Решение № 10978 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на И. Данкин и на Е. Георгиева Миловска против решение 3374 от 18.05.2022 г. по адм. дело 10886/2021 г. на Административен съд София град. Жалбоподателите поддържат, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят Данкин излага също и съображения за необоснованост на съдебния акт, както и за постановяването му в противоречие със съдопроизводствените правила. Моли решението на административния съд да бъде отменено и далото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав или евентуално след отмяната на съдебния акт да се постанови ново решение по същество, с което разрешението за строеж да бъде обявено за нищожно, заедно с одобрения инвестиционен проект или евентуално отменено. Искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на съдебен акт по същество, с който разрешението за строеж, заедно одобрения инвестиционен проект да бъде обявено за нищожно или евентуално отменено поддържа и жалбоподателката Миловска. Ответникът главен инженер на НАГ- Столична община и ответникът Столична община оспорват касационните жалби. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и служебно провери валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Обжалваното решението на Административен съд София град, с което са отхвърлени жалбите на И. Данкин и Е. Георгиева Миловска против разрешение за строеж Б-24/19.03.2019 г., издадено от главния инженер на НАГ, с което на основание чл. 148, ал. 4 и ал. 8 във вр. с чл. 64, ал. 4 ЗУТ е разрешено на Столична община да извърши строително монтажни работи съгласно одобрените на 19.03.2019 г. проекти за Интегриран проект на водния сектор на гр. София- дубльор на ляв Владайски колектор (ДЛВК) и реконструкция на съпътстващата инфраструктура: участък от Д.Пр.1 (включително Д.Пр.1) до о.т. 34 и отливен канал от Д.Пр.1 до П. Т.19а, на разстояние 15м. от о.т. 19, пред кв. 4а, м. Хаджи Димитър Малашевци, район Сердика, Столична община, следва да бъде обезсилено, тъй като е постановено по недопустими жалби, подадени от лица без правен интерес от оспорване на административния акт. Както административният съд правилно приема, разпоредбата на чл. 149, ал. 2 изчерпателно изброява заинтересуваните лица, които имат право да обжалват разрешението за строеж. В случаите на нов строеж, какъвто е процесният, съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ това са: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 възложителят и собственикът на земята. Жалбоподателите Данкин и Миловска, както първоинстанционният съд обосновано приема, не попадат в нито една от посочените категории лица. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно техническа експертиза се установява, че теренът, в който ще се извърши строителството на обекта, за който е издадено оспореното разрешение за строеж и е одобрен инвестиционен проект, е собственост на възложителя Столична община. Трасето на ДЛВК в участъка, предмет на разрешението за строеж, попада в части от ПИ с идентификатор 68134.509.52, части от ПИ с идентификатор 68134.509.55 и преминава през ПИ с идентификатор 68134.509.7134 по КККР на гр. София. Имотите, в които ще се изгради обекта, предмет на разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект, са общинска собственост. Същите са отчуждени с влезли в сила заповеди РД 40-34/ 15.09.2010 г.; РЗ-40-35/15.09.2010 г.; РД-40-36/15.09.2010г.; РД 40-38/15.09.2010 г. и заповед САО 18-РД40-93/ 11.09.2018 г. за изграждане на обекти публична общинска собственост въз основа на одобрен подробен устройствен план и за тях са съставени актове за публична общинска собственост: АОС 1032/ 19.04.2006 г.; АПОС 1522/ 02.08.2011г. ; АПОС 1687/ 11.08.2015 г. и АПОС 1897/ 06.03.2019 г. Обстоятелството, че жалбоподателите Данкин и Миловска фигурират като съсобствениците на някои от имотите в КРНИ не обосновава различен извод. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от отразеното в тях не произтичат промени във вещноправния статус на имотите, тъй като с вписването материални права не се създават или погасяват. Отразените в кадастрална карта и кадастрални регистри данни за правото на собственост върху недвижимите имоти; данните за други вещни права върху недвижимите имоти и данните за зони на ограничения върху поземлените имоти са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение (чл. 2, ал. 5, изр. 2 ЗКИР), а в случая жалбоподателите не представят легитимиращи документи. Поради изложеното следва да се приеме, че касационните жалбоподатели нямат качеството на заинтересувани лица с право да оспорят разрешението за строеж съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. В този смисъл са и изложените в обжалваното решение мотиви, но те обосновават извод за оставяне на жалбите без разглеждане и прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 4 АПК, а не за отхвърляне на оспорването в какъвто смисъл е крайният извод на съдебния състав. Възражението на касатора Данкин, че предметът на оспорване неправилно е ограничен до обекта, чието строителство е разрешено с обжалваното разрешение за строеж, е неоснователен. Съдебното производство е образувано по жалби на И. Данкин и Е. Миловска против разрешение за строеж Б-24/19.03.2019 г., издадено от главния инженер на НАГ, с което на Столична община е разрешено да извърши строително монтажни работи съгласно одобрените на 19.03.2019 г. проекти за Интегриран проект на водния сектор на гр. София- дубльор на ляв Владайски колектор и реконструкция на съпътстващата инфраструктура: участък от Д.Пр.1 (включително Д.Пр.1) до о.т. 34 и отливен канал от Д.Пр.1 до П. Т.19а, на разстояние 15м. от о.т. 19, пред кв. 4а, м. Хаджи Димитър Малашевци, район Сердика, Столична община. Следователно, както административният съд правилно приема, предмет на изясняване по делото е вещноправния статус на имотите, в които попада обекта, чието строителство е разрешено в участъка, очертан в цитираното разрешение за строеж, а не цялото трасе на ДЛВК. В този смисъл доводите на касатора, че е собственик на имоти, в които се изграждат части от трасето на ДЛВК, които не се обхващат от обжалваното разрешение за строеж, са ирелевантни за правния спор и не следва да бъдат обсъждани. Действително, съставът на административния съд събира доказателства и относно отчуждаването на всички имоти, собственост на Данкин и Миловска, по цялото трасе на ДЛВК, но това е в изпълнение на указанията, дадени с определение 10887/ 28.10.2021 г. по адм. дело 10187/ 2021 г. на ВАС и не променя предмета на оспорване, очертан по- горе. Възражението на касатора Данкин, че е собственик на сграда с идентификатор 68134.509.55.2 по КККР на гр. София, също не следва да бъде обсъждано, тъй като обектът, чието строителство е разрешено с обжалваното разрешение за строеж, не засяга тази сграда (т. 10 от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е недопустимо и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответниците главен инженер на НАГ и Столична община се представляват в касационното производство от юрисконсулти и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторите дължат на всеки от двамата ответници по 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и по арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК двамата касатори следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община общо и по равно сумата 200.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,