Решение № 253 от 13.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 175/2009 г.

Решение № 253 от 13.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 175/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Г. Б. срещу решение № 6 от 9.II.2009 г. по внохд № 265/2008 г. на Великотърновския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК и се иска отмяна на решението. В съдебно заседание двамата защитници на подсъдимия поддържат жалбата, считана от представителя на ВКПр за неоснователна. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда - № 83 от 6.Х.2008 г. по нохд № 149/2008 г. на Великотърновския окръжен съд-подсъдимият Д. Г. Б. е признат за виновен в това, че като едноличен собственик на [фирма]-гр. С. и подпомогнат от осъдената със същата присъда А. А. К., за времето от 14.III.2002 г. до 15.IV. с. г. е водил счетоводна отчетност в нарушение на счетоводното законодателство и ползвал счетоводни документи (фактури) с невярно съдържание, имайки за цел да осуети установяването задължения на дружеството по ЗДДС в особено големи размери - за 302 783,80 лева - за което и на основание чл. 256/стар, в редакцията му от 8.VIII.1997 г. до 15.Х.2006 г./ във вр. с чл. 26/сегашна редакция/ и чл. 20, ал. 2 НК, е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 10 месеца лишаване от свобода. Б. е признат още за виновен в това, че в длъжностното си качество на собственик и управител на посоченото дружество, е съставил в кръга на службата си през гореказания период справки-декларации по ЗДДС, в които удостоверил невярни обстоятелства, имайки за цел да използва тези обстоятелства като доказателство за правото на пълен данъчен кредит в размер на 302 783,80 лева, за което и на основание чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26 /сегашна редакция/НК, е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК с 500 лева глоба. Б. е признат за виновен и в това, че в посоченото качество и в посочения период, потвърждавайки неистина в справките-декларации, предмет на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, е избягнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери, възлизащи на 302 783,80 лева, за което и на основание чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 255, ал. 1 /двата стари, в редакцията им от 8.VIII.1997 г. до 15.Х.2006 г./и чл. 26/сегашна редакция/НК, е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на Б. е определено общо наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим, към което е присъединена и глобата от 500 лева. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена, като деятелността на подсъдимия е преквалифицирана като едно престъпление по чл. 257, ал. 1, предл. първо /укрити данъчни задължения в особено големи размери/ във вр. с чл. 256, предл. второ /ползване на счетоводни документи с невярно съдържание/ във вр. с чл. 255, ал. 1, предл. второ /потвърждаване на неистина в подадена декларация/НК, всички стари, в редакцията им от 8.VIII. 1997 г. до 15.Х.2006 г., извършено при условията на чл. 26 НК в сегашната му редакция. Освен това е групирано наложеното на Б. наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода с наказанията пробация и лишаване от свобода, наложени по нохд № 2036/2005 г. на Великотърновския районен съд и нохд № 1151/2003 г. на Ловешкия районен съд, към определеното общо наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода са присъединени изцяло глобата от 300 лева, наложена по нохд № 300/2005 г. на Великотърновския районен съд и глобата от 1 000 лева, наложена по нохд № 121/2007 г. на Горнооряховския районен съд, и е постановено приспадане при условията на чл. 25, ал. 3 НК от общото наказание на изтърпяната част от наказанието пробация, наложно по нохд № 2036/2005 г. Жалбата е неоснователна. I. Твърдяните нарушения на материалния закон не са налице. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд са осъждали подсъдимия за престъпление по чл. 257, ал. 1, предл. второ НК /стар/, т. е. за укриването на "данъчни задължения в особено големи размери... с участието на служител от данъчната администрация", справка за което може да се направи с обстоятелствената и диспозитивна части на присъдата и решението. Не е нарушен материалния закон с осъждането на Б. за данъчно престъпление, извършено при условията на продължавана престъпна дейност, макар продължавано престъпление за инкриминирания период да не е имало - съображенията на въззивния съд за прилагането като по-благоприятен на чл. 26 НК в сегашната му редакция, са изложени на с. 14 и 15 от съдебния му акт и срещу правилността на тези съображения, касационният жалбоподател не е изложил доводи, за да бъдат обсъждани. Няма допуснато нарушение на материалния закон във връзка с обвинението срещу Б. за извършено документно престъпление: с обвинителния акт му е вменено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, за това престъпление е осъден с първоинстанционната присъда и оправдан с въззивното решение. Изписването в мотивите и диспозитива на въззивното решение на "чл. 313, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК"/на с. 16 от мотивите/ и на "чл. 313, ал. 1 от НК" /в диспозитива на с. 19/, е очевидна техническа грешка, която следва да се отстрани от съда по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК. Незаконосъобразно се твърди, че общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК се определя само тогава, когато са влезли в сила присъдите, с които са наложени тези наказания /обратното е посочено изрично в чл. 301, ал. 1, т. 3 НК/, а невярно - че не е постановено приспадане от общото наказание на изтърпяната част от наказанието пробация, наложено по нохд № 2036/2006 г. II. Като процесуално нарушение се сочи невключването в общото наказание на такива, наложени за извършени в съвкупност с инкриминираното престъпления, предмет още на нохд № 1373/2007 г. и № 964/2005 г. От изложеното в писмената защита, където тези две дела са цитирани, не става ясно защо се счита, санкционираните с тях престъпления да са в съвкупност. Дори, обаче, твърдението да е вярно, то не дава основание за отмяна на въззивното решение в частта му с характер на определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, след като последното не е пречка да се иска наново определяне на общо наказание за всички извършени от Б. престъпления, за които престъпления са налице условията по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК. III. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода не е подкрепено с никакви доводи, обосноваващи несъответствие на наказанието с обществената опасност на престъплението и неговия извършител, които доводи да налагат обсъждане и отговор. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение