Решение № 6555 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 682/2009 г.

Решение № 6555 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 682/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стойков и син"ООД, гр. София, представлявано от управителя Димитър Йорданов Стойков и чрез процесуалния представител адв. Милка Христова и е срещу Решение № 764/15.10.2008 г., постановено по адм. д. № 4410/2007 г. по описа на Административен съд София град, Второ отделение, 29-ти състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК не е депозирано становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение - намира същата за неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Стойков и син" ООД против Заповед № РД-09-04-55/23.07.2007 г. на кмета на Столична община, с която на осн. чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат преместваеми обекти (подробно описани в заповедта). За да постанови акта си съдът е намерил, че липсва изискуемото от закона разрешение за поставянето и Решението е правилно, обосновано и постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. По смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят преместваеми обекти на търговска дейност въз основа на Разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинските съвети, а премахването им се извършва по реда и основанията, визирани в чл. 57а ЗУТ. В конкретния случай безспорно е установено, че процесните преместваеми обекти, конкретизирани изцяло в заповедта са поставени без Разрешение за поставяне, т. е. налице е основанието по чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ и това е единствения релевантен юридически факт за премахването им, поради което изводът на административния съд за законосъобразност на заповедта е съобразен с фактическата обстановка. Неоснователни са възраженията за нищожност на процесната заповед, тъй като се отнасяла за вече установено и санкционирано от предходна заповед нарушение. Обосновано в атакуваното решение е отбелязано, че издаването на заповед за премахването на същите обекти от кмета на район "Изгрев"-СО и наличието на неприключило производство в друг съд по оспорването й не е основание да не бъде издадена процесната заповед, тъй като с нея не се налагат санкции за едно и също нарушение. В ЗУТ липсват разпоредби, забраняващи на кмета на СО да издава заповеди по чл. 57а, ал. 1 ЗУТ когато друг административен орган със самостоятелна правосубектност е издал подобна заповед. Контрол за законосъобразност се осъществява в настоящото производство, поради което несъстоятелен е доводът на касатора за неправомерно засягане на правата му. Неоснователен е доводът по касационната жалба за наличие на допуснато нарушение на материалния закон. Липсват основания за подробно обсъждане на становищата на експертни съвети и молби на касатора след като безспорно се установява липсата на необходимото разрешение за поставяне. Постъпилата след проведеното на 4.03.2009 г., в което е даден ход по същество на делото пред настоящата инстанция, молба следва да се остави без уважение. Молбата е депозирана в съда на 16.03.2009 г. и с нея се иска отмяна хода по същество като се представя болничен лист за другия управител на"Стойков и син"ООД. Молбата не е основание за отмяна на хода по същество, тъй като към момента на съдебното заседание не са били налице условията, визирани в чл. 142, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 ЗУТ, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав