Решение № 9085 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14573/2017 г.

Решение № 9085 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14573/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието срещу Решение № 1844 от 08.11.2017 г., постановено по адм. дело № 883/2017 г. по описа на Административен съд Б., с което е уважен предявеният срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявения иск се отхвърли изцяло, алтернативно се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна – П. Я., редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, съответно неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на П. Я. против ГД "ИН", гр. С., с която е предявил иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от подлагане на изтезания, жестоко и нечовешко отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ГД "ИН", изразяващо се в неосигуряване на възможност за адекватно проветряване и осветяване на помещението в което е настанен, неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода всеки ден, лишаване от възможност за осъществяване на минимални хигиенно-битови нужди в Затвора Б., където изтърпявал наказание лишаване от свобода в периода 02.01.2015 г. – 30.06.2015 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил предявения от Янев против ГД "ИН" иск за претендираната сума от 690 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора Б., ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказанието, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" от ищеца в периода 02.01.2015 г. – 30.06.2015 г. в Затвора Б.. Н. е твърдяното в касационна жалба на ГД "ИН", че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдени в исковата молба факти. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – неосигуряване на възможност за адекватно проветряване и осветяване на помещението, неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода всеки ден, лишаване от възможност за осъществяване на минимални хигиенно-битови нужди, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. При установените по делото факти изводът на съда, че искът е доказан по основание е законосъобразен. Относно размера на дължимото се обезщетение са основателни доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за неправилност на обжалваното решение. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В тази връзка, настоящият състав намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки възраженията и оплакванията на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и вредните последици, обичайни за лицата, поставени в условията на затвора. Настоящата инстанция споделя разбирането, че тези обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въпреки това счита, че съдът е определил обезщетението в завишен размер. В случая при преценката на кумулативното въздействие на установените по делото конкретни условия на живот върху ищеца в исковия период, съобразена с установената по делото тяхна продължителност, настоящата инстанция намира, че справедливо е обезщетяване на причинените му вреди със сума в размер на 200 лева, отговаря на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът е основателен и доказан. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е уважен предявения от П. Я. против ГД "ИН" иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в периода 02.01.2015 г. – 30.06.2015 г. за сума в размер над 200 лева до размера от 690 лева като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск за тази сума. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния жалбоподател ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно при приложението на чл. 286, ал. 2 и 3 ЗИНЗС. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение