Решение № 4884 от 19.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1130/2022 г.

Решение № 4884 от 19.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1130/2022 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на иновациите и растежа (като правоприемник на Министъра на икономиката, съгласно § 14, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 20/25.02.2022 г. ) срещу решение № 373 от 10.11.2021 г., постановено по административно дело № 301/2021 г. от Административен съд Враца, с което е отменена заповед № ЧР-П-20/08.04.2021 г. на Министъра на икономиката, като незаконосъобразна и Министерството на икономиката е осъдено да заплати на ответницата направените деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Ответникът по касационната жалба – Ц. Ф. в представени от процесуален представител представени отговор и становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира заплащане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното пред настоящата инстанция решение на АС – Враца е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд в предвидената от закона форма след сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Предмет на контрол пред АС – Враца е била Заповед № ЧР-П-20/08.04.2021 г. на Министъра на икономиката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Постановление № 70 на МС от 02.03.2021 г. за приемане на Устройствен правилник на Държавната агенция за научни изследвания и иновации (ДАНИИ) (ПМС № 70/02.03.2021 г.) и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 12.04.2021 г., с което Регионален сектор "Враца" се закрива е прекратено служебното правоотношение на Ц. Ф. за длъжността "старши експерт" в Регионален сектор "Враца", отдел "Изпълнение на проекти" на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", с място на работа гр. Враца, считано от 12.04.2021 г. по причина съкращаване на длъжността. Противно на наведените в касационната жалба доводи, настоящият състав намира, че обжалваното решение е обосновано. Съдът е изяснил спора по същество, като установената фактическа обстановка е изцяло базирана на приетите по делото доказателства, като направените въз основа на нея правни изводи са правилни и законосъобразни. Правилен е изводът на съда, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, като постановена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при липсата на материалноправните предпоставки посочени в нея и в нарушение на целта на закона. Разпоредбата на § 4, ал. 2 ПЗР на ПМС № 70/02.03.2021 г. предвижда, че служебните и трудовите правоотношения на служителите в Министерството на икономиката, осъществяващи функции на управляващ орган, с осигурени до 10 щатни бройки, преминават към Държавната агенция за научни изследвания и иновации при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител (ЗДСл), съответно по чл. 123 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 87а ЗДСл при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. От доказателствата по делото безспорно се установява, че Ц. Ф. е следвало да бъде преназначен при условията на чл. 87а ЗДСл. Служебното правоотношение на служителя е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., считано от 12.04.2021 г. при несъобразяване на разпореденото с § 4, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 70/02.03.2021 г. Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", към датата на прекратяване на служебното правоотношение с процесната заповед, е изпълнявала функциите на управляващ орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 – 2013 г. и функциите на управляващ орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 г. и на управляващ орган на Оперативна програма "Инициатива за малки и средни предприятия" 2014 – 2020 г. съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката (отм., бр. 17 от 1.03.2022 г., в сила от 1.03.2022 г.). Наличието на изрична разпоредба, която определя как да се уредят служебните правоотношения със служителите на ГД ЕФК, означава, че министърът на икономиката не е следвало да прекратява служебното правоотношение, още повече, че от доказателствата по делото се установява, че по отношение на Ф. е предложено преназначаването й в ДАНИИ. Липсват каквито и да е мотиви защо е прекратено служебното правоотношение със служителя, вместо същият да бъде преназначен. Неразделна част от Доклад № 93-00-674/06.04.2021 г. на главния секретар на МИ е списък на служителите на ГД ЕФК (впоследствие одобрен от министъра на икономиката) за преминаване в ДАНИИ по чл. 87а ЗДСл., като под номер 4 в списъка е включена Ц. Ф.. При това безспорно от доказателствата по делото се установява, че до момента на издаване на процесната заповед спрямо Ц. Ф. е било предвидено да се приложи разпореденото в § 4, ал. 2 ПЗР на ПМС № 70/02.03.2021 г. и същата да бъде преназначена по указания ред. При липсата на мотиви кое е наложило прекратяване на служебното правоотношение следва да се приеме, че с издаването на процесната заповед е нарушен основен принцип в АПК – чл. 6, ал. 1, като министъра на икономиката е упражнил правомощието си на орган по назначаването по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. недобросъвестно и несправедливо. Ето защо настоящият състав намира, че решението е законосъобразно. При извършената проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Министерство на иновациите и растежа следва да бъде осъдено да заплати на ответницата направените деловодни разноски в размер на 710 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение