Решение № 11914 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7687/2015 г.

Решение № 11914 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7687/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на министъра на земеделието и храните против решение № 5052/7.05.2015 г., постановено по адм. дело № 9292/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена негова заповед № РД 11-288/13.06.2014 г. за наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение на Ваня Георгиева Иванова. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответницата - Ваня Георгиева Иванова от град София, чрез пълномощника си адв. Пейчев е депозирала писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна страна при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред тричленен състав на ВАС е била заповед № РД-11-288/13.06.2014 г. на министъра на замеделието и храните, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл, за извършено нарушение по чл. чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Ваня Георгиева Иванова, заемаща длъжността "главен експерт" в отдел "Контрол на търговските дружества" в дирекция "Търговски дружества и държавно участие" в МЗХ. Като фактически обстоятелства за издаването на заповедта, органът е посочил "системно неспазване на работното време от страна на държавната служителка", което е довело до "неизпълнение на преките служебни задължения и неспазване на кръга на служебните правомощия" от страна на Иванова. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗДСл, за което е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение". Тричленният състав е обсъдил представените по делото писмени доказателства: становища, изразени в писмо с рег. № 93-5864 от 3.06.2014 г. на г-н Георги Стоянова - директор на Д ТДДУ и от г-жа Галя Павловска - относно спазване на установеното работно време за периода в който тя е заемала длъжността и. д. директор на Д ТДДУ, в които се установява, че е налице системно неспазване на работното време от страна на Ваня Иванова Георгиева и тя няма и няма отработени 8 часа дневно; писмо рег. инд. 93-5864/3.06.2014 г. на Георги Стоянов - директор на Д ТДДУ до директора на Дирекция "Правно-нормативни дейности", видно от което за периода през който той заема посочената длъжност, не е информиран от служителя за нейни отсъствия през работно време; справки от системата за контрол на достъпа в МЗХ с отбелязани в последната часове на влизане в министерството и такива на излизане от там на жалбоподателката за периода 2.01.2013 - 3.06.2014 г.; заповед № РД-11-275/2.06.2014 г. за образуване на дисциплинарно дело; протоколи от заседания на Дисциплинарния съвет в МЗХ от 3.06.2014 г. и 9.06.2014 г.; писмени обяснения от жалбоподателката от 29.05.2014 г., от 31.05.2014 г. и от 09.06.2014 г. с рег. инд. 94-2911; протокол от 12.06.2014 г. за изслушването на Иванова от министъра,; длъжностна характеристика за задълженията на длъжността, изпълнявана от Иванова и писмо изх. № 11-54/16.02.2015 г. на главния секретар на МЗХ до ВАС, представляващо уведомление, че системата за контрол на достъп и отчитане на работното време е технически изправна, като за периода 8.07.2013 г. до 8.07.2014 г. е поддържана от фирма "Крус електроник" ЕООД, а от 6.11.2014 г. е поддържана от фирма "Мега секюрити груп" ООД. Приложени са и двата договора за подръжка на същата система. Обсъдени са и показанията на разпитаните като свидетели Таня Желева Тодорова и Красимир Георгиев Каракушев - бивши служители на МЗХ, работили заедно с жалбоподателката, които са дали показания за некоректно отразяване на присъствените работни часове от системата за контрол на достъпа и отчитането на работното време на служителите в МЗХ, на които се налага служебно да отидат до деловодството на МЗХ, като и че жалбоподателката като служител, "водещ" три търговски дружества и едно държавно предприятие, се е налагало често да "излиза" до деловодството, което се намира извън зоната на апарата за чекиране на служителите. Това е водело до неотчитане в системата като "изработени часове" на времето, през което Иванова е била в деловодството на министерството. Според свидетелите, многократно жалбоподателката е била по-рано на работното й място сутрин, и е оставала на работното си място до 18,30 часа - след приключване на работното време. Въз основа на обсъждането на така събраните по делото доказателства, тричленният състав на ВАС е обосновал правни изводи, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установените административнопроизводствени правила, но при допуснато нарушение на законово определената форма на акта. Посоченият порок е мотивиран с липсата на доказателства за установяване кога точно е извършено нарушението с цел проверка на спазването на сроковете, посочени в чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Изложени са мотиви, че според заповедта, Иванова е извършила дисциплинарното нарушение по времето, когато Георги Стоянов - директор на Д ТДДУ заема длъжността, както и периода, през който Павловска е изпълнявала длъжността и. д. директор на Д ТДДУ, без да са представени доказателства, от които да е видно от кога Стоянов е директор на Д ТДДУ и кога Павловска е изпълнявала същата длъжност. Според първоинстанционния съд, оспорената пред него заповед е издадена и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Изложени са мотиви, че за нарушението "неизпълнението на преките служебни задължения" могат да бъдат свързани с ноторните задължения на всеки служител да полага труд през работното време, произтичащи включително от т. 5.14 на длъжностната характеристика на жалбоподателката във връзка с чл. 55 от Устройствения правилник на МЗХ, но за дисциплинарното нарушение "неспазване кръга на служебните правомощия" липсват каквито и да са доказателства. По изложените съображения заповедта е отменена като незаконосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. В касационното производство ответникът е представил фотокопие от данни на сървърна зала 133, в което са посочени часове на влизане и излизане на служители в сървърната зала, както и причина за посещението на служители, между които не фигурира името на жалбоподателката. В съдебно заседание процесуалният представител на министъра на земеделието и храните поддържа становище, че фотокопието е извлечение от сървърния дневник и с него цели доказването на сигурността на системата за видеонаблюдение. Настоящият петчленен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд относно липса на доказателства за неспазване на работното време от страна на Иванова. Следва да се приеме, че такива доказателства представляват приложените към административната преписка разпечатки от системата за контрол, в който са отразени по дати и часове отсъствията от сградата на МЗХ на държавната служителка. Самата служителка не оспорва тези факти, като в писмените си обяснения до министъра на ЗХ обяснява причините за неспазване на работното време и прилага доказателства за тези причини, а именно: тя е самотна майка, която се грижи за непълнолетното си дете, както и полага грижи за болната си майка. Наличието на посочените доказателства обосновава обаче единствено вмененото от дисциплинарнонаказващия орган нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, включено в т. 5.14 от длъжностната характеристика на Иванова - всеки служител да полага труд през работното време. Неспазването на работното време не доказва автоматично неизпълнение на служебните правомощия и служебни задължения на държавния служител. В тежест на дисциплинарнонаказващия орган е доказването на кои конкретни правомощия не са били изпълнени или са лошо изпълнени в резултат на неспазването на работното време от страна на държавната служителка, каквито доказателства липсват както в административната преписка, така и не са представени в съдебното производство. Поради това и настоящият състав споделя правните изводи в мотивите на решението за недоказаност на нарушението па чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението и 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. Обосноваване и доказване на императивните задължения на дисциплинарнонаказващия орган не са налице при издаването на заповедта за дисциплинарно наказание. Не са отчетени както тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици, така и цялостното поведение на държавния служител. Освен това наказанието е наложено за две дисциплинарни нарушения, поради което недоказването на едно от тях е основание да се приеме липса на съразмерност между извършеното нарушение и наложеното наказание. По изложените съображения, оспореното решение като обосновано, постановено при липса на нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на Иванова за заплащане на направените по делото разноски в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение, съобразно приложеното пълномощно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав