Решение № 16207 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6884/2013 г.

Решение № 16207 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6884/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Маргаритис Атанасиос Вадуридис, гръцки гражданин, представляван от адвокат Драгомир Димитров, срещу мълчалив отказ на министъра на здравеопазването да се произнесе по подадено от жалбоподателя заявление вх. № УДО-К-156 от 27.12.2012 г. за признаване на професионална квалификация "лекар". Твърди, че компетентният орган е надлежно сезиран с искането, но в предвидения в чл. 84, ал. 1 от Закона за признаване на професионалните квалификации (ЗППК) срок не се е произнесъл, макар да са изпълнени материалноправните и процесуални предпоставки на закона. Моли да бъде отменен мълчаливия отказ и преписката да се върне на министъра на здравеопазването за произнасяне по съществото на заявлението. Претендират се разноски за адвокатска защита. Ответникът министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Административното производство е инициирано със заявление вх. № УДО-К-156 от 27.12.2012 г. до министъра на здравеопазването, подадено от Маргаритис Вадуридис, за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия "лекар". Съгласно приложените протоколи от заседанията на специално назначената Комисия за признаване на професионална квалификация по професиите "лекар", "лекар по дентална медицина" и "магистър-фармацевт" и/или специалност в областта на здравеопазването (чл. 79) от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК), проведени на 15.02.2013 г. и на 12.04.2013 г., взетите решения по отношение на жалбоподателя Вадуридис касаят предходно подадено от него заявление № УД-К-24/4.10.2012 г. за признаване на професионална квалификация "лекар", по което няма данни органът да се е произнесъл с нарочен административен акт. Приложното поле на Закона за признаване на професионални квалификации е съобразено с изискванията на Европейския съюз (ЕС), като с нормите на националното ни законодателство изчерпателно са уредени правоотношенията във връзка с признаване на професионални квалификации както на държави - членки на ЕС, така и на граждани на трети държави С посочения нормативен акт е транспонирана Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005 г. относно признаването на професионални квалификации. Законът визира условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване в Република България на регулирани професии, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност (чл. 1 във връзка с чл. 9 от ЗППК). Професията "лекар" е регулирана професия по смисъла на § 1 от ДР на ЗППК - включена е в Списъка на регулираните професии в Република България. Достъпът до тази професия е подчинен на съответните законови, подзаконови и административни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от специалния закон, признаването на професионални квалификации се извършва в съответствие с минималните квалификационни изисквания за упражняване на тези професии съгласно Директива 2005/36/ЕО. От приетия на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 Списък за признаване на професионални квалификации за професията "лекар" е видно, че с него са въведени изискванията на посочената в закона европейска директива. Те се отнасят до наименованията на специализираните обучения по медицина и минималната продължителност по съответната специалност. Достъпът и упражняването на регулирана професия в Република България, когато е обвързана с притежаване на определени професионални квалификации, се признават от съответния орган при същите условия, които се прилагат към завършилите в страната граждани. Жалбоподателят е подал отделна молба вх. № УДО-К-156/27.12.2012 г. за признаване на професионална квалификация "лекар" пред компетентния орган в приемащата държава-членка, съпроводена от конкретни документи. Органът е бил длъжен в срок от един месец да потвърди получаването на молбата и, евентуално, да му обърне внимание за непълнота на документите. В тримесечен срок от датата, на която молбата е приета в цялост, министърът на здравеопазването е следвало да се произнесе по заявлението от 27.12.2012 г. Този срок може да бъде удължен с един месец в случаите, попадащи под общата система за признаване на квалификациите. Няма данни по конкретната преписка за изпълнение на тези изисквания. В случай на отказ органът трябва да посочи конкретните причини за постановяването му. Административният орган, при изрично отправено до него искане от Вадуридис и задължение за произнасяне, не се е произнесъл в предвидения от закона срок - до 27.03.2013 г., поради което е формирал мълчалив отказ. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е приравнен към изричния такъв, тъй като не представлява само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът преценява неговата законосъобразност предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането. В разглеждания казус министърът на здравеопазването не се е произнесъл по направеното пред него от жалбоподателя искане за признаване на специалност "лекар", придобита в Италия през 1986 г., въпреки че е задължен да направи това в 3-месечен срок от постъпване на заявлението (чл. 84, ал. 1 от ЗППК), като издаде удостоверение за признаване на съответната професионална квалификация по утвърден образец (чл. 84, ал. 3 от закона) или издаде мотивирана писмена заповед, с която да откаже признаване на професионалната квалификация (чл. 84, ал. 4 от ЗППК). Възражението, че мълчалив отказ не е формиран, тъй като срокът за произнасяне не е изтекъл, поради това, че не се представени всички необходими документи и че е налице висяща административна преписка по същото искане, е неоснователно. При липсата на акт за прекратяване на процедурата по признаване на квалификация по реда на чл. 78, ал. 3 от ЗППК следва да се приеме, че органът дължи произнасяне по отправеното заявление вх. № УДО-К-156/27.12.2012 г. Бездействието на административния орган е в противоречие с нормативните изисквания за постановяване на изричен административен акт. Предвид изложеното съдът приема, че мълчаливият отказ на министъра на здравеопазването е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за произнасяне с мотивиран индивидуален административен акт. Воден от горното, Върховният административен съд,