Решение № 7437 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2016 г.

Решение № 7437 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. М. М. от гр. Алфатар, чрез адв. Д. Генов, против решение № 17 от 28.03.2016 г., постановено по адм. д. № 14/2016 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена като неоснователна нейната жалба срещу решение № 108/06.01.2016 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - гр. Алфатар за предсрочно прекратяване на пълномощията й като общински съветник. В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост на обжалваното решение -като постановено по жалба срещу преждевременно издаден административен акт, алтернативно- за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Касаторът излага съображения, че съдът не е съобразил нормата на чл. 27, ал. 2т. 2 АПК и чл. 142, ал. 2 от АПК и неправилно тълкувал "неясната" разпоредба на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА в частта "за общинската администрация", тъй като не се касае за лице, осъществяващо функции по силата на трудово правоотношение в същата общинска администрация, т. е. в настоящия случай може да съвместява и изпълнява и пълномощията на общински съветник, още повече, че и трудовото й правоотношение като директор на дом за стари хора-гр. Алфатар е вече прекратено. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание на ВАС касаторът не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Общинска избирателна комисия -Алфатар, не изпраща представител . В писмен отговор оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Представя списък на разноски, но не заявява искане за присъждането им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че административният съд правилно е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА за прекратяване пълномощията на общински съветник, тъй като жалбоподателката е заемала "в Община Алфатар" длъжността директор в Дом за стари хора - гр. Алфатар от 2005 г., и трудовото й правоотношение е прекратено едва със заповед от 20.01.2016 г. на кмета на общината, като в срока по чл. 34, ал. 6 от ЗМСМА избраното лице не е подало молба за освобождаването му от заеманата длъжност и не е уведомило писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия, каквото е императивното изискване на закона. По тези съображения намира за правилен извода на съда, с оглед заеманата от оспорващата страна длъжност, че е налице несъвместимост с изборната длъжност, доколкото предоставянето на дадена социална услуга от държавата към местната администрация дава основание да упражнява собствени правомощия, вкл. и като работодател, въпреки че тази дейност е финансирана от държавния бюджет и че жалбоподателката доброволно е приела да работи с място на работа- Община Алфатар срещу определено в договора й за назначаване възнаграждение. Намира за неоснователно направеното от касатора възражение, че упражняваната в ръководеното от него заведение не е част от общинската администрация, доколкото с нормата на чл. 17, т. 7 от ЗМСМА на органите на местното самоуправление е дадена възможност да решават самостоятелно въпроси, свързани със социалните услуги. Счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи неговата отмяна и предлага да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред Административен съд - Силистра, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател, против решение № 108/06.01.2016 г. на Общинска избирателна комисия - гр. Алфатар, с което на основание чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА, повторно и предсрочно са прекратени неговите пълномощия като общински съветник, поради поради несъвместимост на заеманата от нея длъжност - "Директор на Дом за стари хора" - с качеството й на общински съветник . От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че оспорващата е избрана за общински съветник с Решение № 106-МИ/05.011.2015 г. на ОИК - община Алфатар с мандат 2015 г. - 2019 г., а от 10.01.2005 г. е заемала, съгласно приложения трудов договор, сключен с Община Алфатар, длъжността директор в Дом за стари хора-гр. Алфатар. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 3/20.01.2016 г. на кмета на Община Алфатар, считано от 21.01.2016 г. Установил още, че с предходно решение № 107/16.12.2015 г. на ОИК- гр. Алфатар, на същото основание- чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА и по същата причина са били прекратени предсрочно пълномощията на жалбоподателката като общински съветник -пак поради несъвместимост на заеманата от нея длъжност, и решението е било отменено от Административен съд - Силистра / с решение № 99/29.12.2015 г. по адм. дело № 182/2015 г. -поради пороци по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и преписката - върната за ново произнасяне. Това решение е влязло в сила 05.01.2016 г., а просрочената касационна жалба, подадена от Н. Маринова срещу него, е оттеглена . В съответствие с указанията на съдебното решение е постановено оспореното по настоящото дело решение на ОИК - Алфатар. При тези данни съдът е приел, че решението е взето от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административно -производствените правила. На следващо място преценил, че домовете за стари хора са специализирани институции, предоставящи комплекс от социални услуги на лица, навършили определена възраст, съобразно § 1, ал. 1, т. 44 от ДР на ППЗСП, поради което са организационни единици, чрез които общината предоставя социална услуга - чл. 18, ал. 1, т. 2 ЗСП и не са нито форма на местното самоуправление, нито част от държавната администрация. На тази база приел, че при това положение Дом за стари хора - гр. Алфатар е част от общинската администрация, тъй като е орган към съответния вид администрация, в която връзка съобразил мотивите на определение № 4573/14.05.2002 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2002 г., II отд-е на ВАС и най-вече данните от трудов договор № 1/05.01.2005 г., че жалбоподателката "се задължава да работи в Община Алфатар", т. е. в администрацията на общината. По тези съображения приел наличие на основанието по чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА. Счел за правноирелевантен фактът че, считано от 21.01.2016 г., трудовото правоотношение на жалбоподателката е прекратено- не само защото този факт следва по време издаването на оспорения административен акт, а материалната законосъобразност на последния се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, но и затова, че последващите факти по чл. 142, ал. 2 АПК са правнозначими само ако имат обратно действие. Преценил прекратяването на трудовото правоотношение за факт без обратно действие, с оглед на което заключил, че то не може да доведе до несъответствие на решение № 108/06.01.2016 г. на ОИК - Алфатар с материалния закон . Т. е. преценил като неоснователно и възражението, че към настоящия казус е относима разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за недопустимост на обжалваното решение като постановено при несъобразяване с нормата на чл. 27, ал. 2 т. 2 АПК . Впрочем нормата касае допустимост на искането в производства пред административни органи, а не допустимост на съдебното решение. Противно на твърдяното жалбата, сезираща първоинстанционния съд, е допустима, поради което и произнасянето е допустимо. И макар че изложеното по-долу е въпрос по същество, с оглед релевираното в тази връзка възражение следва да се посочи, че предходното решение на Административен съд - Силистра е влязло в сила на 05.01.2016 г., поради което оспореният пред първоинстанционния съд административен акт не е преждевременно издаден. Този извод се налага от факта, че към момента на издаването му е липсвало висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали във фазата на издаване или оспорване. Не намира опора в закона и твърдението, че решението е необосновано и несъобразено с материалния закон. Понастоящем под формата на възражения за необоснованост на изводите на съда и за неправилно приложение на материалния закон се релевират същите възражения, които са разгледани и отхвърлени от първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Съдът е осъществил задълбочен анализ на нормата на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА, очертаваща предпоставките за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник и посочваща, че последните се прекратяват предсрочно при избирането му за народен представител, министър, областен управител или кмет, при назначаването му за заместник-министър, заместник областен управител, заместник-кмет, кметски наместник или на щатна длъжност в съответната общинска администрация. Поддържаните и в касационната жалба доводи, че дом за стари хора - гр. Алфатар / в който жалбоподателката е заемала длъжността директор до 20.01.2016 г./ поради това, че е учреден след разрешение на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане и въз основа на решение № 90/08.12.2004 г. на Общински съвет - Алфатар, не бил част от съответната общинска администрация, е неоснователен, защото той е организационна единица, чрез която общината предоставя социална услуга, по арг. от чл. 18, ал. 1, т. 2 ЗСП. От друга страна, съвкупният анализ на посочените по-горе разпоредби води до извод, че дом за стари хора е част от общинската администрация, именно поради което и неговият директор се определя и назначава със заповед на кмета на общината . Затова е и налице несъвместимост по смисъла на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА.. Волята на законодателя е ясно посочена в текста на тази разпоредба и не се налага нито корективното тълкуване на нормата, нито прилагане на други норми по аналогия, какъвто опит е направен в касационната жалба. По отношение на впоследствие прекратеното трудово правоотношение /от 21.01.2016 г./ съдът правилно е съобразил нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК за преценка за съответствие на административния акт с материалния закон. Противно на твърдяното в настоящата жалба, съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, предвиждаща, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към този момент административният орган е бил сезиран с искане за прекратяване на пълномощията с оглед действащото трудово правоотношение на касатора. Освен, че установяването е станало след така посочения момент, в случая това прекратяване не съставлява "нов факт" по смисъла на закона, поради което е обоснован изводът за законосъобразност на оспореното пред него решение на ОИК. Правилна е неговата преценка, че посочената от страна на касатора норма на ал. 2 на чл. 142 от АПК, в контекста на изложеното по-горе, няма значение за правилното решаване на спора, и поради това е неотносима към случая, тъй като само установяването на нов факт от значение за делото, настъпил след издаване на оспорения акт, се преценява към момента на приключване на устните състезания. Последващото прекратяване на трудовото правоотношение не е факт от значение за законосъбразността на издаденото решение, тъй като нов факт от значение за делото може да бъде този, който е настъпил след издаването на акта и който с обратна сила променя правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Иначе казано, чл. 142, ал. 1 и 2 АПК изискват съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява според релевантните факти, съществуващи към момента на издаването му, а последващи (нови) факти се вземат предвид, само ако променят съществувалото към издаването на акта правно положение, т. е. ако действат с обратна сила. В случая прекратяването на трудовото правоотношение има действие занапред. От друга страна, под нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество, каквото твърдяното обстоятелство не е. Имат се предвид факти, съществуването на които установява незаконосъобразност на акта, а не новосъздаден впоследствие факт, какъвто очертава настоящият случай. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че Общинската избирателна комисия -при вземане на оспореното решение, не е съобразила, че за касатора не е налице несъвместимост, т. е. пречка да изпълнява пълномощията си на общински съветник, защото и двете дейности били такива в обществена полза, тъй като в случая решението за предсрочно прекратяване пълномощията на общинския съветник не е взето по "преценка" на органа, а в изпълнение на императивна законова разпоредба. При наличието на визираните в нормата предпоставки, органът действа в условията на обвързана компетентност, без да е налице възможност за преценка от негова страна. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати сочените в касационната жалба пороци на решението, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,