Решение № 3875 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2016 г.

Решение № 3875 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. А. Д., гражданин на Ирак, чрез процесуалния му представител адв. Ж., срещу Решение № 8155 от 23.12.2015 г. по адм. дело № 11206 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалноправни разпоредби, необосновано и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От съда се иска да отмени атакувания акт със законните последици от това. Посочва се, че съдът не се е съобразил с важни за делото обстоятелства, свързани с опасност за съпругата и детето му на територията на И. К.. Били нарушени разпоредби от Конвенцията за правата на детето, било нарушено правото на зачитане на личния и семейния живот на жалбоподателя. Ответната по жалбата страна, не се явява. Чрез редовно упълномощен юрисконсулт депозира писмени бележки, с които моли решението да бъде оставено в сила, а жалбата да бъде приета за неоснователна. Съдебният състав бил обсъдил всички относими към производството факти и обстоятелства, становищата на страните и правило приел, че липсват предпоставки за предоставяне на закрила на А. М. А. Д., тъй като не се установява риск по отношение на последния за здравето, живота му или други вреди, които биха могли да настъпят върху личността му. Състава на АССГ бил обсъдил положението И. К., което към момента е останало спокойно за живеене място. Представителя на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че правилно е приета недоказаност на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Върховния административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в описания в закона срок, поради което е допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът е отхвърлил жалбата на А. М. А. Д. срещу Решение № 8591 от 28.10.2015 г. на Зам. председател на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да потвърди това решение, съдът е приел, че акта е издаден от компетентен орган при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона и при спазване на приложимите материално-правни норми. Не са налице данни за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. АССГ е приел, че не са налице предвидените в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на иракския гражданин. Съдът е приел, че в конкретния случай липсват данни, жалбоподателят да е бил лично преследван в родината си поради своята етнически принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. В хода на проведените с лицето интервюта са поддържани противоречиви и нееднотипни обяснения относно причините за напускане на държавата си на произход и за страховете, които са мотивирали оспорващия да поиска закрила. Съдът е приел, че региона, в който живее Д. е останал в най-голяма степен незасегнат от падането на режима на С. Х. и властите като цяло са в състояние да осигурят сигурност и закрила на жителите му. В района имало религиозна и етническа толерантност, както и защитени права на етническите и религиозни малцинства и това се установявало от становище, формулирано от ВКБ при ООН. Налице били данни за бурно икономическо развитие на района, както и за обстоятелства свързани с намиране на постоянно убежище за хора от други райони на Ирак, в които сигурността е нестабилна. Взето е предвид и обстоятелството, че петима братя на оспорващия и към момента живеят необезпокоявано в Кюрдистан. Настоящият състав намира твърденията за неправилност на решението на първоинстанционния съд за неоснователни. При изясняване на фактическата обстановка както бе описано по горе, съдът е взел предвид и е обсъдил всички относими към делото и предоставени му от страните доказателства. Правилно е прието, че по отношение на молителя не са налице основания за признаване на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Следва напълно да се сподели становището, че липсват данни за лицето да съществуват реални заплахи, които да обосновават основателен страх за преследване, поради неговата раса, религия, националност към определена социална група или партия и други значими за делото обстоятелства. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Твърдения в тази насока не са фиксирани и в депозираната пред настоящата инстанция жалба. Видно от приложените както пред първоинстанционния съд, така и в хода на касационното производство по делото справки с вх. № 01-9847/25.09.2015 г., справка вх. № 01-9560/18.09.2015 г. и справка вх. № МД-270/02.03.2017 г. на Дирекция " Международна дейност" при ДАБ МС, в северните райони на Ирак са предприети мащабни операции срещу Ислямска държава, при които са освободени значителни по размер територии, като и към момента продължава прочистването им от по - малки въоръжени групи. В страната са организирани достатъчно комуникации, в това число и възможност за осъществяване на граждански полети от множество авиокомпании, което ще изключи необходимостта Д. да преминава през територии, върху които се водят военни действия. Настоящата инстанция намира, че цитираните в жалбата норми от КЗПЧОС са неотносими към настоящото производство. По делото липсват каквито и да е данни длъжностни лица или административен орган на територията на Р България да е предприел действия по ограничаване или намеса в правата на жалбоподателя, свързани упражняване на правата му на личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Обстоятелството, че съпругата му е напуснала Ирак по лични съображения, взимайки със себе си и детето им, не поставя А. Д. в привилегировано положение в сравнение с други граждани, търсещи закрила. От събраните в хода на производството пред административния орган данни се установява, че съпругата на търсещия закрила е полска гражданка и към момента се намира в страната си по произход, т. е. и към настоящия момент семейството е разделено не по вина и след намеса на българската държава. Нежеланието на Г. Й. К. Д. да пребивава на територията на държавата по произход на съпруга си не води автоматично до необходимост от предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на лицето. Липсват пречки жалбоподателя да предприеме предвидените в закона действия по придобиване на право на пребиваване на територията на държавата, в която се намира семейството му на основания, различни от третираните с разпоредбите на ЗУБ. Неприложими в конкретния случай са разпоредбите на Директива 2011/95 на Европейския парламент и на призованите да гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството разпоредби на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22, чл. 34 от ЗУБ, тъй като те предполагат наличието на вече признат статут на бежанец или хуманитарен статут на един от членовете на семейството, което в случая не е налице. По описаните съображения, настоящата касационна инстанция намира, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното, Върховен административен съд, Трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК