Решение № 13410 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12146/2014 г.

Решение № 13410 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12146/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/_ и е образувано по касационната жалба на Кирил Йорданов Тодоров от гр. София против решение № 5174 от 24.07.2014 г., постановено по адм. д. № 7719 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушени на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалвания административен акт. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Кирил Йорданов Тодоров против уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1027 от 30.06.2012 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, представляващо отказ за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ и Схеми за национални доплащания на площ по заявление за плащания за кампания 2011 г. с У. 22/070611/43957. Съдът е приел, че оспореното уведомително писмо представлява законосъобразен индивидуален адимнистративен акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - София град е установил релевантните за спора факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил правилни и обосновани правни изводи. Фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд следва да се възприеме от настоящата инстнация изцяло, както поради липса на насрещно оспорване, така и предвид разпоредбата на чл. 220 АПк, установяваща забрана за фактически установявания пред касационната инстанция. Установено по делото е, че жалбоподателят е заявил за подпомагане 4 броя БЗС, като общата заявена за подпомагане площ за 2011 г. е 3.23 ха по СЕПП - 1.97 ха и по СНДП - 1.26 ха. Установената поддържана площ на парцелите след извършените проверки са: БЗС № 39503-183-1-2 - 0.24 ха, постоянно затревена площ; БЗС № 39503-183-2-5 - 0.50 ха, царевица за зърно; БЗС № 39503-184-3-2 - 0.36 ха, площи с угари и БЗС № 39503-175-6-2 - 0.44 ха, площи с угари. Установеният размер на недопустимите площи по СЕПП е 0.43ха, а по СНДП е 0,32 ха. От заключението на приетата по делото експертиза е установено, че процентът на установената недопустима площ е 7.07% по СЕПП и 12.31%по СНДП, получен от наддекларираната площ разделена на установената площ, което потвърждава констатациите на на административния орган. Правилни са изводите на административния съд относно материалната законосъборазност на оспорения административен акт. Съдът е анализирал приложимите материалноправни разпоредби и обосновано е достигнал до извод, че административният орган, който е действал в рамките на предоставената му от закона компетентност и при спазване на административнопроизводствените правила е постановил законосъобразен индивидуален административен акт. Съгласно чл. 58 от от Регламент 1122/2009 г. на Европейската комисия, когато установеният процент наддеклариране е в рамките над 3% или над 2 ха до 20%, санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ, т. е. освен за наддекларираната площ, субсидия не се изплаща и за санкционираната площ. Предвид изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водимо от горното, Върховният административен съд