Решение № 58 от 23.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3666/2015 г.

Решение № 58 от 23.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3666/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производство по чл. 290 ГПК. [фирма], [населено място], чрез процесуалният си представител адв. Кр. П. от АК - Шумен, е подало касационна жалба срещу решение № 90 от 15.04.2015 г. по гр. д. № 141/2015 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 908 от 5.12.2014 г. по гр. д. № 82/2013 г. на районен съд - Шумен. С него са уважени искове на С. А. С. от [населено място], област Шумен, срещу касатора с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, като е признато за незаконно уволнението на ищеца и е отменена заповедта за дисциплинарното му уволнение, извършено на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, работникът е възстановен на длъжността "водопроводчик-инкасатор" и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 2 407,28 лева, ведно със разноските по делото. В касационната жалба, която поддържа и в съдебно заседание, развива доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът С. А. С. от [населено място], област Шумен, чрез пълномощника си адв. М. В. от АК - Шумен, оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски по делото. Не взема становище в съдебно заседание. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд се е произнесъл по искането за допускане на касационното обжалване с определение № 1155 от 3.12.2015 г., като е допуснал касационно обжалване по въпроса - по какъв начин, освен чрез извършване на инвентаризации, работодателят следва да докаже липси на лице, изпълняващо материално-отчетническа длъжност в дружеството. Въпросът следва да се разгледа в контекста на доказателствените средства и доказателствената тежест в производство за установяване незаконност на уволнение, когато работодателят го е обосновал с констатирани финансови нарушения /липси/. В случая е извършено дисциплинарно уволнение, при което нарушението е обосновано с неотчетени парични средства, установени с инвентаризационни протоколи на вътрешна комисия и други писмени доказателства, свидетелско показание, заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В отговор на поставения въпрос трябва се има предвид следното: Доказването на дисциплинарното нарушение може да се извърши с всички доказателствени средства. По отношение на частните и счетоводни документи, съставени от работодателя, се прилагат разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 180 ГПК. Трябва да се прави разграничение между производствата по чл. 203, респ. чл. 207 КТ /за имуществена отговорност на работника или служителя/ и тези по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ /за отмяна на незаконно уволнение/, дори когато основанието за уволнение са извършени финансови нарушения или вреди, причинени при или по повод изпълнение на трудови задължения, респ. липса на стоково-материални ценности. В последния случай доказателствената тежест е на работодателя, който трябва да установи наличието на нарушение, а в предходния - на работника или служителя, който трябва да докаже отсъствието на вина. По отношение на липсата възниква оборима презумпция, че е причинена от отчетника, тъй като нему е поверено пазенето и отчитането на поверените му материални и/или парични ценности като специфично задължение по трудовото правоотношение. За да уважи исковете на работника и отмени заповедта за дисциплинарното му уволнение съставът на въззивния съд е приел, че работодателят не е доказал наличието на липси с писмени доказателства, а разпитът на свидетели е недопустим на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това свидетелят е в трудово-правни отношения с ответното дружество и е пряко зависим от него, а показанията му се преценяват с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Инвентаризационните протоколи и рапорта на ръководител отдел "Продажби" са частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална доказателствена сила, поради което не ги е ценил. Що се отнася до представените фактури за консумирана вода на различни абонати, те не установявали обстоятелството, че сумите по тях не са били отчетени. Съдебно-счетоводната експертиза не събрала доказателства кои фактури и на кои абонати формират липсата от 8 664,72 лева, която съществува в дебитното салдо на предприятието по сметка "Вземания по съдебни спорове". Решението е неправилно. Ответникът е бил наказан за това, че въз основа на инвентаризация от 26.11.2012 г. по предадени фактури е констатирано финансово нарушение, изразяващо се в липса /неотчетени/ парични средства в качеството му на МОЛ - водомайстор на [населено място], изпълняващ длъжност "водопроводчик-инкасатор", видно от представената длъжностна характеристика. Възззивният съд е трябвало да съобрази, че в производството по установяване на незаконност на уволнение са допустими всички доказателствени средства, тъй като на установяване подлежи фактът на нарушението като съвкупност от обективни и субективни елементи - неизпълнение на трудови задължения и вина на работника или служителя. Частните свидетелстващи документи и счетоводните записвания, ако не са оспорени и/или са потвърдени от свидетелско показание, имат доказателствено значение и се ползват с материална доказателствена сила. В случая липсата на парични средства се установява от представени от работодателя и неоспорени от ищеца писмени доказателства - инвентаризационни протоколи, рапорт, докладна записка и оригинали на фактури, които са потвърдени от подробните показания на св. Ст. С. относно механизма на събиране и отчитане на паричните средства от инкасаторите в района. Липсата е установена и в заключението на вещото лице, което макар да не може да посочи от кои точно фактури е формирана тя и дали съответства напълно на посочения в заповедта размер, съществува като пасив в предприятието и подлежи на санкциониране. В случая размера на липсата може да има значение при определяне размера на наказанието, но не е необходимо точното й установяване, тъй като не сме в производство по осъществяване на имуществена отговорност от работника или служителя. Посочените доказателства не са опровергани от нито едно доказателство на ищеца, сега ответник, който не е направил искания в тази посока. Пасивно е поведението му и в досъдебната фаза на дисциплинарното производство, където е отказал да даде обяснения за допуснатите нарушения, както и да подпише заповедта за уволнение. Изложеното налага извод, че е доказано наличието на дисциплинарно нарушение и работодателят е имал основание да наложи дисциплинарно наказание. По отношение на съразмерността му следва да се има предвид длъжността на ищеца, която е свързана с отношения на доверие - събиране, съхраняване и отчитане на парични средства, формата на вината - умисъл, липсата на критично отношение към извършеното и цялостното му поведение в хода на дисциплинарното производство. Наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е правилно определено и съответства по тежест на извършеното нарушение според състава на Върховния касационен съд. Ето защо исковете следва да се отхвърлят, а на касатора - ответник в производството, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции по правилото на чл. 359 КТ във вр. с чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, за което е направено надлежно искане и са представени доказателства за плащане - договори за правна защита и съдействие. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.