Решение № 425 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3641/2019 г.

Решение № 425 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3641/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова О. В. е подала касационна жалба срещу решение № 71/18.01.2019 г. по адм. дело № 2316/2018 г. на Административния съд-В. в частта, в която е осъдена да заплати на Д. Стоянов сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в събаряне на жилището му на адрес: град В., [жк], [улица], ведно с изтеклата лихва за забава в размер на 819, 42 лева, считано от 30.06.2014 г. до 9.08.2018 г., и законната лихва, считано от 9.08.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 2150 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част с постановяването на друго, с което предявените искове да се отхвърлят и в останалата част. Ответникът Д. Стоянов е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. Стоянов, с която срещу О. В. са предявени искове, както следва: 1. за сумата 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, постоянен стрес, депресия, отчаяние, душевен и емоционален дискомфорт от събарянето на къщата, в която живеел, на адрес: град В., [жк], [улица], на част от движимото имущество в нея и трайни насаждения, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на О. В.; 2. за сумата 819,42 лева, представляваща изтеклата върху главницата лихва за забава за времето от 30.06.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законна лихва върху главницата от тази дата, иск за сумата 2150 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреди, изразяваща се в заплащания от ищеца месечен наем за ползването на жилище за периода 01.07.2014 г. -16.09.2016 г. В исковата молба се твърди, че със заповед № 2068/20.06.2014 г. кметът на община В. обявил бедствено положение на територията на район "А.". Със заповед № 86/25.06.2014 г. кметът на район "А." наредил да се освободят жилищни сгради в квартал "А." поради възникнала непосредствена опасност от самосрутване вследствие на активизирани свлачищни процеси. една от които била жилищната сграда на адрес" В., [улица], собственост на ищеца. На 30.06.2014 г. жилищната сграда ведно с постройката била съборена с багер, били изкоренени съществуващите в дворното място овощни дървета, цветя и асма, макар да не бил издаден административен акт, разпореждащ премахването на сградата. Случилото се причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, постоянен стрес, душевен и емоционален дискомфорт от загубата на дом, част от покъщнината му, което е довело до срив на психическото му здраве. Тъй като останал без жилище, трябвало да живее под наем, като плащал месечно за ползването на друго жилище по 100 лева за периода 01.07.2014 г. – 16.09.2016 г Административният съд установил, че съгласно нотариални актове № 35/1998 г. и 133/2009 г. Д. Стоянов е собственик на идеална част от жилищна сграда с пристройка, на един етаж, находяща се в град В., квартал [жк], [улица], състояща се от: три стаи, входно антре, тоалетна и баня, със застроена площ на жилищната сграда 57,00 кв м, застроена площ на пристройката - 30, 00 кв м, изградени в дворно място, цялото с площ от 420 кв м, държавна собственост. Със заповед № 2068/20.06.2014 г. на кмета на община В. поради падналите на 19.06.2014 г. в района на град В. обилни валежи, формирали вълна и причинили разрушения на домове, обществени сгради и инфраструктура, на територията на район "А." било обявено бедствено положение. Със заповед № 86/25.06.2014 г. кметът на район "А." наредил незабавно да се освободят жилищни сгради в квартал "А.", посочени с административен адрес и собственици, поради възникнала непосредствена опасност от самосрутване вследствие на активизирани свлачищни процеси. В заповедта фигурирала и жилищната сграда, собственост на Д. Стоянов и други лица. Съгласно опис, съставен на 30.06.2014 г., подписан от трима свидетели и от ищеца като собственик, от жилищната страда била изнесена цялата покъщнина. На 30.06.2014 г., под ръководството на кмета на община В., било проведено заседание на създадения щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия. В изготвения протокол са отразени извършените до момента аварийно-възстановителни работи. Представител на Район "А." докладвал, че някои от жилищните сгради са съборени, а други подлежат на събаряне. Спомената е и жилищната сграда, която обитавал ищецът, като е отбелязано, че тя се събаря в момента на провеждане на заседанието. Съгласно издаденото от Район "А." удостоверение от 19.08.2014 г. жилищната сграда, изградена в дворно място, съставляващо УПИ Х-2094, 2095, кв. 148, [улица], е съборена. По делото са представени и две писма от кмета на община В. до началника на З.-В., с които е поискано съдействие за ликвидиране последиците от бедствието с помощта на лишени от свобода. Прието е и писмо от ръководителя на Държавно предприятие "Ф. З. дело"-В., в което е посочено, че лишени от свобода са извършвали обща работа, неквалифициран труд по почистването на район "А.". Транспортът на същите, както и прякото им разпределение по обекти, било осъществено от служители на О. В.. Административният съд събрал и показанията на свидетели, които оценил като взаимно допълващи се и непротиворечиви. Въз основа на свидетелските показания съдът установил, че към датата на бедствието - 19.06.2014 г. ищецът живял в къщата на [улица]. Придошлата от наводнението вода минала през мястото и продължила надолу. Тъй като домът на ищеца бил разположен на високо, той не бил наводнен и не пострадал сериозна. Независимо от това на следващия ден дошли представители на Район "А.", които заградили жилищната сграда с жълта лента. След три дни лица, лишени от свобода, в изпълнение на дадените им нареждания, започнали да разбиват плочите пред къщата и извадили покъщнина, част от която била натоварена на камион. На 30.06.2014 г. пристигнал багер, който разрушил къщата. Ищецът се почувствал много зле, бил силно разтревожен и притеснен, заради проблеми със сърцето трябвало да влезе в болница. След събарянето на къщата ищецът отседнал в къщата на роднина, където обитавал стая, баня, тоалет и кухничка. Живял там около две години, като заплащал месечен наем от 100 лева. Семейството получило помощ от 500 лева от общинската администрация. За съборената къща не било платено обезщетение. Според медицински документи, представени от ищеца, той страдал от хипертонична болест на сърцето, трети стадий. Два пъти е бил хоспитализиран за лечение и терапия. Според заключението на назначената по делото психиатрична експертиза, в резултат на изпитаните негативни емоции Д. Стоянов развил разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика, което довело до влошаване на съществуващите сърдечно-съдови заболявания. Разрушаването на дома му оказало цялостно негативно влияние върху неговата личност, поради преживяния дистрес от рязката промяна на обичайната му домашна среда и ежедневие, страха и несигурността от бъдещето. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства административният съд приел, че действията по събарянето на къщата на ищеца са извършени по нареждане на длъжностни лица от О.-В.. Макар да не било установено кои са лицата, извършили събарянето, то било осъществено за сметка на О. В.. Съдът посочил, че извършените действия не се основават на административен акт или на закона. Не било установено да е била издадена писмена заповед, с която да е наредено събарянето на сградата на адрес: В., [улица]. Разпоредбата на чл. 52, ал. 2, т. 3 от Закона за защита при бедствия допускала отстраняването на строежи при обявено бедствено положение, но само с цел намаляване или предотвратяване на заплаха, произтичаща от бедствието, каквато в случая не била установена. Административният съд обсъдил и приложението на чл. 55, ал. 4, т. 2 от Закона за защита при бедствия в рамките на възстановителната помощ, която се предоставя при бедствие на физически лица и може да включва премахване на строежи, станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за ползване или застрашени от самосрутване, за които е издадена заповед от кмета на общината съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Съдът отбелязал, че няма данни премахнатата сграда да е отговаряла на посочените в закона характеристики, а дори къщата да е подлежала на събаряне, премахването й е било възможно само след издаването на заповед по чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Съгласно направената от съда преценка, по делото били установени всички изисквания, предвидени в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с оглед на което следвало да бъде ангажирана имуществената отговорност на О. В.. В пряка и непосредствена причинна връзка с извършените незаконните действия по събарянето на къщата, на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от него стрес, безпокойство и страдание. Заболяванията му се задълбочили и отключили други такива с ясно изразена клинична картина. При преценката на размера на дължимото обезщетение съдът взел предвид, че претърпените от ищеца болки и страдания са значителни, тъй като загубата на жилище е тежко събитие, което винаги има неблагоприятно влияние върху живота на едно лице или семейство. Същевременно съдът отчел обстоятелството, че администрацията на ответника е положила дължимата грижа да осигури друго жилище за ищеца и го подпомогнала със сумата 500 лева. С оглед тези обстоятелства административният съд присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.08.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лева искът бил отхвърлен. В размер на 819, 42 лева бил уважен и иска за заплащане на лихва за забава върху главницата за периода от извършването на незаконните действия до датата на исковата молба. Съдът присъдил на ищеца и обезщетение в размер на 2 150 лева за причинената му имуществена вреда, изразяваща се в заплащането на 100 лева месечен наем за обитаваното от него друго жилище в периода 01.07.2014 г. -16.09.2016 г., като приспаднал от обезщетението сумата 500 лева, предоставена на ищеца от О. В. като парична помощ. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната част е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касационният жалбоподател неоснователно поддържа, че фактическите изводи на съда не се подкрепят от доказателствата по делото. Административният съд е анализирал подробно всички преки и косвени доказателства и е направил верни доказателствени изводи. В тази връзка следва да се отбележи, че ответникът не е представил никакви доказателства, които опровергават доказателствата, представени от ищеца, и разколебават неговата теза, че действията по събарянето на къщата са свързани с административна дейност на О. В.. Доказателствата, които са събрани, водят до еднозначен извод, че събарянето на къщата на ищеца е резултат на незаконни фактически действия на лица, ангажирани от О. В. за отстраняване на последиците от природното бедствие, случило се на 19.06.2014 г. в района на град В., квартал "А.". Действията са предприети по повод на обявеното със заповед № 2068/20.06.2014 г. кметът на община В. бедствено положение и макар да са окачествени като ремонтно-възстановителни работи, каквито общините са длъжни да извършват при възникването на бедствие съгласно чл. 19, ал. 1, т. 13 ЗЗБ, са незаконни, тъй като не се основават на влязъл в сила административен акт на кмета на община В., издаден на предвидено в Закона за защита при бедствия основание. При наличието на нормативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконни фактически действия, осъществени по повод на възложена на общините административна дейност, които са довели в пряка и непосредствена причинна връзка до настъпването на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, съдът законосъобразно е присъдил поисканите обезщетения. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, в която е обжалвано. Макар ответникът в касационното производство да е поискал присъждане на разноски, такива не се присъждат поради липсата на доказателства, че са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд