Решение № 6733 от 20.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4165/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Планета Гард" ЕООД, подадена чрез адв. Жеков, срещу решение 6274/24.02.2025 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 11502/2024 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че издадената ЗВР не е редовно връчена на заявен от дружеството електронен адрес, което води до нищожност на РА. Твърди, че по делото са представени достатъчно доказателства за реално получени доставки на услуги, както и че доставчиците са регистрирани лица, които са включили фактурите в дневниците си за продажби и отчетните регистри по ЗДДС. Иска отмяна на решението и прогласяване на нищожност на РА, в условие на евентуалност неговата отмяна. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Славчева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Представя допълнителни доказателства за редовното връчване на ЗВР. Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е основателна. С оспореното решение АС - София-град е отхвърлил жалбата на Планета Гард" ЕООД против ревизионен акт /РА/ Р-22220221001052-091-001/18.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден и изменен с решение 42/07.01.2022 г. на Директорa на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 43 677 лв. и лихви в размер на 13 070,85 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Биваге-3 ЕООД, Ваноса ЕООД, Сикс БГ ЕООД, АЦ 2020 ЕООД и Интер Партс България ЕООД, както и са установени загуби по ЗКПО в по-малък размер от декларираните, а именно за 2017 г. е установена данъчна загуба в размер на 64 187,25 лв., за 2018 г. в размер на 23 351,71 лв., за 2019 г. в размер на 110 462,30 лв. и за 2020 г. в размер на 102 782,68 лв. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с указанията на ВАС, съдът е задължил ответната страна да представи доказателства за надлежното връчване на ЗВР на жалбоподателя. От представените доказателства съдът е установил, че ЗВР е връчена по електронен път на [електронна поща], от който електронен адрес документът е изтеглен. Въз основа на така установеното е обоснован извод за законосъобразно започнало и проведено ревизионно производство и липса на основания за обявяване на РА за нищожен. От правна страна съдът е приел, че въпреки представените фактури, договори, отчети, доказателства за произход, извършени плащания и осчетоводяване, липсват безспорни доставки на услуги. Изложени са мотиви, че договорените насрещни престации с Биваге-3 ЕООД не са изпълнени и не са представени отчети, които подробно да посочват услуги, съответни на договорения предмет. Липсват данни за създадена рекламна кампания. Относно представените отчети е изложено, че не е ясно от кого изхождат, нито съдържат данни, че се отнасят за дружеството-жалбоподател. Във връзка с декларираните доставки на услуги по фактури, издадени от Ваноса ЕООД, Сикс БГ ЕООД, АЦ 2020 ЕООД и Интер Партс България ЕООД съдът е приел, че поради непредставяне на съпътстващи документи към фактурите, последните не удостоверяват действителни стопански операции, съответно документална обоснованост по чл. 10, ал.2 от ЗКПО, поради което по тях не следва да се признава право на приспадане на данъчен кредит. Въз основа на констатацията за липса на реалност на документираните доставки, съдът е обосновал извод за законосъобразно установени загуби по ЗКПО в по-малък размер от декларираните, тъй като не е налице документална обоснованост на стопанските операции, в резултат на което неправилно са завишени отчетените разходи за ревизираните години. Въз основа на тези изводи жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените договори, отчети, доказателства за произход, извършени плащания и счетоводни документи, свързани с отразяването на процесните стопански операции, както и основателно в касационната жалба се сочи, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по всички фактури, издадени от Биваге-3 ЕООД, Ваноса ЕООД, Сикс БГ ЕООД, АЦ 2020 ЕООД и Интер Партс България ЕООД. Още в хода на ревизията от касатора са представени множество съпътстващи процесните фактури документи, от които може да бъде установен видът на услугите, обемът на възложените дейности, техният произход и влагането им в икономическата дейност на дружеството. Всички договори конкретизират видът на рекламната услуга извършване на рекламна кампания на бранда на Планета Гард на платформата Google Adwords и Нет инфо Adwise, поддържка на Facebook фен страница, оптимизация на уебсайта на дружеството www.planetagard.bg, изработка на рекламни флаери и т.н. В договорите ясно е посочен механизмът на извършване на договорените рекламни услуги, в това число общи условия, права и задължения на страните, цена на услугата и срок на изпълнение. Приложени са отчети, които съдържат данни за резултата от извършената рекламна услуга, периодът на извършване, в т.ч. показатели за активност/брой импресии в мрежата за търсене и прочие. Налице е пълна логическа последователност по дати, обем на възложени услуги и обем на получени услуги във всички представени документи. Не на последно място следва да се посочи, че процесните рекламни услуги са пряко свързани с икономическата дейност на касатора. Аналогични са изводите на настоящата инстанция и по отношение на другите фактурирани услуги, свързани с изработка на рекламни флаери , мониторинг и поддръжка на видеонаблюдение , комисионни и проучване на пазара на охранителни услуги , декларирани от дружествата Ваноса ЕООД, Сикс БГ ЕООД, АЦ 2020 ЕООД и Интер Партс България ЕООД. Макар от цитираните дружества да не са представени изисканите им документи, жалбоподателят е представил всички възможни доказателства, с които разполага, в това число данни от счетоводството му, документи за произхода на процесните рекламни флаери, доказателства за извършено плащане и влагането на предмета на получените услуги в икономическата дейност на дружеството. Видно от приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, фактурите от Биваге-3 ЕООД, Ваноса ЕООД, Сикс БГ ЕООД, АЦ 2020 ЕООД и Интер Партс България ЕООД са отразени в счетоводството на жалбоподателя конкретно по счетоводни регистри и аналитични партиди, извършените плащания са осчетоводени по касов път, като всички доставчици са отразили спорните фактури в дневниците си за продажби и СД за съответния период, съответно данъкът е начислен по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Вещото лице е посочило още, че информацията в представените договори и отчети се явява допълваща по отношение информацията в реквизита по чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗСч във фактурата. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите, които са възприети и от решаващия първоинстанционен състав по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки, са свързани с липса на кадрова обезпеченост на доставчиците и недоказване на фактическото изпълнение на рекламните услуги, като е прието, че представените множество документи не индивидуализират процесните услуги в достатъчна степен, поради което липсват данни за осъществени реални стопански операции. Тези изводи обаче противоречат на конкретната фактическа обстановка, която се установява по делото и на представените от касатора доказателства за облигационните отношения между страните, както и отчетите за извършена работа. Относими към изложените изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според които не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т.ч. доказателства за облигационните отношения между страните, за изпълнение на резултата от възложеното, за осчетоводяване на процесните фактури и влагането на получените услуги в икономическата дейност на касатора. Налице е пълно съответствие между възложените услуги и предадения впоследствие резултат, който е индивидуализиран подробно по вид и обем. Процесните фактури са надлежно осчетоводени, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и всички доставчици са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното изводите за липса на реалност на доставките по всички процесни фактури, издадени от Биваге-3 ЕООД, Ваноса ЕООД, Сикс БГ ЕООД, АЦ 2020 ЕООД и Интер Партс България ЕООД се опровергават от представените пред първоинстанционния съд доказателства, а твърдяната липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит. С оглед изводите на настоящата инстанция за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта на отказано право на данъчен кредит, то незаконосъобразно се явява и извършеното с РА изменение на декларираната от дружеството данъчна загуба. Не се доказва твърдяната документална необоснованост на извършените стопански операции, с оглед на което не е и налице основание за коригиране в посока увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по процесните фактури, издадени от Биваге-3 ЕООД, Ваноса ЕООД, Сикс БГ ЕООД, АЦ 2020 ЕООД и Интер Партс България ЕООД. Предвид изложеното РА подлежи на отмяна и в частта по ЗКПО. Неподкрепени от доказателствата по делото са наведените твърдения за нищожност на РА поради нередовно връчване на ЗВР на деклариран от жалбоподателя електронен адрес. Първоинстанционният съд е изискал и събрал доказателства в тази насока, въз основа на които е извел правилни изводи за редовно връчване на ЗВР на деклариран от жалбоподателя електронен адрес. Допълнително в настоящето касационно производство от ответника са представени и доказателства за подадено заявление за ПИК, с което е деклариран електронен адрес за кореспонденция - [електронна поща] и доказателства, че именно от сочения адрес е изтеглена изпратената ЗВР. Поради изложеното не е налице нищожност на РА, основаваща се на нередовно връчване на издадената ЗВР. Въз основа на всичко гореизложено се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което РА да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени претендираните разноски за двете инстанции в общ размер на 7350 лв., съгласно представения списък с разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,