Решение № 5691 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 122/2009 г.

Решение № 5691 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 122/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цветанка Стефанова Дичева, чрез процесуалния й представител адв. Петрова, против решението от 11.06.2008 г., постановено по адм. дело № 04017/2006 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 621 от 17.05.2006 г. на кмета на район "Искър" на Столична община, с която е одобрено решение по преписка № 94-Ц-70 от 07.11.2005 г. на район "Искър" за имот № 50630, к. л. 581, м. "Садината", сега попадащ в кв. 19, УПИ Х, отреден за "обработка на цветни метали" по плана на НПЗ "Искър-юг". В касационната жалба са развити оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че не е налице свободна от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Решението е необосновано, тъй като съдът се е позовал само на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като е дерогирал останалите доказателства по делото. Решението е постановено и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не бил изследвал "обективно, всестранно и пълно" събраните по делото доказателства. Ответникът - кметът на район "Искър" на Столична община не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на СГС е обосновано и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, експертизата е изготвена компетентно и пълно. Даден е отговор на въпроси, напълно относими към предмета на спора, имащи съществено значение за правилното решаване на делото. По безспорен начин е установено, че процесният терен попада в оградена територия на производствено предприятие и е под изградена сграда, която е елемент от планово отреждане. Върху тази фактическа основа съдът е направил безспорен и верен извод, че имотът е застроен, в каквато насока е и произнасянето на административния орган по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Затова законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против оспорената заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, първоинстанционният съд се е позовал на доказателствата по делото, както и на резултатите от приетата от него и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Приел е за безспорно установено, че не е налице свободна от застрояване площ, тъй като процесния имот попада изцяло под сграда, която според плана на м. "НПЗ Искър-юг" е със значителна площ и е елемент от отреждането. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото, както и заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. В настоящия случай е безспорно, че целия имот представлява застроена площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Имотът попада изцяло под сграда, елемент от отреждането, която съгласно § 1в, т. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ представлява строителна дейност, непозволяваща възстановяване на собствеността. Независимо че в касационната жалба се поддържат доводи за наличие и на трите касационни основания за отмяна, същата по-скоро съдържа само общи фрази и формулировки, но не и обосновка в какво се състои порочността на съдебното решение. Не е ясно защо процесуалният представител на касаторката счита за неправилни изводите на съда, че не е налице свободна от застрояване площ. Вярно е, че определянето дали един терен е застроен или не е правен въпрос и именно по него се е произнесъл и първоинстанционният съд. Заключението на съдебно-техническата експертиза е пределно ясно и категорично - процесният имот изцяло е засегнат от мероприятието по отреждането. Обстоятелството, че вещото лице си е позволило да се произнася по правен въпрос относно статута на имота, не означава, че съдът се е съобразил точно с тази част от заключението му. Несъстоятелни и нелогични са и доводите за необоснованост на съдебното решение, което съдът постановил само на основание съдебно-техническата експертиза, без да се съобрази с останалите доказателства по делото. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съдебният контрол се свежда до проверка дали застроената, респ. свободната от застрояване площ са правилно определени с оглед техническите правила и нормите по териториално и селищно устройство. За установяване на горните обстоятелства безспорно са нужни специални знания, с каквито съдът не разполага, с оглед на което е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза. Не е ясно защо процесуалният представител твърди, че "възприетите от съда фактически положения не се подкрепят от събраните по делото доказателства", но в същото време не сочи в какво конкретно се състои необосноваността на правните му изводи. А общата формулировка, че съдът не бил изследвал "обективно, всестранно и пълно събраните доказателства, поради което и не бил достигнал до обективната истина", изобщо не се вписва в изискването на процесуалния закон за "точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, съставляващи касационни основания" (чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК). Ето защо може да се направи извод, че по същество депозираната касационна жалба е бланкетна и като съдържание, и като смисъл. По изложените съображения не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение