Решение № 3703 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 243/2021 г.

Решение № 3703 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 243/2021 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Благоевград, чрез процесуален представител, срещу решение № 1762 от 17.11.2020 г., постановено по адм. дело № 487/2020 г. на Административен съд Благоевград /АС-Благоевград/, с което по жалба на Г. Ч., в качеството му на ЕТ "Г. Ч. -Г.", е отменено Уведомително писмо № 01-013-6500/95 от 19.05.2020 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г., на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът - ЕТ "Г. Ч. -Г.", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но е немотивиран, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. АС-Благоевград е счел, че в оспорения акт не е посочено конкретно в какви фактически действия се изразява неспазването на нормативни изисквания за хуманно отношение към животните и конкретно кои нормативни изисквания не се спазени. Приел е, че неясни остават конкретните причини за неодобрението по дейност 14.1.1., като приложената административна преписка също не внася яснота, нито обосновава категоричен извод за посочените в УП несъответствия. Според съда заключението на ВЛ по назначената СТЕ по делото оборва изцяло и по несъмнен начин изложените от административния орган фактически обстоятелства, поради което последния е издал оспорения акт в разрез с изискванията на разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Решението е правилно като краен резултат. С процесното уведомително писмо, в резултат на извършени административни проверки на подадено от Г. Ч. заявление за подпомагане с идент. № 01/14/1.0.0771 по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 г., на ЗП е определен размер на финансово подпомагане по подаденото от ЗП заявление по мярка 14 с УИН01.26.1017/88702 от 20.12.2018 г., подмярка 14. 1 "Хуманно отношение към животните" в сектор ЕПЖ 14.1.1. Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ 0. 00 лв., поради неотговаряне на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. /Наредбата/ Бенефициерът ЕТ "Г. Ч. -Г.", е подал заявление от 20.12.2018 г. за подпомагане по реда на чл. 19 от Наредбата/в приложимата редакция/, което съгласно чл. 20 от същата е и заявление за плащане, като е кандидатствал за плащане за: хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ (дейност ЕПЖ на закрито) –говеда, категория телета (малачета и крави над 24 месеца) 67. 8 Животински единици– по см. на § 1, т. 6, б. "г" от ДР на Наредбата (описани подробно в Таблица 1 за отглежданите животни), всички отглеждани в ЖО № 2700-0350. Според чл. 23, ал. 1 от Наредбата /в приложимата редакция/ Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, извършва административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на дейностите. В процесния случай на ЗП е извършена административна проверка, с резултат издадено УП за нередовности, в което е дадена възможност на ЗП да представи становище от ОДБХ за ЖО № 2700-0350 заявен към дата 20.12.2018 г. В отговор ЗП е представил копие от Становище № 62/10.05.2018 г., издадено на осн. чл. 19а (Нов – ДВ, бр. 83 от 2018 г., в сила от 9.10.2018 г.) от Наредбата. При извършената проверка от АО на представеното писмо и възникналото съмнение за нередност предвид получения отговор от директора на ОДБХ-Благоевград, АО е спрял обработката на процесното заявление за подпомагане. След получаване на акта за спиране, ЗП е представил становище № 168/04.02.2020 г., издадено от директора на ОДБХ-Благоевград на осн. чл. 19а от Наредбата, при което със заповед от 20.02.2020 г. на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград, е наредено продължаване обработката на заявлението за подпомагане на ЕТ "Г. Ч. -Г.". Видно от издаденият на 15.05.2020 г. отчет на съответствието от отдел РРА гр. Благоевград, заявлението не е допустимо за финансово подпомагане, като този резултат(относим за цялото заявление) е подписан от експертите, извършили проверката. При тези факти неправилен е извода на първостепенния съд за липса на мотиви в оспорения акт. Противно на възприетото от съда фактически основания за издаване на Уведомително писмо № 01-013-6500/95 от 19.05.2020 г. се съдържат както в самия акт, така и в приетата по делото административна преписка-част от издаването му. Споделя се крайният извод на АС-Благоевград, за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон при издаване на процесното УП, защото видно от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, включително заключението на ВЛ М. по изготвената съдебно-ветеринарна експертиза, възприетото правно основание от органа за определяне нулева стойност на финансово подпомагане по процесното заявление, а именно нарушаване разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата, изразено в неспазване нормативните изисквания за хуманно отношение към животните, е основано единствено на извършената административна проверка, изводите от която са базирани на установеното, че представеното Становище № 62/10.05.2018 г. е неистинско. Изцяло игнорирано от административния орган е представеното в последствие в хода на административното производство от ЗП становище № 168/04.02.2020 г., издадено от директора на ОДБХ-Благоевград на осн. чл. 19а от Наредбата, съдържащо информация за броя и вида на животните по категории, общ размер на площта на животновъдния обект, както и размера на осигурената подова площ в помещение и/или свободната площ на двора, т. е. нарушени са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК вр. чл. 27 АПК, а оспорения административен акт е издаден без да са изяснени факти и обстоятелства от значение за случая и без всички събрани доказателства в хода на административното производство да са проверени и преценени от административния орган. Правилен е извода на съда, че по делото не е установено неспазване нормативните изисквания за хуманно отношение към животните, като съответен на доказателствата по делото, включително обективираните такива в становище № 168/04.02.2020 г., и фактическите установявания в приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ВЛ относно състоянието на ЖО-сгради, площ, капацитет и условия за отглеждане на животните. Неоснователни са доводите в касационната жалба. В процесния случай извън процедурата по чл. 22, ал. 4 от Наредбата (която хипотеза не е налице), АО е трябвало след издаване Заповед от 20.02.2020 г., имаща характер на такава за възобновяване на административното производство, да извърши цялостна преценка на представените документи от ЗП, а при съмнение в представената информация към този момент АО е следвало да извърши и проверка на място, каквото задължение му вменява разпоредбата на чл. 23, ал. 1 вр. ал. 3 от Наредбата, съобразно изискването на чл. 24, т. 1 от Регламент за изпълнение(ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, с оглед гарантиране и ефективна проверка на точността и пълнотата на информацията в заявлението за подпомагане, и спазването на всички критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по отношение на въпросната схема за помощ и/или мярка за подпомагане, условията, при които се предоставя помощ и/или подпомагане или освобождаване от задължения. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, доказани общо в размер на 600 лв., представляващи възнаграждение за едни адвокат по договор за правна защита и съдействие от 17.12.2020 г. с адвокат Д. Т., като възражението за прекомерност на касатора не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и размера на претенцията която е към минималния такъв съобразно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,