Решение № 690 от 24.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) - Варна срещу Решение 420/29.03.2024 г., постановено по адм.дело 308/2023г. по описа на Административен съд / АС/ - Шумен. С обжалваното съдебно решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за 2022 г., с изх.01-033-6500/150 от 12.09.2023 г. на Директора на ОД на ДФЗ Варна и административната преписка е върната на Директора на ОД на ДФЗ Варна за ново произнасяне по същество, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Излага хронология на дейностите преди произнасянето на административния орган с УП, с доводи, че при обработката на подаденото заявление за подпомагане са спазени всички изисквания на Методическо ръководство за прилагане на децентрализирана мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020г. и Инструкция за работа с продуктивна подсистема за регистрация на заявления за подпомагане/плащане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 г., утвърдени от изпълнителния директор на ДФЗ и твърди, че съдът не е извършил преценка дали административният орган е спазил същите. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за касационната и за първата инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация Е. С. С. в писмена молба моли съдът да се произнесе с решение, въз основа на което да получи заявената за подпомагане финансова помощ, която й е крайно необходима за осигуряване на фураж за животните и за покриване на разходи за отглеждането им през зимния сезон. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не са налице основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, наведени от касатора. В производството пред първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. В действителност, касационният жалбоподател не спори по установените факти. По делото правилно е установено, че Е. С. С. като собственик на животновъден обект с 9868-0044 вид "Ферма", намиращ се в [населено място], община Върбица, област Шумен, местност Конджак е подала заявление за подпомагане/плащане за 2022 г. по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 г., подмярка Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ, прието с идентификационен номер 27/14/2/04383, с което е заявено подпомагане за 216 бр. отглеждани ДПЖ /вид овце/, които съответстват на 32.4 животински единици - т.2.1 от заявлението, при капацитет ДПЖ - 424 броя. В т.3 от заявлението не е декларирана регистрирана пасищна площ в ИСАК, като за извършване на дейността Осигуряване на свободна подова площ за отглеждане на открито е заявен животновъден обект с 7039800002 (9868-0044 по Удостоверението за регистрация на ЖО по чл.137 от ЗВМД), размер ЖЕ 32.4 - т.2.1 от заявлението, а за дейността Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ за животновъден обект също е посочен ЖО 7039800002 (9868-0044 по Удостоверението за регистрация на ЖО по чл.137 от ЗВМД) - т. 2.2 от заявлението. В таблица 2 Заявяване на нова подмярка и/или дейност към Работен лист към заявлението са заявени за дейност ДПЖ на закрито 32.4 ЖЕ и за дейност ДПЖ на открито 32.4 ЖЕ, заявените животни са описани подробно по вид, категория, ушна марка, пол, възраст, ЖО-номер, ЖЕ, дейност. Към заявлението са приложени Становище ЗЖ18-2682 от 11.05.2022 г. от ОДБХ град Шумен, издадено на основание чл. 19а от Наредба 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014-2020 за животновъден обект 9868-0044, като отговарящ на ветеринарномедицинските изисквания, включително, че собственика/ползвателя на ЖО спазва изискванията за хуманно отношение към отглеждането на животните в ЖО, удостоверена е налична подова площ и/или дворна площ, във връзка с изискванията на Наредба 4 от 08.08.2017 г., както и че собственика/ползвател на ЖО спазва законоустановените изисквания по мярката и осигурява необходимите площи, съгласно Таблица 1 към становището. Към заявлението са приложени и всички други документи, относими към исканото подпомагане по мярката, подробно описани от решаващия съд. Правилни са и констатациите на първоинстанционният съд относно изпратеното до Е. С. Уведомително писмо изх.01-333-6500/25 от 02.06.2023 г. на Директора на ДФ Земеделие град Варна, с указания за представяне на документи, които тя е представила с писмо от 14.06.2023г. и от 04.07.2023г. и за приетото въз основа на извършените административни проверки от отдел РРА при ДФ Земеделие и за съдържанието на съставен отчет на 10.07.2023 г. за съответствието по заявлението на жалбоподателката по процесната мярка. При тези установявания от директора на ОД на ДФ "Земеделие" Варна е последвало произнасяне с оспореното в първоинстанционното производство Уведомително писмо изх. 01-033-6500/150 от 12.09.2023 г., с което жалбоподателката е уведомена, че оторизираната субсидия по подаденото от нея заявление за подпомагане/ плащане, във връзка с допустимите дейности по мярка 14, с ИД 27/14/2/04383, е в размер на 00.00 лв., а именно по подмярка 14.2 Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ: 14.2.1 Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане за ДПЖ 00.00 лв.; 14.2.2 Осигуряване на свободно отглеждане на открито ДПЖ 00.00 лв. с посочване на констатации на административния орган, поради които същият приема, че подаденото заявление не подлежи на финансово подпомагане, свързани с несъответствие с изискванията на чл. 10 ал.2 от Наредба 4 от 08.08.2017 г., с подаване на документи след изтичане на срока по чл.24 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. и с неотговаряне на изискванията на чл.10 ал.2 и чл.28 ал.1 т.4 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14, а също така и поради неспазени изисквания за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА за дейност Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ , което е в разрез с изискванията на чл.4 ал.5 и чл.28 ал.1 т.4 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 - минимална гъстота за осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ от 24.72 ЖЕ/ХА. Кредитирайки заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ първоинстанционният съд обосновано е приел за установено, че данните в заявлението за подпомагане относно общия брой заявени животни напълно съответстват на Удостоверението за регистрация на животновъден обект, издадено от ОДБХ град Шумен; че със заявление за подпомагане с УИН 27/280422/24494 жалбоподателката е кандидатствала по схемите и мерките за директни плащания с общо 21 парцела, от които 15 парцела с обща площ 30,29 ха са пасища за паша на животни - постоянни пасища; че площта, заявена по схемите и мерките за директни плащания, регистрирана в ИСАК, в размер на 30.29 ха, дава съотношението 32,4 / 30,29 = 1,0697 ЖЕ/ХА, при което от настоящата инстанция се споделят изводите за спазено изискване на чл.4, ал.5 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14, вкл. и относно количеството ЖЕ, определени на база броя животни, според дневника на животните - 226 на брой (или 226 х 0,15 = 33,9 ЖЕ), разделено на площта 30,29 ха при което съотношението 33,9 / 30,29= 1,1192 ЖЕ/ха. Правилен е извода на АС Шумен, съобразно заключението на СТЕ, в отговор на поставена допълнителна задача, че общата площ на заявените от жалбоподателката площи по процесната мярка, отговарящи на изискването на чл.4 ал.6 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14, е в размер на 18.25 ха / с уточнения в о.з.на 18.03.2024 г. за намаляване на площта от 18.45 ха с 0.20 ха по парцел с 70398-219-7-1 в землището на [населено място], установен като люцерна, а не пасище/, при която площ също е изпълнен критерия за гъстотата на животинските единици по чл.4, ал.5 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на Мярка 14, а именно гъстотата да не надхвърля 2 ЖЕ/ХА. Настоящият съдебен състав намира, че оспореното УП е издадено в нарушение на материалния закон, доколкото не е налице неизпълнение на условието по чл.10 ал.2 от Наредба 4 от 08.08.2017 г., както и липсва неизпълнение по чл.4 ал.5 във вр. с чл.28 ал.1 т.4 от Наредба 4/08.08.2017г. Съгласно чл.10 ал.2 от Наредба 4/08.08.2017г. документите за ползване на ЖО, в който се извършва дейността по мярка 14.2, трябва да са за срок най-малко от 1 година, считано от датата на подаване на заявлението. Съответствието с това изискване е надлежно доказано с представеното към заявлението на кандидата за подпомагане Удостоверение за регистрация на животновъден обект от 04.05.2022 г. на ОДБХ, ведно със Становището към него от 11.05.2022 г. на ОДБХ град Шумен, както и посредством договор за покупко- продажба на недвижим имот от 07.10.2005 г. и нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 2002 г. по описа на Pайонен съд - Велики Преслав, установяващи, че жалбоподателката е собственик на ЖО 9868-0044, както и съсобственик на поземлен имот с идентификатор 70398.77.4 и на сграда с идентификатор 70398.77.4.1, където се намира този ЖО, съгласно Удостоверението за регистрация на ЖО, като съсобствеността се основава на режима на съпружеска имуществена общност. Поради това, както правилно е посочил и АС Шумен, незаконосъобразно в УП е прието, че жалбоподателката не е ползвател на животновъден обект за срок най-малко от 1 година, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане, а именно от 12.05.2022 г. до 12.05.2023 г., т.е. че не отговаря на условията по чл.10 ал.2 от вече посочената Наредба. Не е било и необходимо изискването за представяне на каквито и да било други документи от страна на АО за удостоверяване на последното. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. При констатациите за издаването на административния акт в нарушение на материалния закон и липсата на основание за отказ или намален размер на финансово подпомагане доводите в оспореното решение за липсата на мотиви в УП за налагане на най-тежката санкция, а именно пълно неплащане на финансова помощ по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г., сочи само проявена прецизност при проверката за законосъобразност на административния акт. Разпоредбата на чл.28 ал.1 т.4 от Наредба 4/08.08.2017г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. постановява, че изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните, но в настоящия случай, както правилно е констатирал АС Шумен, няма установено неспазване на тези изисквания, т.е. не е налице основание за приложение на разпоредбата, за да се мотивира отказ за изплащане на финансова помощ или изплащането й в намален размер. В допълнение, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение с необсъждането на представените от ОД на ДФЗ Варна и приети като доказателства с протоколно определение от 13.12.2023г. Методическо ръководство за прилагане на децентрализирана мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020г. и Инструкция за работа с продуктивна подсистема за регистрация на заявления за подпомагане/плащане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 г., утвърдени от изпълнителния директор на ДФЗ. Методическото ръководство и инструкцията за работа не представляват правилата по смисъла на чл. 28а, ал. 2 от Наредба 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/2017 г.,) съгласно която Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, публикува на интернет страницата си правилата за намаляване или отказване на финансова помощ по мярката по ал. 1, а представляват вътрешноведомствени актове с указания към служителите, които обработват заявленията за плащане/подпомагане, поради което и преценката относно тяхното спазване или неспазване, не е относима към съществото на повдигнатия пред АС-Шумен правен спор. Поради това и необсъждането на тези писмени доказателства не се отразява на допустимостта, валидността и правилността на обжалваното съдебно решение. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. Ответника по касация не претендира разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение