Решение № 5337 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14390/2010 г.

Решение № 5337 от 15.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14390/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 405/14.10.2010 г., постановено по административно дело № 325/2010 г., Хасковският административен съд е: 1) обявил за нищожно решение № Ж-32-1/20.05.2010 г. на Директора на РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Севил Реджеб Сабахтин срещу разпореждане № О-26-000-00-00295153/13.04.2010 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - гр. Хасково и разпореждане № 26/15.04.2010 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - гр. Хасково; 2) разпоредил връщане на Директора на РУ "СО" - гр. Хасково за произнасяне по жалба с вх. № Ж-32/21.04.2010 г. административната преписка по издаване на решение № Ж-32-1/20.05.2010 г. на Директора на РУ "СО" - Хасково; 3) осъдил Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково да заплати на Севил Реджеб Сабахтин, ЕГН ********, от гр. Хасково, ул. "Чучулига" № 20А, сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано (касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК). Моли решението на Административен съд - Хасково да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се остави в сила решението на Директора на РУ "СО" - Хасково. Ответницата по касация Севил Реджеб Сабахтин от гр. Хасково чрез процесуалния си представител адв. Челебиев оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея съдебно решение да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на деловодните разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея решение на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи следното: За да обяви нищожност на оспореното пред него административно решение, първоинстанционният съд е приел на първо място, че то е подписано от неустановено лице със саморъчен съкратен подпис, положен пред длъжността, без да е записано името на лицето, на което принадлежи този подпис. На второ място, дори и да се приеме, че директорът е бил заместван на датата на издаване на този акт от Кера Костова Дюлгерова, началник на отдел "КПК", то в този случай се е стигнало до произнасяне на едно и също лице в производството по издаване на Разпореждане № 26/15.04.2010 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО към РУ "СО" - Хасково и по производството по обжалване на това разпореждане по административен ред с решение. На базата на това е формулиран краен правен извод от решаващия съдебен състав, че обжалваното решение е издадено при липса на компетентност на издателя на акта, тъй като не е издаден от овластен за това орган, съобразно предоставената му компетентност, с оглед което оспореното решение е нищожен административен акт. Този извод на първоинстанционния съд е необоснован и в противоречие с материалния закон, и е довел до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение (в едната му част). Основателно е оплакването, че оспореният акт неправилно е прогласен изцяло за нищожен. Необосновано решаващият съдебен състав е приел, че за директор е положен подпис от неустановено лице при липса на компетентност, като не е взето предвид, че е имало заместник, определен с нарочна заповед. Действително в административното решение липсва записване, че саморъчният съкратен подпис е положен от Кера Костова Дюлгерова, но в хода на първоинстанционното съдебно-административно производство са представени заповеди за заместване на директора на РУ "СО" и за негов отпуск през процесния период. Непосочването в решението на името на действително подписалото го лице и на заповедта за заместване, не го прави нищожен акт поради липса на форма, или издаден при липса на компетентност. Както сам административният съдия прецизно е отбелязал в мотивите на проверяваното решение, от приетите като доказателства по делото заповеди № 12/20.01.2010 г. и № 615/23.04.2010 г. на Директора на РУ "СО" - Хасково, е видно, че лицето заемащо тази длъжност, е ползвало платен годишен отпуск, считано от 10.05.2010 г. до 21.05.2010 г. вкл. (в това число и на датата, на която е издаден оспореният акт), като през това време Кера Костова Дюлгерова, началник на отдел "КПК", го е замествала в длъжност и е изпълнявала правомощията му. Решението на Директора на РУ "СО" - Хасково не е било издадено от титуляра, защото той е бил в отпуск, поради което не е подписано от него, а от лицето, което е било определено да го замества по силата на заповед № 12/20.01.2010 г. На гърба на последната може да се установи подписа на Кера Костова Дюлгерова, положен при запознаване със заповедта, откъдето явства неговата идентичност с подписа, положен за директор на РУ "СО" - Хасково от заместващото го лице. Иначе казано, от данните по делото категорично се установява, че решение № Ж-32-1/20.05.2010 г. за директор на РУ "СО" - Хасково е подписано от Кера Костова Дюлгерова, началник на отдел "КПК", надлежно оправомощена от титуляра със заповед № 12/20.01.2010 г. да го замества за периода на отсъствието му. Решение № Ж-32-1/20.05.2010 г. е издадено от Дюлгерова по силата на делегираните й правомощия, по време, когато директорът е отсъствал поради личен ангажимент (отпуск). При хипотезата на заместването определеният орган встъпва в пълния, посочен от закона обем на правомощия на титуляра, в негово отсъствие. Следователно цитираното решение е издадено в кръга на правомощията по заместването, поради което то изхожда от материално компетентен орган. Като е тълкувал различно установените от самия него факти по делото и е обявил нищожността на оспореното решение, в частта му, с която е осъществен административен контрол върху разпореждане № О-26-000-00-00295153/13.04.2010 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Хасково, без да разгледа казуса по същество и да обсъди подадената жалба срещу валиден (в тази му част) акт, Хасковският административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение в тази част по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на неправилното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на Севил Реджеб Себахтин против разпореждане № О-26-000-00-00295153/13.04.2010 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Хасково, на практика потвърдено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО с решение № Ж-32-1/20.05.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково. Извън горното, ако и от доказателствата да е видно, че оспореното административно решение е издадено от лице, което е замествало титуляра, то в същия случай се е стигнало до произнасяне на едно и също лице в производството по издаване на разпореждане № 26/15.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към РУ "СО" - Хасково, и в производството по обжалване на индивидуалния административен акт по административен ред с решение, с което е нарушен основния принцип за самостоятелност и безпристрастност, обективиран в чл. 10 от АПК, задължаващ административния орган да осъществява производството самостоятелно, както и да не участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му. В случая длъжностното лице Дюлгерова се е произнесла и в двете качества, и правилно съдът е обявил за нищожно решението в частта му, касаеща осъществения от нея административен контрол върху разпореждане № 26/15.04.2010 г., издадено също от нея. След като Кера Костова Дюлгерова се е произнесла в качеството си на ръководител на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - Хасково с разпореждане № 26/15.04.2010 г., последната не е разполагала с персонална компетентност да се произнася и с оспореното решение, с което е предвидено да се осъществява административен контрол върху издадения от нея административен акт. С оглед гореизложеното и при липса на касационни основания за отмяна на съдебния акт в тази му част, в същата решението на съда трябва да бъде оставено в сила. Тезата на касатора за противното в това отношение не може да бъде споделена. Предвид частичната основателност на главните искания в касационната жалба решението на Хасковския административен съд следва да бъде отменено и в частта му за разноските, доколкото те следва да се присъдят съразмерно на уважената част. В това отношение, както и досежно сторените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК трябва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,