Решение № 100 от 15.06.2012 г. на ВКС по ч. н. д. № 1016/2012 г.

Решение № 100 от 15.06.2012 г. на ВКС по ч. н. д. № 1016/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Частният тъжител П. Х. К. е пред ВКС жалбоподател срещу разпореждането на Пловдивския окръжен съд за връщане на друга негова касационна жалба (чл. 351, ал. 5 НПК). Обжалваното разпореждане е от 10 май 2012 г. по вчнд № 278/2012 г., а върнатата касационна жалба П. К. е подал срещу решението на същия съд, потвърждаващо разпореждането на Пловдивския районен съд, с което пък е била върната въззивната му жалба срещу оправдателната присъда по частната тъжба спрямо К. В. г. Обжалваното сега разпореждане на ПОС се основава на чл. 346 НПК - разпоредбата не предвиждала възможност за касационно обжалване на въззивно решение като обжалваното. Според прокурора пред ВКС, обжалваното разпореждане на ПОС е правилно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила разпореждането. То се основава на законосъобразното приложение на чл. 346 НПК - разпоредбата е ограничителна и правилно е приложена по същия начин: обжалваното решение на въззивния съд не попада в кръга на съдебните актове, предмет на касационно обжалване; макар и в резултат на него да се "прегражда пътят на наказателното производство" (т. 4 на чл. 346), то е постановено след въззивно обжалване и не е между онези, които са "постановени за първи път във въззивното производство" (пак там). Всъщност в разглежданата сега жалба това не се и оспорва - жалбоподателят е предпочел да оспори правилността на произнасянето по съвсем други въпроси, и най-вече на оправдаването на подсъдимата по частната тъжба Кр. г. Ръководен от изложеното, ВКС-I наказателно отделение