Решение № 3063 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13921/2012 г.

Решение № 3063 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13921/2012 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Желязка Георгиева Джонджорова чрез процесуалния й представител - адвокат Кера Иванова Спирова против решение № 4682 от 13.08.2012 г. по адм. дело № 11304/2011 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу уведомително писмо изх. № 02-260-6500/11475 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Прави доводи за допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че разплащателната агенция е извършила всички необходими проверки за допустимост на заявените за подпомагане площи. Направените изводи се потвърждават от приетата агро-техническа експертиза. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Желязка Георгиева Джонджорова против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. в частта му, в която е отказано изплащане на субсидия по две от мерките. Възразила е, че писмото не е мотивирано и е вътрешно противоречиво, което водело до неговата нищожност. На второ място е издадено при допуснати нарушения на административните правила, тъй като тя не е уведомена за резултатите от извършените проверки. Позовала се е и на противоречие с материалния закон, като е цитирала норми от Регламент /ЕО/796/2004 г. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателката е подала на 23.04.2010 г. заявление за подпомагане за кампания 2010 г. по три схеми: за единно плащане на площ /СЕПП/; за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/ и за национални доплащания за крави с бозаещи телета, обвързана с производството /НДК/. Приложила е и таблица на използваните парцели за 2010 г. Претендирала е субсидиране в размер на 96379.37 лева по първата схема и 43183.78 лева по втората. При извършените административни проверки са установени части от двадесет и седем БЗС общо в размер на 31.63 ха, като недопустими за подпомагане по СЕПП. По втората схема са установени несъответствия по отношение на двадесет и пет БЗС общо в размер на 22.8 ха. За допустимите за подпомагане площи по СЕПП е определена субсидия в размер на 79019.66 лева, а по СНДП - 36338.43 лева. За недопустимите площи е отказано подпомагане в размер на 17019.66 лева по СЕПП и на 6845.35 лева по СНДП или общо - 24205.06 лева. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебна агротехническа експертиза, представила основно и допълнително заключение. И в двете се потвърждават напълно констатациите на административния орган. При тези данни по делото, съдът е приел за установено, че административният орган е извършил всички задължителни административни проверки в Интегрираната система за административен контрол /ИСАК/. Именно при тях е достигнал до обоснован извод за наличие на площи в описаните БЗС, неподлежащи на подпомагане. Посочил е, че не са извършвани теренни проверки, тъй като жалбоподателката не е попаднала в извадката от пет процента, подлежащи на проверка. Анализирал е изключително обстойно всички възражения по жалбата и ги е прие за неоснователни. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на уведомителното писмо в оспорената му част и е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди отново, че уведомителното писмо не е мотивирано, тъй като не ставало ясно какви са правните основания за издаването му. Доводите са неоснователни. Уведомителното писмо съставлява властническо волеизявление на компетентен административен орган и има всички характеристики на индивидуален административен акт. Същото е в обем от осем страници, като претенцията по всяка една от двете оспорени схеми за подпомагане е разгледана и анализирана поотделно. Съставена е подробна и нагледна таблица с отразяване на идентификационния номер на всеки от парцелите, по отношение на който е констатирана разлика между декларираната от заявителката площ и установената такава при извършените административни проверки. Посочена е, както установената площ на парцела, така и недопустимата за подпомагане площ от него. Отделно от това в писмото се съдържа и обобщена таблица на стр. 5 с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, констатираните резултати и оторизираната, т. е. одобрена за подпомагане сума. На последно място изпълнителният директор на ДФЗ изрично е посочил в предпоследния абзац на стр. 7, че неразделна част към уведомителното писмо са таблица № 1 - Оторизирани суми в лева и таблица № 2 - Извършени плащания. Цялостното съдържание на административния акт ясно показва единството между мотивна и разпоредителна част и напълно отговаря на изискванията към съдържанието и формата на индивидуалните административни актове. Втората група касационни доводи отново повтарят възраженията, направени и пред първоинстанционния съд за допуснати нарушения на административно-производствените правила, доколкото жалбоподателката не била уведомена за резултатите от проверките. Те също са неоснователни. Данните по преписката сочат, че заявителката е била уведомявана за констатациите от проверките в хода на тяхното извършване. Тя е получила на 19.09.2010 г. уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат с всички данни за застъпването, включително името на другия кандидат и картата на откритите застъпвания. Била е уведомена и за констатираните несъответствия в измерената допустима за подпомагане площ, видно от представеното от нея пред съда възражение от 17.05.2011 г., адресирано до министъра на земеделието и храните. В него е пояснила различията за шестнадесет конкретно описани парцела. Това показва, че участието й в административното производство е било обезпечено. Не се установява и противоречие на решението с материалния закон. Вещото лице след извършения основен преглед на снимките, залегнали в основата на определения слой на допустими за подпомагане площи, напълно е потвърдило констатациите в административното производство. На последно място е неоснователно и позоваването на касаторката на разпоредби от Регламент /ЕО/796/2004 г. на Европейската комисия. Както се сочи в решение № 14662 от 21.11.2012 г. по адм. дело № 12081/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, този регламент не може да намери приложение, тъй като заявлението е от 2010 г. и попада в обхвата на Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. Той не предвижда задължителен характер на теренната проверка. По тези съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна, жалбоподателката ще следва да заплати на ДФЗ сумата от 150 лева, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение