Решение № 12880 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6236/2014 г.

ВАСV отделение29.10.2014 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1930/25.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10276/2013 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Димитър Стаматов Стоев с адрес в гр. София, ж. к. "Света Троица", бл. 332, вх. А, ет. 6, ап. 8, да заплати на Национална здравноосигурителна каса сумата 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12880 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6236/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Стаматов Стоев от гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 1930/25.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10276/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването му против заповед № 30/2.10.2013 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора. Ответникът управителя на НЗОК, редовно призован, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1930/25.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10276/2013 г. на АССГ е отхвърлено като неоснователно оспорването по жалба на Димитър Стаматов Стоев против заповед № 30/2.10.2013 г. на управителя на НЗОК, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение със Стоев поради съкращаване на длъжността. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки са били налице. Съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. Същата е издадена в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Неоснователни са доводите на касатора за постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка и непредставени в цялост от страна на административния орган всички относими доказателства. Съобразно правилото на чл. 152, ал. 2 от АПК административният орган изпраща на съда заверено копие на цялата преписка служебно. Касаторът е имал процесуалната възможност да оспори представените документи по преписката, да изиска други или да посочи доказателства, че административната преписка не съдържа всички относими доказателства. Въпреки това на проведено съдебно заседание на 11.03.2014 г. процесуалният представител на Димитър Стоев е посочил, че няма доказателствени искания. От събраните по делото доказателства не може да се установи, че липсват документи от административната преписка. Не са налице несъответствия между представените писмени доказателства, за да се обоснове различен извод от този, до който е стигнал АССГ, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Останалите доводи, релевирани с касационната жалба, изцяло се припокриват с доводите, изложени пред първоинстанционния съд: оспорва се първоначалният административен акт и се навеждат доводи за неговата незаконосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК. Тези подробно развити съображения не съставляват основания за касационно оспорване по смисъла на чл. 208 от АПК, които подлежат на обсъждане и анализ от настоящата касационна инстанция. Първоинстанционното съдебно решение подлежи на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части по отношение на изложеното от първоинстанционния съд, т. е. предмет на спора пред настоящата инстанция не са фактическите установявания, извършени от първата инстанция, а доколко то е правилно проведено в съответствие със съдебнопроизводствените правила, а изведените фактически и правни изводи са обосновани и при правилно приложение на материалния закон. Доколкото касационната жалба съдържа бланкетните касационни основания по чл. 209, т. 3 съобразно чл. 218, ал. 2 за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, настоящият съдебен състав извърши служебна порверка, в резултат на която намира, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и законосъобразно. Съображенията на първоинстанционния съд, че са налични материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, за правилни и законосъобразни. Съдът е изложил задълбочени, обосновани и непротиворечиви правни изводи, които са в съответствие с правилно установената фактическа обстановка по спора. Извършен е подбор, съобразно утвърдените критерии и без да са допуснати нарушения. Твърдението на Димитър Стоев, че подборът не е осъществен между всички служители, а само между двамата, които са заемали длъжността "старши експерт" съответства на фактическото положение, но не представлява нарушение, което да съставлява основание за отмяна на оспорената пред АССГ заповед, още по-малко касационно осонвание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Подробно и систематично е обсъден от АССГ и доводът за липса на реално съкращение на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС като нормативно определена позиция и система от функции и съответствието на заповедта с целта на закона. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответинкът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

Цитирани разпоредби

2