Решение № 429 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5949/2007 г.

Решение № 429 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5949/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Бургаския окръжен съд от 18.06.2007 г. по гр. д. № 422/2006, с което по реда на чл. 218з ГПК е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост. Недоволен от решението е касаторът "Х" А., С., Бургаска област, който го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е разгледал делото без негово участие, не е спазил указанията на касационната инстанция по приложението на закона и в нарушение на материалния закон е приел, че процесните земи не са били предадени на праводателя му ТП "Б", С., не съществува претендираното правоприемство, не са на лице предпоставките на чл. 17а ЗППДОП и процесната земя не е била включена в капитала на дружеството. Ответницата по жалбата В. Н. К. я оспорва, като счита, че ищецът е бил редовно призован чрез процесуалния си представител адв. Ж за първото заседание при новото разглеждане на делото от въззивния съд и не е било необходимо да бъде призоваван за следващите и правилно въззивният съд е приел, че не е доказано правоприемството на ищеца от ТК "Б", Бургас и ТК "Б", С., имотът да му е бил предоставен по реда на ПДИ и коя част от активите на ТК "Б", Бургас са преминали към ТК "Б", С. и от там към ДФ "Х" и АФ "Х" и зачисляването им по баланса на дружеството. По делото е установено, че процесната земя не е била одържавявана от ТКЗС нито с ПМС 137/62, нито по реда на ППЗОЗЗ и не е застроена със законни сгради. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е призован за първото заседание при новото разглеждане на делото чрез адв. К, чиито правомощия не са били прекратени към този момент и не е необходимо да бъде призоваван за следващите заседания. Съдът е приел, че внесената в ТКЗС от праводателя на ответницата земеделска земя не е одържавена по надлежния ред и не е предоставена за стопанисване на ДП "Б" и неговите правоприемници, един от които е ищецът, за когото обаче не се установява, кои активи той е приел като частен правоприемник на ТП "Б", С. и съответно не е могъл да стане техен собственик съгласно чл. 17а ЗППДОП. Той не е придобил процесната земя и по-късно по силата на ПМС 201/93, нито чрез увеличението на капитала му, тъй като не се установява това увеличение да е станало за сметка на процесната земя. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че внесената в ТКЗС от праводателя на ответницата земеделска земя не е станала държавна собственост нито в последствие е одържавена по надлежния ред, тъй като това е било невъзможно да стане с акт на министерския съвет, а няма доказателства да са извършени надлежните процедури по ППЗОЗЗ. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, от една страна, че ищецът е частен правоприемник на ТП "Б", С., и от друга страна, че имуществото на това дружество не е разпределено между новообразуваните дружества. Правоприемството на ищеца е установено по несъмнен начин от последователните преобразувания, за валидността на които евентуални неточности в постановените охранителни актове са без правно значение. Правоприемството при преобразуване е възможно да бъде частно единствено при разпределение (заместващо делба) на активите и пасивите на праводателя, каквото разпределение въззивният съд изрично е приел, че не съществува. Във всички останали случаи на преобразуване правоприемството е универсално. Това обаче би имало значение за изхода на делото, ако процесната земя е била одържавена по надлежния ред и предоставена за стопанисване на ДП "Б", което не е установено. Правилен и обоснован е изводът на въззивния съд, че ищецът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 127 ГПК (отм.), не е установил хипотезата на чл. 17а, ЗППДОП (отм. - в редакцията от ДВ, бр. 51/1994), на която е основал собствеността си върху претендирания имот. Съгласно тази разпоредба при преобразуваните държавни предприятия в ЕТД с държавно имущество, предоставено им за стопанисване и управление, с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Фактическият състав на тази норма предполага процесната земя да е била заприходена в баланса на приватизиращото се ЕТД, да не е изключена от акта на преобразуването и да е включена в баланса на новообразуваното дружество. Няма категорични доказателства, че имотът е бил предоставен за стопанисване на прекратеното ТП "Б", С. ДФ "Х" е създадена при действието на Указ № 56/1989 и е регистрирана с решение от 18.07.1990 г. по ф.д. № 2697/1990 на Бургаския окръжен съд. В същото решение е отбелязано, че ТП "Б", С. се прекратява като юридическо лице, но новосъздадената държавна фирма е правоприемник само на съответната част от неговите активи и пасиви. По делото няма и доказателства правото на стопанисване и управление върху терена на комплекс "К" да е предоставено на ТП "Б", С. Такива доказателства има само за постройките и съоръженията. Също правилно въззивният съд е приел, че държавата не е прехвърлила (макар и като не своя) процесната земя на ищеца и праводателите му чрез извършеното увеличение на капитала му. На ответницата по касацията следва да бъде присъдена сумата 400,00 лева разноски в касационното производство, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение