Решение № 10417 от 4.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3719/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Даскалов Имобилиен Фервалтунг ЕООД, подадена чрез процесуален представител против Решение 265/10.01.2024г., постановено по адм. дело 8186/2023г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ Р-22221022004148-091-001/27.03.2023г. на органи по приходите при ТД НАП - София, в частта потвърден и изменен с Решение 927/06.07.2023г. на Директора на Дирекция "Обжалване данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София, в частта относно задължения по ЗДДС данък за възстановяване в размер на 1 129.39лв. и лихва за забава в размер на 172.55лв. за данъчен период 02.2020г.; данък за възстановяване в размер на 4 895.03лв. и лихва за забава в размер на 543.75лв. за данъчен период 11.2020г.; данък за възстановяване в размер на 1 487.01лв. и лихва за забава в размер на 195.81лв. за данъчен период 12.2020г.; данък за възстановяване в размер на 167лв. и лихва за забава в размер на 24.77лв. за данъчен период 01.2021г. и в частта на установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.2020г., 04.-10.2020г., 04.2021г., 06-09.2021г. и 11.2021г. в размер на 13 287.63лв. и съответна лихва за забава. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Единственото основание по което се навеждат доводи в касационната жалба са свързани с липсата на изложени от страна на първоинстанционния съд мотиви по смисъла на чл. 172а от АПК, тъй като съдът не е обосновал своите извади а наведените в решението му доводи са бланкетни и неподкрепени с доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново такова с което да се отмени РА в оспорените му части. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. С молба от 16.09.2024г. се моли допускане на преюдициално запитване до СЕС с поставени в молбата 3 въпроса. Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция "ОДОП" гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА Р-22221022004148-091-001/27.03.2023г. на органи по приходите при ТД НАП - София, в частта потвърден и изменен с Решение 927/06.07.2023г. на Директора на Дирекция "Обжалване данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София, в частта относно задължения по ЗДДС данък за възстановяване в размер на 1 129.39лв. и лихва за забава в размер на 172.55лв. за данъчен период 02.2020г.; данък за възстановяване в размер на 4 895.03лв. и лихва за забава в размер на 543.75лв. за данъчен период 11.2020г.; данък за възстановяване в размер на 1 487.01лв. и лихва за забава в размер на 195.81лв. за данъчен период 12.2020г.; данък за възстановяване в размер на 167лв. и лихва за забава в размер на 24.77лв. за данъчен период 01.2021г. и в частта на установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.2020г., 04.-10.2020г., 04.2021г., 06-09.2021г. и 11.2021г. в размер на 13 287.63лв. и съответна лихва за забава. За да постанови първоинстанционното си решение, съдът е установил следните факти: РЛ развива дейност свързана с покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, управление, стопанисване, разпореждане и отдаване под наем на недвижими имоти. Установено е, че РЛ за данъчни периоди 01.2020г., 02.2020г., 11.2020г., 12.2020г. и 01.2021г. е упражнило право на ДК по 3бр. фактури издадени от Теолино Пласт ООД с предмет доставка на дограма , по фактура издадена от Хаус Маркет България АД с предмет материали и по 4ббр. Фактури издадени от Див Диджитал Иновейшънс Венчърс ЕООД с предмет услуга по изграждане на ел. инсталация . За обосноваване ползването правото на ДК по тези фактури, РЛ е представило договор за наем от 03.05.2017г. на дворно място, с построените в него двуетажна жилищна сграда, гараж и селскостопанска постройка в гр. Златоград. Прието е, че договора липсва клауза за извършване ремонт и преустройство на имота, както и не са представени доказателства, че наетия имот ще се ползва дейността на дружеството. Установено е, че РЛ е декларирало и ВОП на стоки строителни материали от Stireks D.O.O. Словения, които са вложени при извършване на основния ремонт на посочения по-горе недвижим имот. Прието е от ревизиращите органи, че не са представени доказателства наетия имот да е използван за дейността на дружеството, липсват генерирани приходи от имота, което дало повод на органите по приходите да приемат, че закупените материали по издадените от трите български дружества и от словенското такова материали са предназначени за извършване на безвъзмездни доставки респек. за дейности различни от икономическата такава на РЛ и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е отказано право на приспадане на ДК по тези фактури. Установено е, че Д. Даскалов Имобилиен Фервалтунг ЕООД е декларирал ВОП на стоки от данъчно задължени лица в Словения по 94 бр. издадени фактури с предмет строителни материали , като видно от приложените към тях ЧМР и командировъчни заповеди транспорта на закупените материали е извършен от Словения до Германия и тези материали са вложени при извършване на СМР на обект хотел-пансион в Германия. РЛ е изпълнител по сключен договор за извършване на СМР на посочения обект. Прието е, че липсват доказателства за последваща реализация на стоките по мястото на изпълнение и РЛ следва да начисли ДДС за ВОП с място на изпълнение територията на страната, ако не докаже, че вътрешнообщностната доставка е обложена в държавата-членка, където стоките са доставени или е завършен превоза им. Доказателства в тази насока не са представени от РЛ, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 вр. чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е отказано право на ДК по фактурите за получен ВОП. При извършена проверка е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, както и при правилно приложение на материалния закон. АССГ е посочил, че по отношение упражненото право на ДК по издадени фактури от Теолинпласт ЕООД, Хаус Маркет България АД и Див Диджитал Иновейшънс Венчърс ЕООД е приел, че е налице ограничението въведено в нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като липсват доказателства РЛ да е използвало тези придобити стоки за развиваната от него дейност и не са извършвани последващи доставки с тези стоки. Посочено е, че наетия имот, за който са предназначени фактурираните стоки не е бил отдаван под наем, за да реализира финансова изгода за дружеството нито е бил ползван от РЛ, след ремонтните дейности, като офис на дружеството. Липсват и доказателства за реалното наемане на имота, тъй като не са представени доказателства за плащане на наемна цена, а и управителя на РЛ като наемател е свързано лице с наемодателя предвид нормата на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Същото е прието и по отношение фактурите за строителни материали по извършен от Словения ВОП. По отношение отказано право на ДК по 94 бр. фактури издадени от доставчици от Словения на строителни материали АССГ е приел, че тъй като транспорта на тези материали е до Германия, мястото на доставка също е Германия, материалите са вложени в обект, находящ се в Германия, както и липсата на доказателства за транспортирането на стоките до България, то мястото на изпълнение е това където е прехвърлена собствеността на стоките Германия, предвид нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС. Липсват доказателства вътреобщностното придобиване да е обложено в Германия, поради което на РЛ правилно е отказано право на ДК по издадените фактури за ВОП. Предвид горното АССГ е отхвърлил жалбата на РЛ. Касационната инстанция намира решението за правилно. I. По отношение отказано право на ДК по фактури издадени от Теолинпласт ЕООД, Хаус Маркет България АД и Див Диджитал Иновейшънс Венчърс ЕООД и ВОП от доставчик от Словения съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Спорът не е по фактите а по правото и се изразява в това дали процесните доставки на стоки различни видове строителни материали са използвани за целите на извършваните от РЛ облагаеми доставки или не са свързани с икономическата му дейност. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 69 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който обаче, включва не само установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, но и придобиването им от получателя в качеството му на данъчно задължено лице, а също така и последващото им използване в облагаемата дейност на последния. Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. Както е посочено и в т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС /а и в редица други/ "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. ". Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорната в процеса относно използването на получените строителни материали за последващи облагаеми доставки, или най-общо в икономическа дейност на ревизираното лице, респ. намерение за това/, се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Ревизираното лице е това което носи доказателствената тежест за установяването на всички кумулативни материално правни и процесуално правни предпоставки, за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно общото правило на чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а и чл. 144 от АПК. Както е посочено в първоинстанционната жалба системата на ДДС, гарантира пълна неутралност от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, но при условие че самите тези дейност по принцип подлежат на облагане с ДДС (виж например Решение от 25 юли 2018 г. на СЕС по дело C 140/17, т. 29). Но както се приема в съдебната практика, за да може да се приспада ДДС, част от кумулативно установените условия са не само да е налице доставка по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС и доставчикът да е данъчно задължено лице (което не се и отрича), но и получателят по доставките да е "данъчнозадължено лице" по смисъла на ЗДДС/Директивата за ДДС и получените в рамките на тези доставки стоки и услуги да се използват за целите на облагаемите му сделки /виж Решения от 5 юли 2018г., по дело C 320/17, и от 3 юли 2019г., по дело C 316/18. Обосновано спрямо фактите по делото, съдът е приел приложимостта на изключението, дефинирано в чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Ограничението на правото на данъчен кредит, въведено с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е следното "Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: 2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за най-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето". Цитираната норма предвижда две самостоятелни хипотези, в които не е налице право на данъчен кредит, в случаите в които принципно са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС 1. когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки, макар и част от икономическата дейност на лицето /т. 2, предл. първо/ и 2. Когато стоките или услугите се използват за дейности, най-общо казано различни от икономическата дейност на лицето /т. 2, предл. второ/. Съгласно чл. 3, ал., ал. 1 и 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Съгласно Решение на СЕС по дело С-180/00 и С-181/10, понятието данъчнозадължено лице се определя във връзка с понятието за икономическа дейност, като определящо е дали лицето предприема активни действия за съответната сделка, чрез средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Тълкуването на понятието "независима икономическа дейност", дадено за целите на облагането с ДДС изисква едно лице да извършва определена дейност са цел получаването на доходи или печалба, като тази дейност да е основна за него и получаваните доходи или печалба да са цел на извършването на дейността. В разглеждания случай, РЛ извършва дейност свързана с покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба т.е за да е налице ползване право на ДК по издадените фактури за доставка на различни видове строителни материали следва РЛ да докаже, че тези материали са използвани по начин който е свързан с развиваната от него дейност т.е. че е налице обвръзка между .фактурираните материали и основната дейност на дружеството, като доказателства в тази насока липсват. Както правилно е посочил АССГ влагането на получените материали не е довело до последващо реализиране на недвижимия имот, тъй като последния е бил нает от РЛ. Липсват и доказателства имота да е бил нает срещу извършване на ремонт и подобрения в него т.е. наемната му цена да е заменена с извършване на преустройство, а и в самия договор, като е посочил АССГ липсва такава клауза. Освен това се установява свързаност на наемодателя и наемателя на имота наемодателите на процесния имот А. Д. и Д. Д. са майка и баща на управителя на ревизираното дружество, който е от своя страна е наемател на имота. Наведените в жалбата до АССГ довод за наличие предпоставките на чл. 70, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗДДС не са подкрепени с доказателства, а и както се посочи по-горе в сключения договор липсва клауза за извършване на ремонт и подобрения в имота за сметка на наемателя. На второ място липсват данни този имот да е ползван за седалище на дружеството-търговец не са представени доказателства свързани с извършвани разходи по имота за нуждите на РЛ, нито такива свързани с преотдаване на имота на трети лица т.е. липсват данни за генериране на приходи от наетия имот. Посоченото по-горе, както правилно е приел и АССГ води до извод, че фактурираните доставки на строителни материали са предназначени за дейност различна от развиваната икономическа такава от дружеството т.е. налице са предпоставките на изключението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и правилно е отказано право на ДК по тази фактури. II. По отношение отказано право на ДК по фактури издадени от контрагенти от Словения, АССГ е достигнал до правилни изводи с оглед установените по делото факти. Безспорно е констатирано, че на 01.02.2017г. е сключен договор за извършване на СМР в хотел пансион, находящ се на територията на Германия, като РЛ е изпълнител по договора. В последния е посочено, че изпълнителят трябва да осигури всички трудови дейности, услуги, материали, инструменти и оборудване за строителството и изпълнението на задачите. Установява се, че строителните материали са доставени от Словения до Германия и там е прехвърлена тяхната собственост, поради влагането на материалите в извършените СМР. Няма спор, че стоките нито не са били транспортирани до България, нито не са разтоварвани в страната. В нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е дадено определение на понятието вътреобщностно придобиване - придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. По силата на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. По силата на ал. 2 независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. В ал. 3 от своя страна е посочено, че алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. За да се приложи режима на вътреобщностно придобиване следва да са налице следните кумулативни предпоставки - доставчикът следва да е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие; предмет на вътреобщностното придобиване трябва да е стока; придобиването трябва да е възмездно: стоките трябва да са транспортирани до територията на страната от територията на друга държава членка; придобиващият трябва да е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице. Съгласно общото правило за място на изпълнение на ВОП на стоки, мястото на изпълнение е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. В конкретния случай, както правилно е установил първоинстанционния съд ВОП на строителни материали от Словения е с местоизпълнение друга държава-членка на ЕС, а именно Германия т.е. стоките не са с изпълнение България. Липсват данни фактурираните стоки са били обложени в Германия и при това положение е неприложима нормата на чл. 62, ал. 4 от ЗДДС, за коригиране на резултата. На РЛ не се дължи приспадане на ДК за закупените стоки, тъй макар и начислен ДДС по реда на чл. 84 от ЗДДС с протоколите по чл. 117 от с.з., поради липса на условията визирани в чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради недоказване на факта, че получените строителни материали, вложени в извършените СМР в сграда, находяща се в Германия се използват за целите на последващи доставки. Неоснователен е доводът на касатора, че изложените в решението мотиви, не съставляват собствени фактически и правни установявания, че не съдържат отговор на повдигнатите възражения от оспорващия. Приетите от съда за установени факти и описани в мотивите на решението, са тези, които са релевантни за установяване на спорните по делото обстоятелства и произтичат от установяванията на органа по приходите и повдигнатите възражения от жалбоподателя. Обсъдени са всеки един от спорните по делото въпроси от фактическа и правна страна. Според настоящата инстанция съдебния акт отговарят на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, спазено е изискването и на чл. 170, ал. 1 от АПК и не се констатираха каквито и да било допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда. В обобщение решението като правилно и нестрадащо от релевираните в касационната жалба пороци следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде оставена без уважение молбата за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, предвид следното: Касаторът е адресирал до СЕС, чрез настоящата съдебна инстанция 4 въпроса, които счита за преюдициални спрямо настоящия спор, подробно описани в молба и в протокола от с.з. Съгласно разпоредбата на чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностно правна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. В процесния случай на първо място отправените въпроси са неясни, мъгляви и неопределени, съдържащи правен анализ и съждения на касатора. На второ място поставените въпроси от 1-3 не касаят установяване тълкуване на норми от общностното право, а извършване на преценка във връзка с обективни обстоятелства и правни съждения на касатора. Последния въпрос няма връзка с повдигнатия пред съда спор, тъй като по отношение фактурираните стоки по ВОП от Словения диспута е с отказано право на ДК, а не за срокове за издаване на фактура по възмездната доставка. Формулираните въпроси не покриват изискванията за отправяне на преюдициално запитване. По изложените съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Изчислено по правилото на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 вд във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то възлиза на 2 374.45лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,