Решение № 4524 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12483/2010 г.

Решение № 4524 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12483/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Тихомир Кирилов Миланов от гр. София против решение № 2515 от 21.07.2010 г., постановено по адм. д. № 2842 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед № № 1168/1.04.2010 г. на Началника на 08 РУ на СДВР. Ответникът по касационната жалба - началник на 08 РУ на МВР не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, подложеното на касационно обжалване, Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Тихомир Кирилов Миланов, държавен служител в МВР полицейски инспектор в "Пътен контрол" на сектор "ООРП" при 08 РУ на СДВР, против заповед № 1168 от 1.04. 2010 г. на началника на 08 РУ при СДВР, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР му наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е приел, че заповедта, с която то е наложено е законосъобразен индивидуален административен акт, издадена е от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 246 от ППЗМВР, мотивирана е, спазени са административнопроизводствените правила и материалния закон. Обсъдени са приетите писмени доказателства и съдът е формирал извод за липса на нарушение на императивните изисквания на чл. 229, ал. 1 и чл. 225, ал. 1 от ЗМВР относно задържанията на наказващия орган да приеме писмени обяснения от служителя или да го изслуша устно, както и да вземе под внимание всички относими обстоятелства относно деянието, вината и вредоносния резултат. Основното възражение в касационната жалба във връзка с релевираните касационни основания, е за неправилна преценка относно спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и материалния закон, като се твърди, че в заповедта не е посочено кои норми на Инструкция Iз-2295 от 8.12.2006 г. са нарушени. Прави се възражение и за недоказаност на вмененото дисциплинарно нарушение. Съдът в мотивите си е посочил, че нарушението, изразяващо се в нарушение на изискванията относно промяна на местоположението на патрула, което е станало без уведомяване на ОДЧ и прекия началник - смяна, в рамките на което е осъществен контрол на физическо лице и е съставен фиш за нарушение на ЗДвП. Съдът е обсъдил обстоятелството, че фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание не се съдържат в заповедта и правилно е приел, че те се съдържат в приложената към дисциплинарната преписка справка № 893 от 9.02.2010., което не води до немотивираност на акта. След съпоставка на установените в ход на дисциплинарното производство обстоятелства съдът обосновано е приел, че промяната на установената територия на наряда не е извършена по установения в Инструкцията ред, не са били проведени обаждания за промяна на разпоредения маршрут. Правилна е преценката, че мотивите към обжалвания индивидуален административен акт могат да се съдържат в съпътстващи го документи или актове, какъвто е настоящия случай. Съдът правилно е извършил тълкуване на на нормите на чл. 230, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 227 и чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз-1015/2006 г. С оглед изложеното, решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд,