Решение № 17157 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11792/2013 г.
ВАСПетчленен състав18.12.2013 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Христина Владева Илиева от гр. Нови Искър за отмяна на влязло в сила решение № 6662 от 15.05.2013 г., постановено по адм. д. № 3453/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 6649 от 5.12.2012 г. по адм. д. № 4369/2012 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 17157 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11792/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молбата на Христина Владева Илиева от гр. Нови Искър с искане за отмяна на влязло в сила решение № 6662 от 15.05.2013 г., постановено по адм. д. № 3453/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 6649 от 5.12.2012 г. по адм. д. № 4369/2012 г. на Административен съд София-град. С последното е отхвърлена подадената от Христина Владева жалба срещу заповед № РД-18-3 от 11.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. От непрецизно формулираното искане за отмяна се извежда правното основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Молителката счита, че представените и подробно описани в молбите от 7.10.2013 г., 16.10.2013 г. и от 22.11.2013 г. писмени доказателства са нови писмени доказателства, което удостоверяват обстоятелствата, съществували към момента на издаване на оспорената заповед и подробно развива съображения по същество за незаконосъобразност на атакувания пред административния съд индивидуален административен акт. Поради това иска отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав при съобразяване на новите доказателства. Ответникът изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не изразява становище. Ответницата Емилия Иванова Илиева, чрез пълномощника си Христина Илиева, не оспорва молбата за отмяна. Ответникът Дончо Пейчев Добрев, чрез неговия пълномощник, оспорва искането. Ответницата Сашка Пейчева Веселинова не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. По смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Но основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. На следващо място, тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Представените от Христина Илиева писмени доказателства са част от приетите по делото писмени доказателства, по чиято относимост съдът се е произнесъл по същество, предвид конкретния предмет на разглеждания правен спор, а друга част от тези доказателства като удостоверение за търпимост, писма и възражения на молителката, проект на жилищна сграда не са нови писмени доказателства по смисъла на закона. Всички приложени към молбите писмени доказателства са били известни на страната към момента на приключване на устните състезания в касационната инстанция, като доводите на Илиева за отмяна касаят по същество материалната законосъобразност на административния акт и към настоящия момент са преклудирани. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. В случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Новите обстоятелства, визирани в правната норма, представляват юридически или доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на делото, но не са били включени във фактическия материал, тъй като не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема молбата за отмяна на съдебния акт на основание чл. 239, т. 1 от АПК за неоснователна по същество, поради което подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав