Решение № 14570 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2019 г.

Решение № 14570 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2019 г., II о., докладчик съдията Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Г. от [населено място], [адрес], чрез адв. Л. Я., против решение № 409 от 23.07.2018 г. по адм. дело № 156/2018 г. по описа на Административен съд –М.. По подробно изложени в касационната жалба доводи, се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Кметът на община М. не ангажира становище по жалбата Ответниците - Д. И. и М. И., чрез адв. Босев оспорват касационнната жалба, като неоснователна. Считат, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответните страни - "Мартинов 08" ООД, В. М., С. И., "Напоителни системи" ЕАД, Ц. Г. не ангажират становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била заповед № 2257/10.10.2014 г. на кмета на община М., с която е одобрен Проект за ПУП за промяна предназначението на земеделска земя за ПИ с идентификатор І48489.26.827, местност "Пръчов дол" по Кадастралната карта(КК) на гр. М., с отреждане "за клуб за водни спортове" и План за застрояване, предвиждащ ниско строителство и нейната законосъобразност. С оспореното решение съдът е отменил заповедта, като е приел, че същата е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. При разглеждане на делото съдът е съобразил указанията, дадени в отменителното решение по адм. дело № 6553/15 г. по описа на ВАС, свързани с изясняване на следните обстоятелства: наличие на влязъл в сила Общ устройствен план (ОУП) за населеното място и територията, в която попада процесния имот; какви са предвижданията и общото предназначение на тази територия, съгласно ОУП; каква е устройствената зона за процесния имот; промененото предназначение на този имот в "за клуб за водни спортове" съответства ли на тази устройствена зона по ОУП, респ. предвиденото застрояване и отреждане за "ваканционно селище-Ос" съответства ли на показателите за застрояване-П застр., К инт., П озел., и максимална височина на застрояване, за ваканционни селища по чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 28, ал. 5 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Отстранил е и допуснатото от съда по адм. дело № 614/15 г., процесуално нарушение, като е конституирал заинтересована страна по делото – Л. Г.. За да постанови оспореното решение, съдът е приел за установено, че със заповед № 2257/10.10.2014 г. на кмета на община - М. е одобрен ПУП-ПЗ за неурегулиран поземлен имот, извън строителните граници на гр. М., на основание чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с подадено заявление по чл. 24, ал. 1 от Закон за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), респ. чл. 35, ал. 1 от ППЗОЗЗ, след влизане в сила на решение за утвърждаване на окончателна площадка от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ". Приел е, че се касае за имот в "земеделска територия" по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ, тоест имот находящ се извън строителните граници на гр. М.. По делото е допусната и приета допълнителна експертиза, въз основа на която е установено, че: за процесния имот няма ОУП, а има Общ градоустройствен план /ОГП/ от 1981 г., няма и ПУП – ПР, имотът попада извън урбанизираната територия, предвидена по ОГП. С оглед изложеното за имота са приложими материалноправните разпоредбите на чл. 59 - чл. 60 от ЗУТ. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е направил извод, че ОУП и ОГП се различават по своя обхват. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която предвижданията на ОУП са задължителни при изработването на ПУП. Приел е, че изработеният след издаване на заповедта ОУП на община М. от 23.11.2017 г. е неотносим, с оглед нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК. С оглед изложеното съдът е направил извод, че само това основание е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на заповедта. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, че дори да приеме, че ОГП от 1981 г. е основа за цялостно архитектурно – градоустройствено изграждане, преустройство и развитие на населените места, общините и на свързаните с тях зони на влияние, който е обхващал територията на гр. М. и прилежащите й територии тоест земеделските земи в това число м. "Пръчов дол", където е оспорения имот с идентификатор № 48489.26.827, то предвиждането за имота по този план е "За кравеферма" тоест не съвпада с това по заповедта-"за клуб за водни спортове". От изложеното съдът е направил извод че дори съществуването на ОГП да се приравни на ОУП –с оглед значението на този план към момента на действие на ЗТСУ-отм., то няма съответствие между предвиждането за имота по този план с това по заповедта за ПУП, което съставлява още едно основание за нейната незаконосъобразност. От друга страна въз основана събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че няма изготвено задание по чл. 125 ЗУТ за процесния имот с идентификатор № 48489.26.827, а има такова за имотите, от които е образуван същия- № 48489.26.823 и 48489.26.824, което е задължително и влече след себе си незаконосъобразност на заповедта за ПУП само на това основание. При анализ на разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗУТ, съдът е приел, че проектите за устройствените планове се изработват въз основа на задание, включващо при необходимост опорен план, както и на допълнителна информация, свързана с устройството на съответната територия, осигурена от общините, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, централните и териториалните администрации и дружества, които изработват специализирани карти, регистри и информационни системи. В случая няма такова задание по чл. 125, ал. 1 от ЗУТ за имота, за който е изработен ПУП-ПЗ "за клуб за водни спортове", което е самостоятелно отменително основание. Има задание само за имотите от които е образуван процесния имот. От друга страна е изложил доводи, че изготвеното обявление по чл. 128, ал. 3 ЗУТ е направено преди обединяване на двата имота с идентификатори № 48489.26.823 и № 48489.26.824 в процесния-№ 48489.26.827, което също е недопустимо и представлява съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на заповедта за ПУП. На следващо място съдът е изложил доводи, че видно от графичната част на проекта за ПУП същата не е одобрена от компетентния за това административен орган, т. е. на мястото за подпис на Кмета на общината липсва положен такъв. Въпреки, че с оспорената заповед се одобрява проект за ПУП, то на практика няма такъв проект, тъй като липсва надлежно одобрена графична част, която следва да бъде неразделна част от заповедта, в който смисъл е посочено в самия акт. Съдът е установил, че в тази графична част са дадени противоречиви устройствени показатели, а именно: дадена е матрица на застрояване с устройствени параметри, което е относимо към жилищните територии, докато отреждането на терена - "Ос" - ваканционно селище, се отнася към глава VІ от Наредба № 8/2001 г. за СОУП и не носи показатели, тъй като такива няма предвидени. От друга страна самият обект "Клуб за водни спортове" няма характеристики на ваканционно селище, нито представлява рекреационна дейност, тъй като самото му наименование "спорт" го отнася към този вид обекти - за спорт или същият следва да се отнесе към жилищните територии, където има предвидени устройствени показатели и които показатели са меродавни при изграждането на обект от предвидения вид. Дадените в матрицата на проекта показатели съответстват на показателите за жилищни зони - нискоетажно застрояване. Наличието на проект за един имот оставя неприложима хипотезата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 7/2001 г., където няма параметри и е относима за определена територия, а не за един ПИ. Не намира приложение и нормата на чл. 45, ал. 4 от Наредбата, тъй като този текст се отнася за друг вид обекти – такива за постоянно обитаване, а такива по смисъла на закона са единствено жилищните сгради, арг. от §. 5, т. 29 от ДР на ЗУТ и чл. 28, ал. 1, т. 2, чл. 95 и 97 от Наредбата, какъвто статут не е предвиден за изграждания обект. Първоинстанционният съд е приел, че към ПУП-ПЗ за ПИ с идентификатор № 48489.26.827 следва да има изработени схеми по чл. 108 от ЗУТ или парцеларни планове. Ако няма схеми по чл. 108 от ЗУТ трябва да има парцеларни планове, за да е ясно на одобряващия орган в последствие и за инвестиционния проект, как обекта ще бъде захранен с ток, вода, газ, канал, които изисквания са задължителни, предвид разпоредбата на чл. 48, ал. 2, б. "б" от Наредба № 8/2001 г. Схемите показват именно това захранване, в противен случай трябва да се укажат сервитутите на захранващите ток и вода, но в случая проекта няма такива данни. По изложените доводи съдът е отменил заповедта, като незаконосъобразна. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка, като въз основана на нея е извел законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че липсата на действащ ОУП за територията на общината е пречка за изработването на ПУП за имот, който е извън регулацията. Това следва и от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗУТ, съгласно която ОУП са задължителни при изготвянето на ПУП. От изложеното следва, че наличието на ОУП, респ. наличието на одобрен ПУП за тази територия или за част от нея, са предпоставки за изработването на ПУП за процесния имот. В случая както правилно е установено с оглед дадените указания в отменителното решение на ВАС, от допуснатата и приета по делото експертиза за имота няма ОУП, а към момента на издаване на заповедта за ПУП е имало изготвен само ОГП одобрен със заповед № КТСУ-3.10.1981 г. на Комитета на териториално и селищно устройство. В тази връзка следва да бъде споделен и изводът на съда, че по същността си това са два различни плана и в тази връзка съществуването на общ градоустройствен план не може да се приравни на съществуването на ОУП. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ ОУП за територията на общината или за част от нея, ако такъв е разработен, и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Правилно административния съд приема, че в случая се касае за земеделски имот, предназначението на който е променено по реда на ЗОЗЗ. Следва да бъде споделен и извода на съда, че променено е предназначението на територията –от земеделска в неземеделска, но няма ОУП за нея, има само ОГП от 1981 г., като и по него няма съответствие с отреждането по ОГП - "за кравеферма" и това по заповедта-"за клуб за водни спортове". Правилни и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд, относно липсата на задание по чл. 125 ЗУТ за имота, за който е изработен ПУП-ПЗ "за клуб за водни спортове", което е самостоятелно отменително основание. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗУТ, ПУП се изработват въз основа на задание, включващо при необходимост опорен план, както и на допълнителна информация, свързана с устройството на съответната територия, осигурена от общините, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, централните и териториалните администрации и дружества, които изработват специализирани карти, регистри и информационни системи. По изложените доводи, съдът правилно е установил, че заповедта е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, прие което я е отменил. От изложеното следва, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците М. В. и Д. И., сумата от общо 600 лв., разноски пред касационната инстанция за адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение