Решение № 13773 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2084/2011 г.

Решение № 13773 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2084/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Столичната здравноосигурителна каса против решение № 3944 от 1.12.2010 г. по адм. дело № 6254 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град, с което е обявена за нищожна издадената от касатора писмена покана изх. № 29-05-15/2.07.2010 г. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "ГППМП - Николова, Манов" ООД, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното решение с предложение за отмяната му. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е писмена покана изх. № 29-05-15/2.07.2010 г., издадена от Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която "ГППМП - Николова, Манов" ООД със седалище гр. София - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 22-2018/2010 г. - е задължен да внесе по сметка на СЗОК сума с общ размер 5182.50 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти (РС) за медико-диагностични дейности (МДД) за първо, трето и четвърто тримесечие на 2009 г. и за специализирани медицински дейности (СМД) за второ, трето и четвърто тримесечие на 2009 г. С обжалваното решение Административен съд София - град е обявил оспорения административен акт за нищожен, след като е стигнал до неправилния извод за пълна липса на законово основание за издаването му. Съдът незаконосъобразно е приел, че изпълнителят на медицинска помощ по ИД № 222018/19.02.2009 г. е нанесъл вреди на бюджета на НЗОК, но не е предвиден административноправен ред за възстановяването им и поради това същите могат да бъдат предявени за възстановяване само по реда на общия исков процес за установяване на непозволено увреждане. Горните изводи влизат в противоречие с клаузите на чл. 37, алинеи 3 и 5 от сключения между страните индивидуален договор № 222018 от 19.02.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП). С клаузата на чл. 37, ал. 3 от ИД изпълнителят се е задължил да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от него извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по регулативните стандарти. С клаузата на ал. 5 на чл. 37 от ИД страните са се споразумели, че контролът по изпълнение на регулативните стандарти ще се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка; за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. Цитираната договорна клауза възпроизвежда текста на т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. Действащата от 1.01.2010 г. законова норма на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване също предвижда възстановяването на сумите, дължими от изпълнител на медицинска помощ на НЗОК, да се извършва чрез контролно производство, съставяне на протокол за неоснователно получени суми и даване на възможност на лицето - обект на проверката да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. С ал. 3 на чл. 76а от ЗЗО директорът на РЗОК е овластен да издаде писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание. Целта на създадената нормативна уредба е да се осигури защита на правата на изпълнителите на медицинска помощ в административните производства за установяване и събиране на вземанията на НЗОК. С решенията си Върховният административен съд многократно се е произнасял по въпроса за характера на индивидуалните договори, сключвани между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Прието, че договорите не са гражданскоправни по своето естество, тъй като не се сключват по взаимно съгласие между равнопоставени лица. С подписването на индивидуалния договор с НЗОК лечебното заведение придобива статут на изпълнител на медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица с присъщите на този статут взаимосвързани права и задължения. Създаденото правоотношение между държавен орган, натоварен с властнически правомощия и лечебно заведение със самостоятелен правен статут, се регулира от административното право. Вземанията на НЗОК, произхождащи от извършени без правно основание разходи за медицински дейности поради нарушение на договорното задължение на изпълнителя за спазване на регулативните стандарти, не са частноправни и поради това не подлежат на събиране по граждански ред. Събирането на задълженията към бюджета на НЗОК се извършва чрез издаване на индивидуален административен акт (писмена покана), която създава задължения за адресата за плащане и и едностранно определя способа на изпълнението. В разглеждания случай оспорената писмена покана е издадена от Директора на СЗОК, който е компетентният орган по материя, място и степен. Като е прогласил административния акт за нищожен, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Първоинстанционният съд не е разгледал спора по същество, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,