Решение № 5829 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2013 г.

Решение № 5829 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Мариана Христова-Готинщаин" представляван от Мариана Милкова Христова против Решение № 1513/12.06.2013 г., постановено по адм. д. № 176/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 271201761/14.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 773/6.12.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" - Варна. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Представя писмени доказателства и претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП (променено наименование, считано от 1.01.2013 г. с ДВ, бр. 94/2012 г.), редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано съдът е приел, че по делото липсват доказателства за реалността на процесните доставки. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на ЕТ "Мариана Христова-Готинщаин" предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт № 271201761/14.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 773/6.12.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" - Варна, с която са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 02.2007 г. главница в размер на 3 333.33 лв. и лихва в размер на 2 242.94 лв; за д. п. м. 06.2007 г. - главница 3 962.30 лв. и лихва в размер на 2 481.29 лв.; за д. п. м. 12.2008 г. главница в размер на 839.96 лв. и лихва в размер на 335.49 лв., за д. п. м. септември 2009 г. главница в размер на 1000.00 лв. и лихва в размер на 301.97 лв. или общо главница в размер на 9 135.59 лв. и лихва в размер на 5 361.69 лв. Съдът е приел, че органът по приходите е извършил ревизията съобразно процедурата, предвидена в ДОПК, като се е позовал на доказателства, събрани и приобщени по предвидения в ДОПК ред. Приел е, че в хода на ревизията не са допуснати сочените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. Във връзка с отделните доставчици са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. По съществото на спора административният съд е приел, че правилно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по фактура № 9/27.02.2007 г. с предмет продажба на машини, с данъчна основа 16 666.67 лв. и ДДС 3333.33 лв., издадена от "Експрес инженеринг" ЕООД; фактура № 58/7.06.2007 г. с предмет кух профил и ф-ра № 63/19.06.2007 г. с предмет дървен материал, издадени от "К ВЕН Б" ДЗЗД, фактура № 587/22.12.2008 г. с предмет профили, издадена от "Пауър трейд" ЕООД и фактура № 398/2.09.2009 г. с предмет арматурна заготовка, издадена от "Павла дизайн" ЕООД. Според съда не са налице доказателства за реално извършване на доставките по процесните фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. В касационната жалба се оспорва изводът на административния съд относно реалността на извършените доставки по фактури № 9/27.02.2007 г.; № 58/7.06.2007 г., № 63/19.06.2007 г., № 587/22.12.2008 г. и № 398/2.09.2009 г. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода на ревизионното производство доказателства, приел е представените в съдебното производство доказателства. Въз основа на установените факти и обстоятелства са направени изводи за липса на реални доставки на машини, кух профил, дървен материал, профили и арматурна заготовка в процесния данъчен период - м. 02, 06.2007, м. 12.2008 г. и м. 09.2009 г., при което е счетено от съда, че данъкът (ДДС) е неправомерно начислен, а оттам, че е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката. Въз основа на доказателствата е прието, че ревизираното лице притежава оригинални данъчни фактури с необходимите реквизити, съгласно Зсч и ДДС по всяка от посочените доставки. Посочените фактури са осчетоводени в счетоводството на търговеца в регистрите по ЗДДС, СД, дневник за покупки в данъчния период за който са издадени, като за същите са взети съответните счетоводни статии. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Безспорно е установено, че доставчиците не са открити и не са представили исканите документи. Предвид на обстоятелството, че доставчиците не са открити, не е могло да се направи проверка на коректността на воденото счетоводство. В хода на ревизията, относно доставките от "Експрес инженеринг" ЕООД, РЛ е представило пътен лист от 29.03.2007 г., т.е. с дата, следваща датата на издаване на фактурата (27.02.2007 г.) и складова разписка за заприхождаването на стоката, която е без дата на издаване. Относно доставките от "К ВЕН Б" ДЗЗД, "Пауър трейд" ЕООД и "Павла дизайн" ЕООД са представени пътни листи, в които не е посочена стоката предмет на доставките по фактурите. Приходният орган е стигнал до извода, че тези фактури не отразяват реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, респективно данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. Органът по приходите е приел, че липсват доказателства за приемането и предаването на стоките между страните по фактурите, поради което тези фактури не документират реални доставки на стоки. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Пред касационната инстанция не се развива въззивно производство, поради което писмените доказателства, които по чл. 219, ал. 1 от АПК са допустими, трябва да установяват само наведеното касационно основание. Непълнотата на доказателства, вследствие процесуално бездействие на страната не е касационно основание. Поради това представените за първи път пред настоящата втора касационна инстанция писмени доказателства не са основание за отмяна на съдебното решение. В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства, относно всички относими към настоящия спор доказателства. В този смисъл съдът правилно е приел, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникването на правото на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. На проведеното на 4.03.2013 г. съдебно заседание първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК и е указал на жалбоподателя, че следва да ангажира и други доказателства, установяващи реалност на доставките, което не е направено. Съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да са налице извършени облагаеми доставки. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение