Решение № 3762 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12616/2019 г.

Решение № 3762 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12616/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "ДСГ България" ООД, гр. Сливен, представлявано от управителя И. Желев, чрез адв. Пантелеев от АК – Сливен, срещу решение № 150/22.07.2019 г., постановено по адм. дело № 65/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 1040-19-3/31.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен и потвърденото с него разпореждане № 5104-19-74/10.12.2018 г., издадено от длъжностно лице от ТП на НОИ – Сливен, на което е възложено разследването на трудови злополуки. Наведените в жалбата възражения досежно неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 58, ал. 6 КСО във вр. чл. 60, ал. 1 КСО във вр. чл. 55 КСО, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционното решение са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на обжалвания съдебен акт и вместо него постановяване на друг по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на касатора, като се отменят издадените административни актове (решение и разпореждане). Предявено е акцесорно искане за присъждане на съдебни разноски. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Сливен, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Стойчев, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Ответникът – Д. Димитров, чрез процесуален представител адв. Костова от САК, оспорва основателността на касационната жалбата. Навежда доводи относно издаването на две последователни разпореждания на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с които след задълбочено изследване на относимите факти и обстоятелства, е безспорно установено наличието на трудова злополука. Претендира се оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е решение № 1040-19-3/31.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ–Сливен, с което на основание чл. 117, ал. 3 КСО е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане № 5104-19-74/10.12.2018 г., издадено от длъжностното лице, определено от ръководителя при ТП на НОИ-Сливен, с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука с пострадал Д. Димитров, станала на 05.03.2018 г., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Същото е издадено след повторно разглеждане на случая въз основа на решение № 1012-19-72#1/29.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Сливен, с което по жалба на "ДСГ България" ООД, с вх. № 1012-19-72/30.07.2018 г. е отменено разпореждане № 5104-19-42/12.07.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което декларираната от оспорващия злополука се приема за трудова съгласно чл. 55 КСО, тъй като е налице внезапно увреждане на здравето, станало през работно време, по повод извършваната от лицето Димитров работа на територията на военна база Графенвьор, Германия в интерес на предприятието. Преписката е върната на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за извършване на допълнително разследване по случая. Развити са съображения досежно неизясняване на относимите факти и обстоятелства от значения за случая, предвид неустановяване по безспорен начин, в чий интерес е извършвана работата, причинила временна неработоспособност на Димитров. Наведени са доводи за извършване на работа в интерес на трето лице, външно на трудовото правоотношение - "Милброк" ООД, Англия. В хода на допълнителната проверка с писмо изх. № 1012-19-72-2/11.09.2018 г. до дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при ЦУ на НОИ е изискана информация за извършена в Германия проверка по случая от 05.03.3018 г. с Д. Димитров, данни от ползвателя "ДГС Сървисис" ООД за регистриране на трудовата злополука, обяснения на свидетелите на злополуката. В отговор е получено писмо вх. № 1012-19-72#4/22.11.2018 г. от компетентната институция в Германия, в което е посочено, че по случая не е извършвана проверка, не разполагат с данни за трудовата заетост на Димитров на територията на Германия; видно от удостоверение А1 е налице осигуряване в България, съгласно чл. 11 от Регламент № 883/2004 г., което изключва едновременното осигуряване в Германия; представен е медицински доклад, изготвен от болница, разполагаща с разрешение за оказване на лечение след трудова злополука. Изпратени са писма до непреките свидетели на злополуката – Д. Петков и И. Пехливанов за събиране на допълнителни сведения за злополуката. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема оспорения административен акт за издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 3 и чл. 60 КСО във вр. чл. 12, ал. 4 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, предвид представените по делото заповед № 1016-40-516/04.05.2016 г. на управителя на НОИ и болничен лист № Е20183027231/24.01.2019 г., с оглед издаване на оспорения акт в условията на заместване. Решението на директора на ТП на НОИ - Сливен е в писмена форма, като съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК. Обоснован е извод, съобразно който при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото не противоречи на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Предвид обстоятелството, че съгласно Трудов договор № 1354/26.02.2018 г., трудовата функция и характерът на работа на пострадалия се изразява в почистване на военна техника, първоинстанционният съд извежда, че никъде в договора не е посочено, чия собственост следва да е военната техника. Обоснован е извод досежно липсата на нормативноустановени пречки във военна база техниката да се стопанисва от друга фирма, в случая "Милброк" ООД, Англия. Ценени са показания, съобразно които в хода на съдебното производство разпитаните свидетели потвърждават, че са ги посрещнали служители на фирма "Милброк " ООД, които са им раздали работно облекло с надписи на "Милброк" ООД. Същевременно от извлечението от банковата сметка на Д. Димитров се установява, че за престирания от него труд по почистване на военна техника във военна база Графенвьор, Германия му е заплащано трудово възнаграждение от "ДСГ България" ООД, макар целия организационен процес по тази работа да е бил извършвана от ръководители, носещи облекло с надпис "Милброк" ООД, Англия. Горното се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели, които в показанията си сочат, че възнаграждение за извършената работа в базата получили в края на месеца именно от "ДСГ България" ООД. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че увреждането на здравето на лицето е настъпило през работно време и има пряка функционална връзка с извършваната работа за "ДСГ България" ООД, която е в интерес на работодателя, поради което е изпълнен фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО. Обоснован е извод досежно наличие на внезапно увреждане на здравето, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка, при което законосъобразно настъпилата злополука е приета за трудова. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. С първоинстанционното решение е отговорено на направените възражения, като обосновано са приети за доказани фактическите и правните основания за издаване на акта. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че първоинстнационното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото не се спори относно наличието на сключен трудов договор № 00001354 от 26.02.2018 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 70 от Кодекса на труда (КТ), между Д. Димитров и "ДСГ България" ООД, представлявано от И. Желев, като предприятието осигурява временна работа на основание чл. 107 р КТ (работникът ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол, съгласно договор за предоставяне на временна заетост между "ДСГ - България" ООД, гр. Сливен и "ДСГ Сървисис" ГмбХ гр. Кайзерслаутерн, Германия), на длъжност "общ работник", с дата на постъпване 01.03.2018 г. Характерът на работата е почистване на военна техника. Съгласно сключено допълнително споразумение № 00001247 от 26.02.2018 г. към трудов договор № 00001354 е определено място на работа - военна база Графенвьор - Германия, длъжност "общ работник", отдел Поддръжка на временни съоръжения, начин на пътуване със служебен транспорт за маршрут Сливен - Сърбия - Австрия - Унгария - Германия. Издадена е служебна бележка № 00000767 от 26.02.2018 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в предприятието. Видно от писмен акт на "ДСГ България" ООД, Д. Димитров следва да се яви на 01.03.18 г. в предприятието ползвател "ДСГ Сървисис" ГмбХ, във военна база Графенвьор – Германия, на длъжност "общ работник" с характер на работата "почистване на военна техника, за което му е проведен първоначален инструктаж. Подадено е уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ в ТД на НАП - Сливен. В конкретния случай е налице хипотеза на сключен между страните трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа. Договорите за предоставяне на персонал са регламентирани в Раздел VIII "в" "Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа" на Глава пета "Възникване и изменение на трудово правоотношение" от Кодекса на труда. Съгласно приетата нормативна уредба в българското законодателство Предприятията за осигуряване на временна работа (ПОВР) предоставят услуга, по предоставяне на работна сила за временно ползване на предприятие ползвател (ПП). Това се осъществява, чрез изпращане на работници или служители, които са сключили трудов договор с ПОВР в ПП, за извършване на определената работа. Тази форма на предоставяне на работна сила е базирана на т. нар. "триъгълна форма на заетост", която включва правоотношение, обвързващо трите субекта – работник или служител, ПОВР и ПП. На първо място възниква отношение между ПОВР и работника от една страна, което се обективира с подписването на писмен трудов договор. Втората правна връзка между ПОВР и ПП произхожда от договор, който е с предмет – предоставяне на работна сила. На последно място възниква отношението между работника или служителя и ПП, където на изпратения работник се възлага работа под ръководството и контрола му. Съобразно установената легална дефиниция в т. 17 от § 1 на ДР на КТ предприятие, което осигурява временна работа е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. Разпоредбата на т. 18 от § 1 на ДР на КТ разяснява понятието предприятие – ползвател, като го дефинира като всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа. Съгласно координационните правила, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004 ) и Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (Регламент (ЕО) 987/2009), лицата, за които се относими цитираните пряко приложими нормативни актове, са подчинени на законодателството само на една държава-членка (ДЧ). Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съответно, като принцип е установено, че държавата, чието законодателство е определено като приложимо, се явява и компетентна по отношение на осигурителните права и задължения на лицата, при условията, определени с разпоредбите на регламентите. Основното правило при определяне на приложимото законодателство е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата - членка, на чиято територия полагат труда си. Като изключение от основното правило в Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведена разпоредбата на чл. 12, параграф 1, която предвижда при командироване запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава - членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава - членка. Разпоредбата поставя задължителни изисквания, чието изпълнение е условие за прилагане на законодателството на изпращащата държава - членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава - членка. От горецитираните новели следва, че предприятието, което осигурява временна работа, е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, осигурител според КСО и осигуряващ за целите на ЗЗО спрямо лицата, наети с цел изпълнение на временна работа в предприятие ползвател. Българското законодателство предвижда изрично трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло; 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето – това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4 неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; и 5 причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. В конкретния случай, спорът е по отношение на наличието на функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето. От протокола за разследване на злополуката е видно, че извършваните действия от лицето по време на инцидента са в преките му работни задължения, извършени са на определеното му работно място във военна база Графенвьор - Германия при почистване на военен камион с пароструйка, в рамките на работното време. От протокола за извършено разследване е видно, че злополуката е станала в работен ден около 16.55 часа. Трудовата функция на пострадалия е била да почиства военна техника. Предвид изложеното, административният орган обосновано приема, че никъде в договора не е посочено че тази военна техника е трябвало да бъде стопанисвана от "ДСГ Сървисис" ГмбХ гр. Кайзерслаутерн, Германия. По делото не са ангажирани доказателства, обуславящи наличието на отрицателни материалноправни предпоставки относно наличието на военна техника в базата Графенвьор – Германия, стопанисвана от друга фирма като "Милброк" ООД, която да се почиства от служители на "ДСГ Сървисис" ГмбХ гр. Кайзерслаутерн, Германия. Фактът на изплащане на трудовото възнаграждение на служителите, осъществяващи трудовата си функция по сключения договор независимо, че са с работно облекло на "Милброк", обуславя приемането й от работодателя "ДСГ България" ООД, гр. Сливен. Предвид изложените съображения, се налага извод относно наличието на функционална връзка между увреждането и извършваната работа, която е в интерес на работодателя, с което са изпълнени законоустановените предпоставки по чл. 55, ал. 1 КСО за определянето на злополуката като трудова. Съобразно наличните данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. Основателни са възраженията на ответника по касация относно несъстоятелността на твърденията на касационния жалбоподател за липсата на уведомяване от предприятието ползвател за настъпилата злополука и не извършване на вътрешно разследване. От публичната информация в Търговския регистър е видно, че дружествата "ДСГ България" ООД и "ДСГ Сървисис" ГмбХ гр. Кайзерслаутерн, Германия са свързани лица по смисъла на § 1., т. 6 от ДР на КСО. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за неговото издаване - чл. 55 КСО, обуславяща съответните правни последици по приемане на настъпилата злополука за трудова. С оглед на изложеното Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното акцесорно искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация Димитров, с оглед представения договор за правна защита и съдействие № 817434/2019 г. и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът "ДСГ България" ООД, гр. Сливен, представлявано от управителя И. Желев следва да бъде осъдено да заплати възнаграждение на адвокат Н. Костова от САК, в размер на 350 лева (триста и петдесет лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,