Решение № 8792 от 22.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7460/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/-София , чрез процесуален представител срещу решение 51 от 28.02.2020 г. по административно дело 453/2016г. на Административен съд Велико Търново, с което е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 година , издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ. По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно и постановяване при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му . Ответникът по касационната жалба К. Николов от гр. Елена в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Излага доводи за законосъобразност на акта и правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. АС Велико Търново е сезиран с жалба от К. Николов против Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г. на ДФЗ , изх. 02-040-6500/5080 от 29.09.2015г., потвърдено със Заповед РД 20-33 от 31.03.2016г. на Министъра на земеделието и храните. Относно законосъобразността на оспореният административен акт. Съдът, намирайки ,че подадената жалба е просрочена и след изрично уточнение от страна на жалбоподателя, че поддържа единствено искането за прогласяване нищожността на уведомителното писмо, АС-Велико Търново е разгледал жалбата само на това основание. Първоинстанционния съд , приемайки, че административния акт е издаден от некомпетентен орган, обявил нищожността му, . Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Извода на първоинстанционния съд е базиран на неправилен прочит на закона. Действително, принципно правилно АС-Търново проследява правната уредба в Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, където в чл.2д е предвидено управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г. да се определя с решение на Министерския съвет, като съгласно ал.2 той може, след одобрение от министъра на земеделието и храните, да делегира чрез договор част от функциите си по прилагане на програмата на Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция. По нататък съда приема, че ръководител на управляващия орган е Министъра на земеделието и храните или друго оправомощено от него за ръководител на оперативната програма длъжностно лице. Съгласно представената пред съда Заповед РД09-462 / 26.06.2015г., Министърът на земеделието и храните оправомощава заместник министър на земеделието и храните за ръководител на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони в България за периода 2014 2020г. и се потвърждават извършените от същото лице действия като ръководител на управляващия орган. Прието е , че съгласно представен Договор за делегация на функции по прилагане на програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. РД 50-74 / 09.04.2015г. на Държавен фонд Земеделие се възлага изпълнението на дейностите по прилагане на мерките от Програмата съгласно Приложение 1, в което е включена и мярка 13 плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения. Решаващия извод на съда е ,че след като делегацията на дейностите е на организацията държавен фонд Земеделие, то валидно волеизявление може да бъде извършено единствено от представляващия тази организация в разглежданият от него казус- Изпълнителен директор. След като оспореното уведомително писмо е издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, като за наличието на правомощия на последния е представена Заповед 03-РД / 323 / 11.03.2015г., с която се делегират на Ж. Живков заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие редица правомощия, измежду които и да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214 Агроекологични плащания, мярка 10 Агроекология и климат и мярка 11 Биологично земеделие. Правните основания за издаване на заповедта са чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители. При тези факти АС- Велико Търново намира, че към датата на издаване на оспореното уведомително писмо не съществува правна възможност за делегиране на правата делегирани на Държавен фонд Земеделие от управляващия орган. От една страна в договора за делегация и анексите към него не е предвидена възможността актове по прилагането на мерките да бъдат издавани от упълномощени от изпълнителния директор на фонда лица. От друга страна предвидената в чл.20а, ал.4 от ЗПЗП възможност за делегиране на правомощия е само за тези, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство. Правомощията на фонда за проверка на законосъобразното поведение на претендиращ получаване на помощ по Програма за развитие на селските райони произтичат от договор за делегация, а не от закон национална или европейска норма. Следователно, приема съда, към 11.03.2015г. /датата на издаване на заповедта/ и към 29.09.2015г. /датата на издаване на уведомителното писмо/ делегирането на правомощия по прилагане на Програмата на селските райони и мярка 13 плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения е недопустимо. Към датата на постановяване на решението е налице изменение на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, оправомощаващ изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. И след като промяната е в сила от 28.06.2019г., АС-Велико Търново достига до извода по аргумент на противното, че преди тази дата е недопустимо делегирането на правомощия произтичащи по договор за делегация от управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони. Първоинстанционния съд не е съобразил факта, че сочената разпоредба на чл. 20а/ и по специално ал.4/ е нова ,приета с ДВ, бр. 12 от 2015 г., доп., бр. 2 от 2018 г., изм., бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.). Още с приемането й- ДВ,бр.12/2015 от 13.02.2015 година е предвидена възможността Изпълнителният директор да може делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Изложеното дава основание да се приеме, че към 11.03.2015г. /датата на издаване на заповедта/ и към 29.09.2015г. /датата на издаване на уведомителното писмо/ е налице надлежно делегиране на правомощия по прилагане на Програмата на селските райони и мярка 13 плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения . При това съдът неправилно е приел, че УП е нищожно . Относно законосъобразността на оспореният административен акт. Съдът, намирайки ,че подадената жалба е просрочена , след направено уточнение от страна на жалбоподателя, че поддържа единствено искането за прогласяване нищожността на уведомителното писмо, АС-Велико Търново е разгледал жалбата само на това основание. В решението липсват изложени мотиви относно наведените доводи за унищожаемост на оспореното пред него УП. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата на К. Николов за прогласяване нищожността на УП- бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото не следва да се присъждат деловодни разноски, като такива следва да се присъдят с решението при новото разглеждане от първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение