Решение № 14390 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6760/2017 г.

Решение № 14390 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6760/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на К. П., чрез пълномощник адв. Икономов, срещу Решение № 66/03.05.2017 г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 344/2016 г. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът силно занижил размера на присъденото в полза на лицето обезщетение. Моли актът да бъде отменен в обжалваната част и да бъде уважен изцяло предявеният от него иск за обезщетяване на неимуществени вреди. Ответната по касационната жалба страна счита, че същата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена като такава. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстнационния съд е образувано по иск на П. срещу Община Кюстендил за сумата 830 лв., включваща 30 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатена такса за освобождаване на автомобил от наказателен паркинг и неимуществени вреди в размер на 800 лв., настъпили в резултат на стрес и уплаха, че автомобилът му е откраднат и неудобството да търси транспорт до наказателен паркинг. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е приел, че искът е основателен в частта, в която се претендират обезщетения за имуществени вреди в размер на 30 лв., както и за неимуществени такива в размер на 300 лв. в останалата част претендираната сума за компенсиране на търпяни от лицето неимуществени вреди не е присъдена, като неоснователна и искът в тази част е отхвърлен. За да постанови акта си, съдът е приел, че с Решение № 39/24.02.2014 г. по адм. дело № 227 по описа на административен съд – Кюстендил за 2013 г. е отменена ПАМ "преместване на паркирано потно превозно средство без знанието на неговия собственик", постановена на 10.06.2013 г. Решението било оставено в сила с Решение № 14096/26.11.2014 г. по адм. дело № 5515/2014 г. по описа на ВАС. Прието е за установено, че на 10.06.2013 г. лицето е заплатило 30 лв. за паркинг на автомобила с връзка с незаконосъобразното му репатриране по силата на отменената ПАМ. Приел е за установено, че лицето се е притеснило при установяване на липсата на автомобила, управляван преди паркирането от него, станало му лошо, тъй като помислил, че същата е открадната. При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът е коментирал интензитета на негативните усещания, които П. твърди, че е изпитал, както и тяхната продължителност. Приел, че негативните емоции са в пряка връзка с незаконосъобразния ПАМ, поради което подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При спазване на критериите въведени в чл. 52 от ЗЗД е определил като справедлив размер на обезщетение сумата в размер на 300 лв., които е и присъдил в полза на ищеца. На П. са присъдени и разноски съобразно уважената част от иска. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете, визирани в АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения: В настоящото производство не се оспорва основателността на заявената пред първоинстнационния съд от П. претенция за репариране на настъпили за него имуществени вреди в размер на 30 лв., в резултат на заплатена сума за паркиране на автомобила му на наказателен паркинг във връзка с прилагането на незаконосъобразен ПАМ, както и за претърпени от лицето вреди имащи неимуществен характер, а именно изпитано притеснение и стрес от липсата на паркирания от него автомобил. Предмет на проверка пред настоящата инстанция е решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част, а именно относно претендираното обезщетение за претърпени от лицето неимуществени вреди до заявения от него размер от 800 лв. Първоинстанционният съд е взел предвид относимите в това отношение обстоятелства и е преценил същите както поотделно така и в тяхната съвкупност. Взето е предвид времето, през което лицето е изпитвало неблагоприятни за него усещания и притеснения. Отчетен е неоспореният от страните факт, че автомобилът е вдигнат със съответно техническо средство от мястото, на което е бил паркиран малко след 18. 00 ч. и в 18. 45 ч. е бил освободен от съответния наказателен паркинг, т. е. времето, през което П. е търпял негативни усещания е по-малко от 45 минути. Сравнително краткият период от време, води след себе си извод и за сравнително нисък интензитет на търпяните от лицето негативни усещания. След преодоляване на първоначалния стрес лицето е предприело адекватни действия и е установило причината за липсата на паркирания от него автомобил. При това положение първоинстанционния съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил по справедливост адекватен на търпяните негативни усещания размер на обезщетение, а именно сумата от 300 лв. Предвид описаното, съдът счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционния съдебен акт, като постановен при спазване на приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, следва да бъде изцяло потвърден. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение