Решение № 5650 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13474/2012 г.

Решение № 5650 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13474/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба на Николай Иванов Трантин от гр. Якоруда срещу заповед рег. № К 9943/5.09.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР. Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Люнчева, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Преди уволнението жалбоподателят е държавен служител кат. Г - III степен, инспектор, разузнавач V степен в "Криминална полиция" на участък "Полиция" - Якоруда към РУ "Полиция" - Разлог при ОД на МВР - Благоевград. Със заповед № К-5925/30.05.2012 г. на министъра на вътрешните работи, във връзка с постъпили предварителни данни с писмо с рег. № 16703/16.05.2012 г. за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, е образувал дисциплинарно производство и е назначил дисциплинарно-разследващ орган, с която държавният служител е запознат на 4.06.2012 г. На 4.06.2012 г. Трантин е поканен да даде писмени обяснения пред дисциплинарно-разследващия орган с покана с рег. № 21021/4.06.2012 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на жалбоподателя. Във връзка с постъпило предложение от дисциплинарно-разследващия орган до министъра на вътрешните работи с рег. № 22297/4.07.2012 г. по описа на ДЧР - МВР за удължаване на срока за разследване със заповед рег. № К-7979/12.07.2012 г. срока на дисциплинарното производство е удължен до 10.08.2012 г., като жалбоподателят е запознат срещу подпис с цитираната заповед на 24.07.2012 г. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 3.08.2012 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че на 15.03.2012 г. Николай Иванов Трантин в качеството си на полицейски служител се е намесил в гражданско-правен спор между брат му Васил Иванов Трантин, от една страна и фирма "Кети Комерс" ООД и "Секюрити 96 Груп" ООД - София от друга страна, като е осуетил изпълнението на правно-регламентирани действия от служебно естество на служители от фирма "Секюрити 96 Груп" ООД - София и е нарушил правото на свободно придвижване на Светослав Господинов Славов и Станимир Иванов Станчев - служители на фирма "Секюрити 96 Груп" ООД - София. Дисциплинарно-разследващият орган е направил извод, че с тези свои действия Николай Трантин е нарушил т. 4, т. 7, т. 8 и т. 12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/8.06.2006 г., изменен и допълнен с МЗ рег. № Iз-53/22.02.2011 г. и заповед рег. № Iз-3029/1.12.2011 г., с който жалбоподателят е запознат срещу подпис - протокол рег. № 607/12.01.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган е установил също така, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на Инструкция рег. № Iз-2843/29.11.2010 г. за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер и Инструкция рег. № Iз-1711/15.09.2009 г. за оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на МВР и реда в тях с които е запознат срещу подпис. При така установената фактическа обстановка административният орган е констатирал, че действията на служителя по намесата в така формулирания от административния орган гражданско-правен спор между брата на служителя и фирма "Секюрити 96 Груп" са станали достояние на граждански лица, установено от проведеното дисциплинарно производство, с което е уронен престижът на службата - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е запознат от дисциплинарно-разследващия орган с обобщената справка на 3.08.2012 г. като е посочил, че деянията, които са установени от административния орган в справката не са верни. На 8.08.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище с рег. № 30231/8.08.2012 г. На 5.09.2012 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Николай Иванов Трантин дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаването на заповедта са възпроизведени фактите, установени от дисциплинарно-разследващия орган. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР; т. 4, т. 7, т. 8, т. 12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В съдебни заседания, проведени на 11.12.2013 г. и на 29.01.2013 г. са разпитани свидетелите Ахмед Абгьов и Радко Шаламанов. Показанията им, дадени пред съда, кореспондират с обясненията, дадени в хода на административното производство и като безпротиворечиви и достоверни, съдът ги кредитира изцяло. Според свидетеля Абгьов на 15.03.2012 г. е подаден сигнал от Васил Трантин - брат на жалбоподателя, за заплаха спрямо него. На посочената дата на работа в полицейския участък в Якоруда са само тримата полицейски служители - Николай Трантин, Ахмед Абгьов и Радко Шаламанов. Те отиват със служебен автомобил на мястото, посочено от Васил Трантин - сервиз за коли. Виждат спрял лек автомобил със старозагорска регистрация с три лица. След представянето си, полицейските служители Трантин и Шаламанов искат и проверяват личните карти на лицата, като ги отвеждат до полицейския участък на Якоруда за справки, където установяват че едно от лицата е с криминални прояви. Установява се, че между тези лица, представители на фирма "Секюрити 96 Груп" ООД и Васил Трантин съществуват неуредени взаимоотношения по повод дължими суми по договор за лизинг, сключен между Васил Трантин и фирма "Кети Комерс" ООД. Последната сключва договор за събиране на вземането си с фирма "Секюрити 96 Груп" ООД. След направените справки в участъка лицата са освободени. При тази фактическа обстановка настоящата инстанция намира следното от правна страна: Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При постановяване на обжалвания акт са спазени административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарнонаказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя. Неоснователни в тази връзка са твърденията на жалбоподателя за неспазени срокове за провеждане и налагане на дисциплинарното наказание. Заповедта е издадена в рамките на редовна процедура, удължена по съответния ред и след изготвяне и уведомяване на дисциплинарнонаказващия орган за обобщената справка, обективираща становището на дисциплинарно-разследващия орган по всички събрани материали. Последният спорен по делото въпрос се свежда до отговора дали извършеното деяние от полицейския служител в "Криминална полиция" на Участък "Полиция" - Якоруда в РУП - Разлог, изразяващо се в намеса в гражданско-правен спор, като е осуетено изпълнението на правно регламентирани действия от служебно естество на служители от фирма "Секюрити 96 Груп" ООД срещу брат му Васил Трантин, представлява поведение, квалифициращо се като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, и в тази връзка - дали е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушение по т. 10 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, който изброява видовете дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР са и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение на жалбоподателя не е установено от административния орган в хода на дисциплинарното производство. На първо място, безспорно са установени обстоятелствата, свързани със сигнала за заплаха за живота и здравето, подаден от Васил Трантин, който налага реакцията на полицейските служители, включително жалбоподателя, по проверката му на мястото, посочено от Васил Трантин. Действително сигналът не е регистриран своевременно според изискванията на Инструкция рег. № Iз-2843/29.11.2010 г., изменена с Инструкция рег. № Iз-2359/14.09.2011 г. за организацията и работата на МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, регистрирани са единствено протоколите за предупреждение, изготвени на основание чл. 56 от ЗМВР, но доколкото такова нарушение не е вменено на Трантин с оспорената заповед, а е изложено единствено в обобщената справка, настоящият състав на ВАС намира, че не следва да бъде обсъждано в контекста на преценката за законосъобразност на заповедта. На следващо място, не се споделя от настоящия състав на ВАС вложеното от дисциплинарнонаказващия орган разбиране за намеса в гражданско-правен спор и осуетяване на изпълнението на правно-регламентирани действия от служебно естество, извършвани от представителите на "Секюрити 96 Груп", развили се в сервиза на Васил Трантин. Не е пояснено в заповедта в какво се изразяват тези правно-регламентирани действия като се има предвид, че законодателната възможност за събиране на чужди вземания, дадена на фирми като "Секюрити 96 Груп" ООД често се използва за упражняване на тормоз и заплахи към длъжници, какъвто е брата на жалбоподателя и до голяма степен при извършването й се използват незаконосъобразни способи - събират се лични данни по неясни канали, осъществяват се телефонни прозвънявания, посещават се по местожителство и месторабота длъжниците и евентуално, в краен случай се достига до съдебни производства. Това не е отчетено при преценката на характера и тежестта на нарушението, допуснато от жалбоподателя, както и че поводът за посещението в сервиза е подаденият сигнал за заплаха на живота и здравето на В. Трантин, което обстоятелство изисква извършване на съответни действия по служба от полицейските служители. По изложените съображения съдът намира, че в разглеждания казус дисциплинарнонаказващият орган не доказва намеса в правно-регламентирани действия, които осъществява фирмата в сервиза на В. Трантин, и които са прекъснати неправомерно от полицейските служители, проверяващи сигнала за заплаха. Следва да се отбележи, че при липсата на доброволно разрешаване на един гражданско-правен спор, възстановяването на законосъобразното развитие на накърненото гражданско правоотношение става единствено с помощта на държавната принуда. Оспорената заповед е постановена при липсата на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Не са установени основанията за ангажиране на отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, описаното в заповедта поведение не отговаря на действителната фактическа обстановка, установена в хода на административното и съдебно производства, поради което не е налице нарушение на етичните правила за поведение, посочени в разпоредбите на т. т. 4, 7, 8 и 12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР довели до уронване на престижа на службата от страна на Николай Трантин и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание се явява в противоречие с материалноправните разпоредби. Заповедта следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 от АПК. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева, от които 10 лв. държавна такса и 500 лв. възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, ВАС, Пето отделение