Решение № 2523 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13451/2017 г.

Решение № 2523 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13451/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Дониво" ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 1578 от 28.09.2017 г., постановено по адм. дело № 1226 по описа за 2017 г. на Административен съд - В.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е игнорирал събраните по делото доказателства и не е съобразил, че за пълния размер на заплатената сума за извършените продажби е издаден касов бон. Сочи, че не е извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС, поради което липсва основание за налагане на процесната ПАМ. Намира, че са останали необсъдени доводите му за липса на конкретизация на нарушението и на относимата правна норма. Акцентира върху аргумента, че оспорената заповед не е обоснована с преследваната от закона цел. В подкрепа на тезите си излага подробни съображения в жалбата, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП- В., чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред АС- В. е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 100-ОП/26.04.2017 г., издадена от Директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-В., с която на " Дониво" ЕООД е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ - запечатване на търговски обект - магазин за бельо "Belle", находящ се в гр. В., бул. "К. Б. I" № 51, стопанисван от "Дониво" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на предявеното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 25.04.2017 г. в горепосочения търговски обект е извършена проверка от органи по приходите, за която е съставен протокол № 0192313/25.04.2017 г. Съобразно констатациите в него, на 07.04.2017 г. не е издаден фискален бон от регистрирано в обекта фискално устройство за заплатена сума с карта в размер на 67.50 лв. При тази установеност е издаден и АУАН № F 298855/02.05.2017 г., с който констатираното е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Ю. Р. Х. - продавач в обекта и длъжностните лица, осъществели проверката - Д. А. А. и Д. Н. Т.. Съгласно изложеното от Х., в края на работния ден на 07.04.2017 г. една клиентка е закупила стоки на обща стойност 277.50 лв., за която е издаден касов бон. Част от плащането в размер на 210 лв. е извършено в брой, а останалата сума от 67.50 лв. е заплатена с карта. При тези релевантни факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че оспорващият е осъществил състава на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б" а" ЗДДС. Този извод е мотивиран с липсата на доказателства за документиране и отчитане на извършено плащане в брой на сумата от 210 лв. и плащане с карта на сумата от 67.50 лв., както и с материалната доказателствена сила на констатациите в съставения протокол за извършена проверка и АУАН. Решаващият състав е преценил, че издадената заповед е мотивирана и съобразена с целта на закона, с оглед на което е достигнал до заключение за нейната законосъобразност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно е допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки на стоки и услуги в търговски обекти чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят следва да я съхранява до напускането на обекта. Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1. Последният сочи, че за всяко лице съществува задължение да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, с изключение на случаите когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Както разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи, така и нормите на Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти сочат, че операциите с платежна карта се осъществяват чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, който по аргумент от чл. 25, ал. 2 от Наредбата е и собственик на картата. При плащането на стоки и услуги и теглене на пари в брой чрез терминални устройства - ПОС, оправомощеният ползвател на платежни услуги дистанционно отправя нареждане до доставчика за извършване на съответния превод от нарочна банкова сметка до сметката на търговеца, предоставящ съответната стока или услуга. В тази хипотеза плащането се извършва чрез доставчика на платежна услуга по банков път, регистрира се по сметката на ползвателя, на получателя на сумата и при доставчика на услугата, поради което несподелима е тезата на първоинстанционния съд, че този вид плащане не попада в обхвата на изключенията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18. Наред с горното, основателни са доводите на касатора, че решаващият състав не е съобразил разпределението на доказателствената тежест между страните, както и показанията на разпитаните по делото длъжностни лица, осъществили проверката. Същите изрично са заявили, че са работили по документи и не са присъствали в обекта на 07.04.2017 г. По аргумент от чл. 50, ал. 1 ДОПК, след като действията, описани в протокола и АУАН, не са извършени пред длъжностните лица в кръга на службата им, то техните констатации за деянието не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. В тежест на административния орган, налагащ ПАМ, е да докаже главно и пълно основанието за налагането й, а именно - неспазването на реда или начина за издаване на документ за извършена продажба съобразно чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС. В случая решаващият състав не е съобразил, че съобразно представения дневен отчет от 07.04.2017 г., за полученото плащане на сумата от 277.50 лв. е издадена фискална касова бележка, в която съгласно чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства е посочена общата сума за плащане. Независимо, че част от нея е платена в брой, а останалата - с карта, определящо е, че е издадена фискална касова бележка за цялата сума. При липсата на доказателства, че в обекта е извършена отделна продажба на стойност 67.50 лв. и именно за нея не е издаден касов бон, то необосновано съдът е приел за осъществен състава на нарушението по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, респективно - основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС за налагане на ПАМ. Достигайки до този извод, той е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва да се отмени. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 25 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение