Решение № 6244 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2061/2026 г.

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу Решение № 122/08.01.2026г. по адм. д. №337/2025г. по описа на Административен съд - Стара Загора, в частта, с която ГД"ИН" е осъдена да заплати на М. Г. Х. парично обезщетение в размер на 375,84 /триста седемдесет и пет и 0,84/ евро за нанесени му за периода 20.05.2021г – 29.11.2021 г. неимуществени вреди, причинени от административен акт, издаден от Началника на затвора в град [населено място], отменен като незаконосъобразен, ведно със законната лихва върху сумата от 375,84 евро, считано от 01.04.2025г. до окончателното й заплащане, както и парично обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 153,02 /сто петдесет и три и 0,02/ евро, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът – М. Г. Х. представя подробен писмен отговор и становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска потвърждаването на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд – Стара Загора е образувано по исковата молба на М. Г. Х. против ГД “Изпълнение на наказанията“, град София за присъждане на обезщетение в размер на 3200 лева за претърпени неимуществени вреди, резултат от административен акт на Началника на Затвора в град [населено място], отменен като незаконосъобразен от съда с влязло в сила решение, които неимуществени вреди са търпени за времето от 20.05. до 29.11.2021г. Административният съд установил, че с окончателно съдебно решение е отменен като незаконосъобразен отказът на Началника на Затвора в град [населено място] да разреши на ищеца получаването на допълнителна хранителна пратка за великденските празници през 2021г. За изясняване на обстоятелствата по делото били разпитани двама свидетели. В показанията си, които съдът е кредитирал, същите свидетелстват за факта, че след отказа на директора на затвора да уважи молбата на ищеца от 19.05.2021г., последният демонстрира пред тях негативни чувства и емоции, породени от този отказ, като разочарование, обида, гняв, яд, нервност, напрегнатост, тревожност, плач и безсъние. От правна страна съдът приел, че предявеният иск е частично основателен. Ищецът понесъл вреди от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред. Отчитайки естеството и степента на претърпените вредни последици и продължителността им, административният съд осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на М. Г. Х. парично обезщетение в размер на 375,84 /триста седемдесет и пет и 0,84/ евро за нанесени му за периода 20.05.2021г – 29.11.2021 г. неимуществени вреди, причинени от административен акт, издаден от Началника на затвора в град [населено място], отменен като незаконосъобразен, ведно със законната лихва върху сумата от 375,84 евро, считано от 01.04.2025г. до окончателното й заплащане, както и парично обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 153,02 /сто петдесет и три и 0,02/ евро. В останалата част до пълния предявен размер от 1 636,13 евро главница и 668,96 евро, искът бил отхвърлен. Касационната жалба е основателна. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът е понесъл вреди от отменения административен акт. За да формира извода си по този въпрос, съдът е кредитирал събраните по делото свидетелски показания. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита обаче, че съдържанието на свидетелските показания не е достатъчно, за да обуслови извода, формиран от съда. От съда необосновано в този смисъл са ценени гласните доказателства на разпитаните в качеството на свидетели П. Й. С. и И. С. С.. Следва да се отбележи, че в показанията си те излагат общи твърдения. Само простото твърдение за чувство на разочарование, обида, гняв, яд, нервност, напрегнатост, тревожност, плач и безсъние без други доказателства по делото не може да бъде основание да се ангажира отговорността на ответника по иска. В случая, макар и да се обобщава в справката, че от проведени през процесния период две психодиагностични сесии на Х. с инспектор психолог към Затвора [населено място] да не се наблюдава дезадаптивно поведение, стрес, тревожност и депресия при ищеца за времето от 20.05. - 29.11.2021 г. и че не са били наложителни кризисни интервенции, първоинстанционният съд не е приел същата, поради липсата на хартиен носител по делото. Следва да се посочи, че няма задължение на психолога към затвора всяка проведена психологическа сесия да се за записва на хартиен носител. На следващо място, дори и да бъдат кредитирани събраните по делото гласни доказателства те не могат да бъдат свързани само с отменения отказ на началника на затвора в град [населено място] да разреши на М. Г. Х. получаването на втора допълнителна хранителна пратка през месец май 2021г. С ангажираните доказателства не се установява безспорна причинно следствена връзка между твърдените в исковата молба неимуществени вреди и незаконосъобразния АА. Следва да се има предвид, че показанията на свидетелите, които са дадени през 2025 година не носят информация, от която може да се заключи категорично, че те обективно и точно си спомнят емоционалното състояние на ищеца по време на процесния период. От съдържанието на показанията на свидетелите не може да се направи и еднозначния извод, че връзката, която съдът прави между емоционалното състояние на ищеца и неполучената пратка е налице, а не е само плод на субективната преценка на тези свидетели. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че макар и допустими, информацията от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, не е достатъчна, за да обоснове категоричния извод, че през исковия период ищецът е претърпял съществени негативни емоции, в резултат именно на въпросния отказ на началника на Затвора-гр.[населено място]. По този въпрос, изводът, формиран от първоинстанционния съд е необоснован, поради което като е уважил частично иска, съдът е постановил неправилно решение в тази част, което следва да се отмени, а вместо това искът да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд