 21.08.1995 г. За имота е издадена виза за проектиране № 78/17.05.2012 г. За вилното селище има разработен подробен устройствен план, съгласуван във В и К и ЕВН. " При съгласуване на визата за проектиране касационният жалбоподател е поставил условие лицето да осигури място за трафопост в собствения си имот, въпреки че в разработения ПУП за вилно селище има отредено място за трафопост. Видно от доказателствата в преписката на 12.11.2015 г. е влязло в сила Решение № КЗЗ - 24/08.10.2015 г. на Комисията за земеделски земи към Министерството на земеделието и храните, с което се отрежда "площадка за проектиране" за изграждане на ТП. В изготвения договор за присъединяване се има предвид Решение № КЗЗ - 24/08.10.2015 г за отредената площадка за ТП. Договорът е изготвен и изпратен на жалбоподателя преди одобряването на действащ ОУП на Созопол със Заповед № РД-02-14-539/13.07.2016 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство, съгласно който УПИ IV, кв. 1 попада в местност Куку баир-разширение, землището на гр. Созопол, в устройствена зона Ов 1/7 - рекреационно устройствена зона за вилен отдих, зона по § 4 от ПЗР НА ЗСПЗЗ." Развити са съображения, че след промяна статута на местността Куку баир - разширение в землището на гр. Созопол и включването й в устройствена зона Ов 1/7 - рекрационно устройствена зона за вилен отдих, зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, носителят на лицензията за тази територия е длъжен да изпълни своите лицензионни задължения след датата на одобряването на действащ ОУП на Созопол, които преди това са били неправилно вменени на жалбоподателя. След наличие на одобрен и действащ ОУП на Созопол, съгласно писмо на кмета на общ. Созопол, с който УПИ IV, кв. 1 попада в местност Куку баир - разширение, землището на Созопол, в устройствена зона Ов 1/7 - рекрационно устройствена зона за вилен отдих, зона по § 4 от ПЗР НА ЗСПЗЗ, цената за присъединяване на обект: "Вилна сграда и гараж", находящ се в УПИ IV, кв. 1 цената за присъединяване следва да бъде определена съгласно чл. 33. ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, за I група - до 6 kW включително, при спазване на условията на ал. 6 от същия чл. 33 Наредбата. Съдът е посочил, че не е спорно обстоятелството, че заявената мощност от жалбоподателя е по-ниска от предвидената в І група от наредбата. Няма спор и затова, че дължината на трасето от източника на захранване до обекта на жалбоподателя не би довела до необходимост от увеличаване на капацитетна на трасето с повече от 200 пъти. Безспорно, последното увеличение се е отразило на стойностна предложената цена за присъединяване на жалбоподателя. Установените от съда факти не са оспорени, но не са достатъчни за решаване по същество на спора между страните. Съдът е достигнал до извод, че с деятелността си жалбоподателят е нарушил правилата на Лицензия за разпределение на електрическата енергия № JI-140-07/13.08.2004 г. [фирма] -"2.7.3 Да присъединява към мрежата потребители и производители на електрическа енергия, разположени на територията на лицензията" нарушил е, НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи регламентираща процедурата и сроковете за извършването на присъединяването, което не е приключило от 2012 г. до момента, както и разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, касаеща групата посочваща присъединяваната мощност в kW. Съдът е приел, че решението е комисията е законосъборазно и съдържа правилни изводи и подадена от М. Милков срещу "Електроразпределение ЮГ" ЕАД е основателна и правилно е уважена. В хода на производството пред КЕВР, образувано по жалба на М. Милков, според наведените в нея оплаквания и становището на ответната по спора страна, спорът между страните е концентриран върху два основни въпроса - техническа възможност за захранване на обекта на клиента от съществуващите съоръжения в близост до имота и начина на определяне на цената за присъединяване - по чл. 33, ал. 1 т. 1 или по реда на чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Докато по въпроса за начина определяне цената на присъединяване, мотивите, изразени от КЕВР в решение №Ж-376/17.07.2019 г. се възприемат изцяло от първоинстнационния съд в производството по чл. 145 АПК, то по въпроса за техническата възможност за захранване на обекта на клиента от съществуващите съоръжения в близост до имота на клиента, нито КЕВР, нито първоинстнационният съд са развили съображения, включително не са и събирали доказателства за установяване на релевантните факти. В обжалваното решение на АССГ, съдът изрично е посочил, че в решението си Комисията задълбочено е изследвала въпроса, за необходимата кабелна линия, нейната дължа и необходим капацитет за захранване на обекта на жалбоподателя, въпреки, че по спорните тези освен писмени доказателства, експертиза не е назначавана. Въпросът за техническата възможност за присъединяване чрез използване на наличните средства е бил основен за спора пред КЕВР, но е останал спорен и пред АССГ, тъй като е посочен като такъв в жалбата пред първата съдебна инстнация. След решението на АССГ, в касационната жалба същият продължава да се навежда и пред касационната инстнация и е свързан с оплакването за неправилно приложение на материалния закон в обжалваното решение. Административният съд е приел, че не са били ангажирани доказателства, за това че са обследвани всички други варианти / вкл. и тези по чл. 117, ал. 8 ЗЕ, както се сочи в решението на КЕВР/ за осигуряване оптимална схема на захранване на обекта чрез изпълнение на ангажимента на ЕР ЮГ, притежаващо лицензия за "разпределение на електрическа енергия на лицензионна територия", включваща устройствена зона за вилен отдих, зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност Куку баир - Разширение, землището на гр. Созопол. посочено е че опитът да се вмени на клиента извършване на инвестиция в съоръжения с пропускателна мощност около 200 пъти, превишаваща големината на необходимата му заявена мощност за обект в урегулирана местност с променен статут с УПИ УПИ, квартал, улици и десетки УПИ с променено предназначение на ПИ, промяна, отразена с влязъл в сила ОУП на Созопол, е нарушение на изискванията на лицензията. Като е решил правния спор по същество без да установи необходимите за решаването му факти, съдът съществено е нарушил съдопроизводствените правила и е постановил необоснован съдебен акт. Въпросът за техническата възможност за захранване на обекта на клиента от съществуващите съоръжения в близост до имота е основен между страните. Той има и решаващо значение за начина на формиране на цената на присъединяване, дори и в хипотезата на чл. 33, ал. 4 НРЦЕЕ, доколкото, според същата разпоредба, цената за присъединяване на клиенти в територии извън регулация на населените места се определя на база действително направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения по индивидуален проект. От съдържанието на цитираната норма, на която още в производството пред КЕВР, а впоследствие и пред АССГ и в касационната инстанция, се позовава "Електроразпределение Юг" ЕАД, е видно, че основен за спора е не само въпросът за това дали имотът се намира в "регулацията на населените места" по см. на този нормативен акт, но основен за спора е въпросът за формирането на цената на присъединяване, дадена от ЕР ЮГ на клиента и доказване и обосноваване на действителните разходи, в случай на прилагане на ал. 4 на чл. 33. В производството по чл. 145 АПК първоинстнационният съд не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно. Доколкото жалбоподателят пред първата съдебна инстнация "Електроразпределение Юг" ЕАД оспорва техническата възможност за осигуряване оптимална схема на захранване на обекта от съществуващите съоръжения в близост до имота, съдът, който решава спора по същество е следвало, вкл. и чрез служебно назначаване на вещо лице да изясни този въпрос. С оглед на необходимостта от установяване на релевантни за спора факти, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства, вкл. и чрез техническа и оценителна експертизи по въпросите за това дали е налице или липсва техническа възможност за захранване на обекта от съществуващите съоръжения в близост до имота на клиента, респ. и за цената на присъединяване според съществуващите възможности, било в хипотеза на чл. 33, ал. 1, било в хипотеза на чл. 33, ал. 4 от НРЦЕЕ. Предвид изложеното, на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд