Решение № 3666 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9769/2014 г.

Решение № 3666 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9769/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от "Валда 90" ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1400/13.06.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3662/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение към ЕАД11BG002002H00081941/041011 на Началника на МП "Варна Запад" от 19.07.13 г., с което е променен тарифния код, преизчислени са държавните вземания и са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, от които антидъмпингово мито в размер на 26945.26 лв. и допълнителен ДДС- 5389.05 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводът на съда за липса на допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения не е съобразен с приложимите разпоредби на раздел IV от глава XVI от Закона за митниците. Намира, че спорът за позицията от комбинираната номенклатура, в която следва да се класира внесената стока, не е в обхвата на процедурата по последващ контрол на декларирането. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на оспореното решение, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Началникът на МП "Варна Запад", чрез процесуален пълномощник, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Валда 90" ЕООД срещу Решение към ЕАД11BG002002H00081941/041011 на Началника на МП "Варна Запад" от 19.07.13 г., с което е променен тарифния код, преизчислени са държавните вземания и са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, от които антидъмпингово мито в размер на 26945.26 лв. и допълнителен ДДС - 5389.05 лв. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 от МК, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ след осъществена повторна проверка на ЕАД и приложените към него документи по реда на чл. 78 МК, при която е установено, че стока № 1 по посоченото ЕАД- "винтове за бетон" е декларирана с тарифен код 73181410 90 А999 със ставка мито 3.7% и окончателно антидъмпингово мито в размер на 27.4%. Прието е, че съгласно допълнително представената с писмо вх. № В47-185/24.06.2013 г. информация за химическия състав на стоманата, от която са изработени винтовете за бетон, нейният химически състав не отговаря на показателите за неръждаема стомана съгласно Забележка 1, т. "д" към Глава 72 от МТ на ЕС. Този извод е мотивиран и от съдържанието на представената търговска фактура № GF110825/25082011, според която винтовете по позиции от 1 до 6 са поцинковани. В хода на съдебното производство е проведена СТЕ, заключението по която е кредитирано от решаващият състав като обективно и компетентно дадено и въз основа на което е установено, че посоченият в анализен сертификат № ЕХ 2-050021594-1-1 химичен състав на стоманата на винтовете не съответства по химически състав и свойства на показателите за неръждаема стомана. Стоките са изработени от конструкционна въглеродна стомана, при съществени различия в съдържанието на елементите хром, никел и манган. При тези релеватни факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 78, § 3 от МК. Преценил е, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като процедурата за извършване на повторна проверка на декларацията по чл. 78 от МК и чл. 84 от ЗМ е различна от последващия контрол на декларирането, уреден в чл. 84а - 84м от ЗМ. Съпоставяйки насрещните тези и възражения на страните, решаващият състав е счел за безспорно, че процесният ЕАД е подаден за режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление", който е обосновал приложимостта на мерките на търговската политика и извършването на други формалности, предвидени при вноса на стоки и облагането със законно дължимите сборове. Приел е, че спорът се концентрира върху размера на тези сборове, обусловени от комбинираната номенклатура на стоки и всяка друга номенклатура, която се основава частично или изцяло на комбинираната номенклатура или която добавя подразделения към нея и която е установена от общностни разпоредби за специфични области с оглед прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията на стоки. В този контекст съдът е съобразил, че грешката при посочването на тарифната позиция попада в обхвата на понятието "неверни или непълни данни" по смисъла на чл. 78 § 3 от МК. Отчитайки т. 5 от обяснителните бележки на КН, Раздел ХV "Неблагородни метали и изделия от тези метали", решаващият състав е приел, че сплавите от неблагородни метали се класират към метала, преобладаващ тегловно спрямо всяка една от другите съставки. След като забележка 1, т. "д" към Глава 72 от МТ на ЕС сочи, че в номенклатурата се считат като неръждаеми стомани легираните стомани, съдържащи тегловно 1,2% или по-малко въглерод и 10,5 % или повече хром, със или без други елементи, а съгласно т. "е"- други легирани стомани са стоманите, неотговарящи на определението за неръждаеми стомани и съдържащи тегловно един или повече от изброените по-долу елементи в пропорции, които за хром и никел са 0.3 % или повече, то съдът е приел, че процесните винтове, като изработени от въглеродна стомана не могат да се квалифицират като такива от неръждаема стомана. Техният материал не съответства по химически състав и свойства на показателите за неръждаема стомана, поради което законосъобразно с оспореното решение митническият орган е класирал стоката в тарифен код по ТАРИК 7318149999 А999/731814- рапидни винтове, 73181499-други, 7318149999- други/, с допълнителен код А999- за стоки от Китай и е определил окончателно антидъмпингово мито от 85 %, съгласно Регламент /ЕО/ № 91/2009 на Съвета. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е основният довод на касатора за неспазването на процесуалните разпоредби на чл. 84в, чл. 84д, чл. 84л от ЗМ при осъществения от митническия орган контрол на декларирането. Той е проведен на основание чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ с цел установяване на истинността на данните от декларацията, с което са взети мерки за уреждане на ситуацията по смисъла на чл. 78, § 3 от МК. Тази процедурата за извършване на повторна проверка на декларацията по чл. 78 от МК и чл. 84 от ЗМ не е идентична с последващия контрол на декларирането, уреден с чл. 84а - 84м от ЗМ, поради което наведените аргументи за необходимост от издаване на заповед за възлагане, събиране и проверка на доказателства, обезпечение и т. н. са неотносими. Разпоредбата на чл. 84 от ЗМ не предвижда конкретна процедура за повторната проверка, освен необходимостта да се отчетат новите обстоятелства, а съответствието й с общностното право е изрично коментирано от СЕС в Решението по дело С-138/10, с което е уточнено, че при приемането на митническа декларация митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, а от текста на чл. 68 от Митническия кодекс следва, че приемането на декларацията не лишава тези органи от възможността да проверят впоследствие, а когато е необходимо, дори и след освобождаването на стоките, верността на тези данни. С Решение по съединени дела С - 430/08 и С - 431/08, в унисон с Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Overland Footwear, C-468/03, Recueil, стр. I-8937, точка 63, СЕС разяснява, че изразът "неверни или непълни данни" в чл. 78, § 3 от МК трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право. Част от това приложимо право са правилата за класирането на стоките, поради което обосновано първоинстанционният съд е приел, че грешката в декларираната тарифна позиция попада в обхвата на чл. 78 § 3 от МК и повторната проверка законосъобразно е извършена по реда на чл. 78 от МК. Съгласно глава 73 от ТАРИК, декларираният тарифен код обхваща позиция 7318 - "винтове, болтове, гайки, тирфони, куки с резба, нитове, щифтове, шпионки, шайби/включително федершайбите/ и подобни артикули, от чугун, желязо или стомана", подпозиции 7318 14 - рапидни винтове, 7318 14 10- от неръждаеми стомани, 7318 14 10 90 -други, като за стоките от Китай е въведен допълнителен код А999 и окончателно антидъмпингово мито 27.40%. Съгласно т. 5. от обяснителните бележки към Раздел ХV "Неблагородни метали и изделия от тези метали" от КН сплавите, които са различни от феросплавите и матерните сплави, дефинирани в глави 72 и 74, б. "а", се класират към метала, преобладаващ тегловно спрямо всяка една от другите съставки. По аргумент от т. "е" от Забележка 1 към Глава 72 от МТ на ЕС, като неръждаеми стомани в номенклатурата се считат легираните стомани, съдържащи тегловно 1,2% или по-малко въглерод и 10,5 % или повече хром, със или без други елементи, а съгласно т. "е"- други легирани стомани са стоманите, неотговарящи на определението за неръждаеми стомани и съдържащи тегловно един или повече от изброените по-долу елементи в пропорции, които за хром и никел са 0.3 % или повече. В случая съобразно изводите на експерта по проведената СТЕ, количествата хром и никел в стоманата на процесните винтове е по-малко от 0.1 %, а тези показатели препятстват квалифицирането й като неръждаема стомана. Неоснователни в тази връзка са доводите на касатора за необосновано кредитиране на заключението на експерта поради необсъждане на представения с молба от 27.12.2013 г. екземпляр от сертификат, който изрично е коментиран от вещото лице с уточнението, че познанията му по технически английски му позволяват да ползва директно данните от завереното копие на оригиналния документ. Именно посочените в него параметри са определили извода за химичните свойства на стоманата, а от там и приложимите разпоредби от глава 72 от МТ, въз основа на които първоинстанционният съд правилно е приел, че винтовете се класират в тарифен код по ТАРИК 7318149999 А999/731814- рапидни винтове, 73181499-други, 7318149999- други/ и допълнителен код А999- за стоки от Китай с окончателно антидъмпингово мито- 85 %, съгласно Регламент /ЕО/ № 91/2009 на Съвета. Достигайки до това крайно заключение и отхвърляйки жалбата срещу оспорения административен акт, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не е представляван от юрисконсулт в открито съдебно заседание пред настоящата инстанция.